Р Е Ш Е Н И Е № 101 гр. София, 02.03.2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и седми февруари двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Теодора Стамболова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 132/2012 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдената М. Н. Д. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 391 от 16.69.2009 год. постановена по НОХ дело № 5382/2089 год. на Варненския районен съд. В искането се релевира основание за възобновяване по чл. 423 ал.1 НПК, като се излага съображение, че не е знаела за наказателното производство. В съдебно заседание лично и чрез служебния си защитник поддържа искането по изложените в него съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 391 от 16.06.2009 год. постановена по НОХ дело № 5382/ 2008 год. Варненският районен съд е признал подсъдимата М. Н. Д. за виновна в това, че на 9.02.2008 год. в гр.В., в условията на повторност, отнела от владението на С. М. С. без негово съгласие и с намерение да ги присвои вещи на обща стойност 740.20лв, поради което и на основание чл. 195 ал.1т.7 във вр. с чл. 54 НК я е осъдил на четири години лишаване от свобода, което за изтърпи в затвор при първоначален строг режим. На основание чл. 68 ал.1 НК съдът е привел в изпълнение наказанието една година лишаване от свобода, наложено на подсъдимата с присъда по НОХ дело № 4823/2005 год. С въззивно решение № 274 от 29.09.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 864/2009 год. Варненският окръжен съд е изменил присъдата, като е преквалифицирал деянието в престъпление по чл. 206 ал.1 НК и е наложил наказание две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Потвърдил е присъдата в останалата част. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от задочно осъдената в срока по чл. 423 ал.1 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Видно от данните по приложеното дело, осъдената М. Н. Д. е привлечена към наказателна отговорност за извършено на 9.02.2008 год. в гр.В. престъпление по чл. 195 ал.1 т.7 НК. На същата дата й е взета мярка за неотклонение “подписка”, като по силата на чл. 60 НПК е поела задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответните органи и да се явява при повикване от тяхна страна. В това постановление, в протокола за разпит като обвиняема от 25.08.2008 год. и при предявяване материалите от разследването от същата дата е посочила адрес за призоваване в гр.В., ж.с. “Вл.В.” бл.303 вх.3 ет.6 ап.51 Този адрес е посочен в обвинителния акт и от него е призована за първото съдебно заседание на 6.02.2009, като призовката е получена при условията на чл. 180 НПК от нейната майка на 11.11.2008год. Не се е явила в съдебното заседание и не е посочила уважителни причини за неявяването си. За следващите съдебни заседания не е намерена на адреса, на който живее, за да бъде призована, мярката за неотколение е заменена със “задържане под стража”, обявена е за общодържавно издирване с телеграма № 10988/2009 год. Събрани са доказателства, че на 19.11.2008 год. е напуснала страна през ГКПП Аерогара София, като не е посочила информация за метонахождението си. Била е обявена за международно издирване на 4.05.2001 год. На 4.11.2011 год. е задържана на ГКПП Летище София при влизане в страната и е приведена в затвора гр.Сливен. При тези данни законосъобразно в съдебно заседание на 8.05.2009 год., в присъствието на назначен служебен защитник, първоинстанционният съд е дал ход и е разгледал делото в нейно отсъствие, при условията на чл. 269 ал.3 т.3 НПК, като е приел че местоживеенето й не е известно и след щателно издирване не е установено и че нейното неявяване няма да попречи на разкриването на обективната истина. По този ред е била разгледано делото и пред въззивната инстанция, която също е положила усилия да я издири и призове. Разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимата е допустим способ за решаването му, когато са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки. От една страна те касаят изпълнение задълженията на решаващия съд по осигуряване личното й участие в процеса, а от друга страна преценката му, че разглеждането на делото по този ред няма да попречи на разкриване на обективната истина. В конкретния случай мотивирано е прието, че тези изисквания са налице. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за да осигурят упражняването на правото на подсъдимата за участние в процеса. Това обаче е било невъзможно поради нейното процесуално поведение. При наличието на мярка за неотклонение е поела задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на надлежните органи. Макар и да твърди, че никога не се е укривала от наказателно преследване, признава в искането, въз основа на което е образувано настоящото производство, че по време на съдебното производство е живяла в Германия и това е причината за неявяването по делото. Знаела е за наказателното преследване, не е посочила адрес за призоваване и за връчване на книжата и не може да черпи права от неправомерното си поведение. Правото на осъдения да иска възобновяване на наказателното производство е безусловно само в хипотезата на чл. 423 ал.5 НПК, когато искането е направено от задочно осъден, предаден от друга държава на Република България, при предоставена гаранция за възобновяване на делото. Във всички останали хипотези съдът е длъжен да прецени дали осъдения не знае и поради какви причини за съдебното производство. Когато това незнание се дължи на неговото недобросъвестно процесуално поведение не може да черпи права от него и да претендира, че правото му да участва в процеса при вземане на решения за наказателната отговорност е нарушено. Сама се е поставила в невъзможност да участва в съдебното производство, поради което искането за възобновяване на делото на това основание е неоснователно. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че искането на осъдената М. Д. за отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила задочна присъда по реда на чл. 423 ал.1 НПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдената М. Н. Д. за отмяна по реда на чл. 423 ал.1 НПК на присъда № 391 от 16.06.2009 год. постановена по НОХ дело № 5382/2008 год. на Варненския районен съд, изменена с въззивно решение № 274 от 29.09.2009 год. по ВНОХ дело № 864/ 2009 год. на Варненския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: