Р Е Ш Е Н И Е № 112 София, 23.05.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 38/2013 година Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба вх.№. № 1023675/13.06.2012г., подадена от А. П. Б. против решение № 505 от 02.09.2011г. по гр.д.№ 741/2010г. на ВКС ІІ гр.о., с което е осъдена да предаде владението на Сдружение с нестопанска цел /С./ „А.” върху поземлен имот 219 от кв. 81а по плана на Б. с площ 4040 кв.м.и поземлен имот 1615 от същия квартал с площ 4860 кв.м. и молба вх.№ 1014520 от 30.03.2012г. на третото лице за спора С. на основание чл. 304 ГПК за отмяна на същото решение. Молителката Б. се позовава на основанието по чл. 303, ал.1 т. 1 и т. 2 ГПК, Представя завещание на И. Ч., съставено на 13.04.1995г. от нотариус в П. в легализиран превод, документ от същия нотариус, удостоверяващ правата на бонифициара по завещанието А. М. К. според френското законодателство, договор за продажба на наследствени права между А. К. и Сдружение с идеална цел „А.”, платежно нареждане от 06.12.2013г. Счита, че те установяват нови обстоятелства, които имат съществено значение за изхода от спора. Твърди, че издаденото удостоверение за наследници на И. Ч. е неистински документ, тъй като в него не е отразена наследницата по универсалното завещание. На тези основания иска отмяна на решението. В съдебно заседание представя още решение от 17.11.2010г. по гр.д.№ 2128/2010г. и определение № 672 от 05.07.2011г. по гр.д.№ 216/2011г. на ВКС І гр.о. и нотариално заверени декларации от Н. Г. Г. и Г. К. Ц.. Столична община като трето лице за спора иска отмяна на влязлото в сила решение, тъй като то е задължително за нея като частен правоприемник по договор за замяна, сключен в хода на процеса - на 21.09.2005г., по силата на който тя е придобила в хода на делото двата процесни имота и по отношение на нея решението, чиято отмяна се иска е изпълнено. Ответникът по молбата А. оспорва и двете молби. Твърди недопустимост на молбата на Б. поради това, че доказателствата не са нови, а са й станали известни още в хода на процеса, за което може да се прави извод от писмената защита на пълномощника й пред РС. По същество излага довод, че представените доказателства не са съществени, тъй като няма да променят крайния изход от спора. Счита, че молбата на общината е недопустима, тъй като тя е обвързана като правоприемник, а не като необходим другар. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата на Б. е подадена от надлежна страна против влязло в сила решение, с което е уважен иск против нея. От доказателствата по делото не се установява, тя да е узнала съдържанието на представените документи по-рано, поради което съдът приема, че молбата е допустима. Обстоятелството, че в писмената защита пред РС пълномощника на молителката е загатнал, че има несигурна информация че И. Ч. е оставил завещание не е достатъчно, за да се приеме, че молителката е научила за съдържанието на завещанието. Затова съдът приема, че тази молба е подадена в срок и е допустима. Молбата на С. е недопустима. Съгласно чл. 304 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да иска лице, по отношение на което решението има задължителна сила независимо, че не е било страна в производството. Законът обаче има предвид случаите на необходимо другарство, когато някой от другарите не е конституиран като страна в производството. Частният правоприемник, придобил права след предявяване на иска е обвързан от решението поради своите действия и е могъл за встъпи, или да бъде привлечен. Като не е реализирал това си право, няма възможност да иска отмяна на влязлото в сила решение. В настоящия случай исковата молба е постъпила в съда на 13.05.2005г., а фактическия състав на замяната с общината е реализиран със сключване на договора на 21.09.2005г. По изложените съображения,молбата за отмяна, подадена от Столична община следва да се остави без разглеждане. Разгледана по същество, молбата на Б. е неоснователна С решението, чиято отмяна се иска молителката е осъдена да предаде владението на сдружение с нестопанска цел „А.” върху поземлен имот 219 от кв. 81а по плана на Б. с площ 4040 кв.м.и поземлен имот 1615 от същия квартал с площ 4860 кв.м. Първоначален ищец е била А. К. Ч., починала на 28.07.2006г. Тя е заместена от универсалния наследник по завещания Сдружение с нестопанска цел А.. Установено е, че върху процесните два имота е възстановена собствеността по ЗСПЗЗ на наследници на Е. К. Ч. – ищцата А. К. Ч. и брат й И. К. Ч., починал на 11.02.1999г. С нот. акт № 8/98 г. част от имот 1615 с площ от 3820 кв.