7 Р Е Ш Е Н И Е № 162 гр. София, 15.03.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1855 по описа за 2014г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника ГПК „Острица“, [населено място], [община], област С. чрез процесуален представител адв. К. И. срещу решение № 74 от 06.03.2014г. по в. гр. дело № 547/2013г. на Смолянски окръжен съд. С обжалвания въззивен съдебен акт е потвърдено решение № 162/01.11.2013г. по гр. дело № 84/2013г. на Чепеларски районен съд, с което са отменени на основание чл. 58 ЗК по иска, предявен от Б. С. Х. против ГПК „Острица“, решенията на Управителния съвет на ГПК „Острица“, взети на заседание на 25.02.2013г., и всички решения, приети на състоялото се на 21.04.2013г. редовно общо годишно отчетно – изборно събрание на ГПК „Острица“, и ответникът е осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото в размер 720 лв. Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение поради изтичане на преклузивния срок за обжалване на решението на УС на ГПК „Острица“, тъй като решението на УС е прието на 25.02.2013г. и е публикувано в електронния сайт на Търговския регистър на 18.03.2013г. Релевира евентуални доводи за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – неправилно и в противоречие с доказателствата въззивният съд е приел, че претенцията е доказана; ищецът не е провел пълно доказване в този смисъл; отказът на органа на ТР е обжалван и отменен, а заявените от кооперацията обстоятелства са вписани. Касаторът моли решението да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално отменено като неправилно и претендира присъждане на направените разноски. Ответникът Б. С. Х. от [населено място] чрез процесуален представител адв. А. А. /ищец в първоинстанционното производство и въззиваем във въззивното производство/ оспорва касационната жалба и поддържа становище за допустимост и правилност на въззивното решение. Релевира доводи за правилност на извода, че дори ищецът да беше узнал за решението на УС като присъстващ на Общото събрание на 21.04.2013г., то срокът за предявяване на иска също е спазен. Ответникът поддържа, че на 18.03.2013г. в Търговския регистър е обявена покана за свикване на Общото събрание на кооперацията, но не и протокол с решения на УС, като справки по отделни заявления и приложените към тях документи не могат да бъдат правени свободно, а само от лица със сертификат за електронен подпис. В отговора на касационната жалба са изложени доводи за правилност на извода, че не са връчени покани за свикване на заседанието на УС до членовете на УС, както и за незаконосъобразност на решенията на ОС. С определение № 294/08.06.2015г. по т. дело № 1855/2014г. ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е допуснал касационно обжалване на решението на Смолянски окръжен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на неговата допустимост съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Следва ли при иск за отмяна на решения на Общото събрание на кооперацията поради нарушение на процедурата по свикването му с решение на Управителния съвет, за което ищецът твърди, че е взето в нарушение на закона или устава, съдът да разгледа законността, респективно съответствието на решението на УС на устава, ако е изтекъл преклузивният срок по чл. 58, ал. 3 и ал. 5 КЗ за отмяна на решението на УС? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи, прецени данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и следващите ГПК, приема следното: По въпроса за допустимост на въззивното решение: Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 и ал. 2 ЗК регламентира потестативното право на всеки член на кооперацията, контролния съвет, кооперативния съюз, в който членува кооперацията, и прокурора да предявят иск за отмяна на решенията и действията на органите на кооперацията, които противоречат на закона или на устава. Искът има конститутивен характер и се предявява в сроковете, посочени в ал. 3, 4 и 5 на чл. 58 ЗК, които са преклузивни. Членът на кооперацията може да предяви иска за отмяна на решение на орган на кооперацията в двуседмичен срок от деня на решението, а ако не е присъствал при решаването - от деня на узнаването или уведомяването му, като срокът следва да изтича най-късно до изтичането на общия тримесечен преклузивен срок. Решението на Управителния съвет на кооперацията може да бъде предмет на иска по чл. 58, ал. 1 ЗК, тъй като разпоредбата не ограничава органите на кооперацията, чиито решения подлежат на отмяна поради противоречие на закона или на устава. За да бъде допустим искът, същият трябва да бъде предявен в предвидения в посочената правна норма преклузивен срок. Решенията на Управителния съвет на кооперацията, обективирани в протокол от проведеното заседание на УС, не винаги се обявяват в търговския регистър и не винаги обстоятелствата по тях подлежат на вписване. Съгласно чл. 4 ЗТР в търговския регистър се вписват търговци, клонове на чуждестранни търговци, както и други лица и структури и свързаните с тях обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване, а съгласно чл. 5 ЗТР в търговския регистър се обявяват актове, които се отнасят до търговците и клоновете на