м. е продаден от името на А. и И. Ч., чрез пълномощника Г. К. Ц., упълномощена с пълномощно рег. № 13330/15.08.95 г. с нотариална заверка на подписа. С нотариален акт № 105/28.03.2000 г. част от същия имот с площ от 1040.50 кв.м. е продадена от името на А. Ч., единствен наследник на починалия на 11.02.99 г. И. Ч., чрез пълномощника Г. К. Ц., упълномощена с пълномощно рег. № 37255/08.11.97 г. на М. П. Д.. Впоследствие целият имот от 4860.50 кв.м. е прехвърлен от М. Д. на М. Б. С. и С. П. С. с договор за замяна, извършен с н.акт № 193/22.11.2000 г., които с н.акт № 120/17.02.2005 г. го продали на М. П. Б.. Последната с н.акт № 90/30.03.2005 г. го дарила на А. Б.. Съдът е приел, че сделките на разпореждане с имущество на А. Ч. и брат й И. Ч. са сключена без представителна власт, т.е. без съгласието на прехвърлителите, поради което са нищожни. Последващите сделки са действителни, но не са произвели вещно правно действие. Имот № 219, идентичен с част от имот пл. № 1585 с площ от 6700 кв.м., възстановен по реда на ЗСПЗЗ на А. и И. Ч. с решение на № 1297/09.11.93 г. на ОСЗ Б. е продаден от името на А. и И. Ч. чрез пълномощник Г. К. Ц. със същото пълномощно рег. № 13330/15.08.95г. на И. Г. С. и П. С. С. с нот.акт № 153/21.03.97 г. Съдът е намерил, че сключения договор за покупко-продажба е нищожен, поради липса на съгласие – чл. 26,ал.2,пр.2 ЗЗД. С нот.акт № 70/16.12.99 г. П. С. С. и И. А. Ц. - С. продават имот пл. № 1585, идентичен с част от имот пл. № 219 по плана на [населено място] от 1977 г. на М. Б. С., която към този момент била в граждански брак със С. С. С нот.акт № 120/17.02.2005 г. те продават същия имот на М. П. Б., а с нот.акт № 90/30.03.2005 г. последната го дарява на ответницата по иска А. П. Б., сега молителка. В хода на производството с нот. акт № 134/22.07.2005 г. ответницата А. П. Б. продала на М. Б. С. и С. П. С. 1/10 ид.част от двата процесни имота и на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] 9/10 ид.части. Въз основа на решение на Столичен общински съвет на 21.09.2005 г. е сключен договор за замяна между М. и С. С. и [фирма] от една страна и С. от друга с предмет двата процесни имота. Съдът е преценил за неоснователно възражението на А. Б. за придобиване по давност като добросъвестен владелец, присъединявайки към своето владение владението на всички предходни праводатели по посочените сделки. Затова е уважен иска по чл. 108 ЗС, тъй като А. Ч. е единствен наследник по закон на брат си. Тя е оставила саморъчно завещание от 31.10.2001г., обявено на 28.08.2006г. в полза на Сдружение с нестопанска цел „А., в полза на който се разпорежда с останалото си имущество след отделните завети, които не вклучват двата процесни имота. С молбата за отмяна се представят завещание на И. Ч., съставено на 13.04.1995г. от нотариус в П. и легализиран превод от същото, с което той назначава за свой универсален наследник А. М. К.. Представя се документ от същия нотариус, удостоверяващ правата на А. М. К. според френското законодателство, т.е. удостоверява се, че тя е единствен наследник по завещание, договор за продажба на наследствени права между А. К. и Сдружение с идеална цел „А.”, сключен под условие, че се плати продажната цена в размер на един милион долара и платежно нареждане от 06.12.2003г. за превод на тази сума. От съдържанието му не се установява дали нареденото плащане е извършено. За да е налице основанието за отмяна по чл.303, ал.1 т.1 от ГПК, на което се позовава молителката е необходимо доказателствата, които представя да установяват новооткрити обстоятелства и страната да не е могла да узнае за тези обстоятелства и да се снабди с доказателства за тях въпреки положената грижа. Кумулативно е необходимо и тези обстоятелства да са от съществено значение за изхода от спора Приложените към молбата доказателства не са били представени в производството по делото и до колкото няма данни на молителката да са станали известни по-рано, съдът приема, че са новооткрити за молителката. Тези доказателства обаче не са съществени за изхода от спора поради следното. А. Ч. е собственик по наследство на ½ ид.ч. от майка си. Тя е могла да завещае своята ½ ид.ч. на С. с нестопанска цел „А.”, който, като универсален правоприемник по завещание я е заместил в производството като ищец. Като съсобственик на ½ ид.ч. от недвижим имот ищецът може да претендира ревандикация на целия недвижим имот от всяко трето лице. Съсобственик, който притежава идеална част от недвижим имот може да иска от ответник, който не е съсобственик ревандикация на целия имот, защото предявяване на иск по чл. 108 от ЗС е управително действие и защото всеки съсобственик може да си служи с цялата вещ до колкото друг съсобственик не се е противопоставил и не е поискал да упражни правото си и той да ползва имота. В този случай решение не създава сила на пресъдено нещо по отношение на другите не участвали в производството съсобственици /Р № 179/08.06.2012г. по гр.д.№ 1241/2011г. ІІ гр.о./ Останалите съсобственици не са необходими другари на спорещите съсобственици по иск за собственост, поради което решението може да е различно по отношение на всеки от съсобствениците. Иска може да бъде отхвърлен срещу съсобственика, който не полза имота, или който не пречи за използването му./ Р № 221/05.06.2012г. по гр.д.№ 1190/2011г. І гр.о./ Ответницата по иска Б. е трето лице за съсобствеността, тъй като тя не е могла да придобие право на собственост от праводателите си – несобственици. Затова по отношение на нея е уважен иска по чл. 108 ЗС за процесните два имота изцяло. Предвид изложеното, представените доказателства - завещание на И. Ч., съставено на 13.04.1995г. договор за продажба на наследствени права между А. К. и С. „А.”, платежно нареждане от 06.12.2013г са неотносими, тъй като те няма да променят крайния извод за основателност на предявения иск. Представените в съдебното заседание нотариално заверени декларации от Н. Г. Г. и от третото лице Г. К. Ц. не са новооткрито доказателства и не са годни да установят нови обстоятелства по делото, поради което не са основание за отмяна на влязлото в сила решение. По съществото си първата е извънсъдебно събрани свидетелски показания, а втората е обяснение на участник в производството. В нормата на чл. 303, ал.1 изчерпателно са изброени основанията за отмяна, но нови свидетелски показания и обяснения на участник в производството не са между тях. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - ПП-2-77 т.4. В съдебно заседание се представиха и решение от 17.11.2010г. по гр.д.№ 2128/2010г. и определение № 672 от 05.07.2011г. по гр.д.№ 216/2011г. на ВКС І гр.о. С решението е разгледан иск за собственост между същия ищец и друг преобретател на друг имот, а с определението не е допуснато касационно обжалване на същото решение. В мотивите е разгледано възражение, че А. К. не е могла да придобие по завещание земя, тъй като не е била български гражданин. По настоящото дело този въпрос не е бил разглеждан, а и както вече се посочи, за предявения иск по чл. 108 ЗС от А. Ч., поддържан и от универсалния й правоприемник С. ”А.” е без значение дали сдружението е придобило права от А. К.. Решението и определението не съставляват доказателства по настоящия спор. Доводът на молителката е за наличие на противоречива съдебна практика. Противоречивата съдебна практика е основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Тя обаче не е основание за отмяна по чл. 303, ал.1 ГПК. Второто основание за отмяна, посочено в молбата по чл. 303, ал.1 т.2 ГПК също не е налице. Молителката твърди, че А. Ч. въпреки, че е знаела, че брат й е оставил универсално завещание и тя не му е наследник, се е легитимирала като такъв с представеното от нея удостоверение за наследници, което поради това, се явява неистински документ. Неистинността на документ по смисъла на чл. 303, ал.1 т.2 ГПК може да се установява само в надлежно производство за това . /В този смисъл ТР № 5/20012г. ОСГТК/ Отделно от това, в удостоверението за наследници се вписват само наследниците по закон. Наследниците по завещание не се вписват в удостоверението за наследници. По изложените съображения, молбата за отмяна, подадена от А. Б. е неоснователна. Ответникът по молбата претендира деловодни разноски в размер на платения хонорар по двете молби за отмяна. Уговореният хонорар за двамата пълномощници по всяка от двете молби е по 15 000 лв. С оглед цената на двата имота общо 53 403 лв. и при условията на чл. 78, ал.5 ГПК и чл. 7, ал.2 т.4 и чл. 9 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че следва да присъди деловодни разноски на ответника по всяка от двете молби по 1500 лв. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата вх.№. № 1023675 от 13.06.2012г., подадена от А. П. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 и т.2 ГПК на решение № 505 от 02.09.2011г. по гр.д.№ 741/2010г. на ВКС ІІ гр.о. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№ 1014520 от 30.03.2012г. на третото лице за спора С. на основание чл. 304 ГПК за отмяна на решение № 505 от 02.09.2011г. по гр.д.№ 741/2010г. на ВКС ІІ гр.о. В тази част решението има характера на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от С.. ОСЪЖДА А. П. Б. да заплати на Сдружение с нестопанска цел „А.” деловодни разноски в размер на 1500 лв. ОСЪЖДА Столична община да заплати на „А.” деловодни разноски в размер на 1500 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