чуждестранни търговци, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗТР въвежда необорима презумпция за знание относно вписаните обстоятелства - вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Ако в търговския регистър са вписани обстоятелствата съгласно взетите от Управителния съвет на кооперацията решения, то презумпцията за знание на тези обстоятелства е налице. По отношение на обявените в търговския регистър актове необорима презумпция за знание е предвидена за представените актове по чл. 5 ЗТР, т. е. за актовете, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване. Ако в търговския регистър е обявен протокол от заседание на УС на кооперацията, не може да се приеме, че по отношение на взетите от УС и обективирани в протокола решения съществува необорима презумпция за знание, тъй като протоколът на УС на кооперацията не е от предвидените в чл. 5 ЗК актове. Когато е обявена покана за свикване на Общо събрание на членовете на кооперацията не може да се приеме, че е налице оповестително действие и знание за взетите от Управителния съвет решения и поради това, че в поканата не е обективиран протокола от заседанието на УС на кооперацията и обикновено в поканата не се съдържат данни на коя дата, при какъв дневен ред и в присъствието на кои членове на УС е проведено заседанието и при какъв кворум са взети решенията. В настоящия случай при справка в Търговския регистър по партидата на ГПК „Острица” се установява, че въз основа на заявление Г1, подадено в Търговския регистър на 18.03.2013г., на 22.03.2013г. е обявена поканата за свикване на Общо събрание на членовете на ГПК „Острица” за 21.04.2013г., като протокол № 90 от 25.02.2013г. от редовното заседание на Управителния съвет на ГПК „Острица” е представен само като документ към заявлението. При тези данни се налага изводът, че след като ищецът не е присъствал на заседанието на УС, тъй като не е негов член, то срокът за предявяване на иска за отмяна на решенията на УС е започнал да тече от узнаване на решенията. За узнаване на решенията на УС следва да се приеме датата на провеждане на Общото събрание, тъй като решенията на УС не са обявени в Търговския регистър, нито приетите с решенията обстоятелства са вписани по партидата на ответната кооперация. Предвид факта, че ищецът е присъствал на Общото събрание на 21.04.2013г. /неделя/, и обстоятелството, че исковете по чл. 58, ал. 1 ЗК са предявени на 07.05.2013г. /понеделник/, видно от пощенското клеймо на плика, и предвид разпоредбата на чл. 60, ал. 6 ГПК, се налага извод, че преклузивният срок е спазен и решенията на първоинстанционния и въззивния съд са допустими. С оглед фактите по делото, че исковете за отмяна на решенията на Управителния съвет от 25.02.2013г. и Общото събрание от 21.04.2013г. са предявени в преклузивните срокове по чл. 58, ал. 3 ЗК, въпросът „дали следва при иск за отмяна на решения на Общото събрание на кооперацията поради нарушение на процедурата по свикването му с решение на Управителния съвет, за което ищецът твърди, че е взето в нарушение на закона или устава, съдът да разгледа законността, респективно съответствието на решението на УС на устава, ако е изтекъл преклузивният срок по чл. 58, ал. 3 и ал. 5 КЗ за отмяна на решението на УС” е без значение, поради което настоящият съдебен състав не следва да се произнася по него. По правилността на решението: Правилно въззивният съд е приел, че ответната кооперация не е установила съществуване на писмена покана до членовете на УС, в която да са отбелязани мястото, датата и часът на провеждане на събрание на УС, дневния ред и че на проведеното на 25.02.2013г. заседание на УС са присъствали четирима от петимата членове на УС, като С. Х. е отсъствал и не са налице данни за надлежно получаване от него като член на УС на отразената в протокола от заседанието на УС нотариална покана от 15.02.2013г. чрез нотариус В.. Изводът, че допуснатото нарушение на чл. 27, ал. 1, изр. 2 от устава на кооперацията обуславя отмяна на решенията на УС и че за спора е ирелевантно дали при провеждане на заседанието е бил налице или не изискуемият кворум на членовете на УС, е неправилен. От значение за провеждане на заседанието на УС на кооперацията е и обстоятелството дали е налице предвиденият в устава кворум и дали решенията са приети с необходимото мнозинство. При кворум 2/3 от общо пет броя членове на УС за провеждане на заседанието /чл. 27, ал. 1, изр. 1 от устава/, т. е. най-малко четирима членове, участие на четирима от членовете в заседанието и приемане на решенията на УС от тях при необходимо обикновено мнозинство /чл. 27, ал. 2 от устава/, неуведомяването на един от петимата членове на УС за заседанието не може да рефлектира върху законосъобразността на провеждане на заседанието на УС и приемане на решенията от УС с предвидения в устава кворум. Поради изложените съображения настящият съдебен състав счита, че неправилно въззивната инстанция е приела, че е ирелевантно за спора, предвид допуснатото нарушение на процедурата по свикване на УС, дали при провеждане на заседанието е бил налице или не изискуемият кворум на членовете на УС. Тъй като не се налага връщане на делото във въззивната инстанция и извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен от настоящата съдебна инстанция. Съгласно чл. 27, ал. 1, изр. 1 от устава на кооперацията заседанието на УС е законно, ако на него присъстват най-малко 2/3 от всичките му членове, а съобразно чл. 27, ал. 2 от устава решенията на УС се вземат с явно гласуване и обикновено мнозинство, освен ако на заседанието се реши друго. Предвид факта, че в заседанието на 25.02.2013г. са участвали четирима от общо пет души членове на УС и решенията са приети от всички присъствали членове на УС, то кворумът по чл. 27, ал. 1, изр. 1 и ал. 2 от устава е запазен. Неправилно въззивният съд е приел, че доводът за отмяна на решенията на УС поради нарушение на устава при свикване на заседанието от С. Банков Ч. вместо С. С. Х., е неоснователен. Съображенията на въззивния съд, че заседанието на УС на 25.02.2013г. е следвало да бъде свикано и ръководено от С. Х., председател на кооперацията, вписан като избран председател на кооперацията до 21.05.2011г., съответстват на събраните доказателства, но в противоречие с разпоредбата на чл. 61 ЗК и постоянната практика на ВКС /решение № 105/17.06.2013г. по т. д. № 942/2012г. на ВКС, ТК, I т. о./ е направен извод, че обезпечителната мярка „спиране изпълнение на решенията на Общото събрание на ГПК „Острица”, проведено на 30.04.2011г.“, допусната с определение № 179 от 13.06.2011г. по в. гр. дело № 264/2011г. на Смолянски окръжен съд, е без значение поради постановяването й след като вече е извършено вписване на новия председател по партидата на кооперацията в Търговския регистър – С. Ч.. Спирането на изпълнението на обжалвано по реда на чл. 58 ЗК решение на орган на кооперацията до постановяване на съдебното решение по спора съгласно чл. 61 ЗК е допустима обезпечителна мярка, чиято цел е да осигури сигурност в отношенията, както между членовете на кооперацията, така и в отношенията на кооперацията с трети лица, стабилитет в дейността на кооперацията чрез съобразяване с постановеното спиране на оспорени решения на съответния орган. Когато е спряно изпълнението на решение за избор на председател и членове на УС на кооперацията, чиято отмяна е предмет на иск по чл. 58 ЗК, обезпечителната мярка гарантира сигурността относно начина на свикване и провеждане на последващи и провеждани в рамките на процеса заседания на УС и общи събрания и тяхната законност. При спряно изпълнение на решение на ОС за избор на председател и членове на УС, определението по чл. 61 ЗК следва да бъде съобразено, като заседание на УС и респективно Общо събрание не биха могли да бъдат свикани от новия председател на УС, чийто избор /решение на ОС/ е предмет на иска по чл. 58 ЗК. Действието на предвидената в чл. 61 ЗК мярка „спиране изпълнение на решение на ОС за избор на председател и членове на УС” означава продължаване на предишното правно положение по отношение на управлението на кооперацията до влизане в сила на решението по чл. 58 ЗК за отмяна на това решение и невъзможност новият председател да свиква УС и ОС, независимо, че същият е вписан в търговския регистър по партидата на кооперацията. Определението по чл. 61 ЗК е задължително за органите на кооперацията и за член кооператорите до окончателното разрешаване на спора в производството, по което то е постановено. В настоящия случай решението на ОС на кооперацията от 08.05.2010г., с което за председател на кооперацията е избран С. Ч. е отменено с решение № 21/28.03.2012г. по гр. дело № 120/2010г. на РС Чепеларе. Решението на ОС на кооперацията от 30.04.2011г., с което отново е избран С. Ч. за председател на кооперацията, е предмет на иск с правно основание чл. 58 ЗК по гр. дело № 145/2011г. на Окръжен съд Смолян и същото е отменено с решение № 61/05.07.2012г. по същото дело, потвърдено с решение № 456/27.11.2012г. по гр. дело № 381/2012г. на Окръжен съд Смолян. Независимо от извършеното вписване на 21.05.2011г. в търговския регистър на посочените обстоятелства, след като изпълнението на решенията на ОС от 30.04.2011г. са спрени с определение № 179 от 13.06.2011г. по гр. дело № 264/2011г. на Окръжен съд Смолян, то спирането е задължително за кооперацията и нейните членове и органи, поради което С. Ч. не е легитимиран да свиква заседания на Управителния съвет до влизане в сила на решението, с което искът по чл. 58 ЗК е отхвърлен. По делото не са налице данни за отхвърляне на иска по чл. 58 ЗК за отмяна на решенията на ОС от 30.04.2011г., поради което свикването на заседанието на УС за 25.02.2013г. е извършено в нарушение на чл. 61 КЗ и чл. 27, ал. 1, изр. 2 от устава. Крайният извод за незаконосъобразност на взетите решения на проведеното на 21.04.2013г. въз основа на заседанието на УС Общо събрание на кооперацията поради незаконосъобразност на взетите решения на заседанието на УС на 25.02.2013г. относно свикването и провеждането на Общото събрание е правилен. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че предявените искове са основателни. Поради съвпадане на крайните изводи на касационната и въззивната инстанция, решението на Смолянски окръжен съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника по касационната жалба сума в размер 1 000 лв. – направени разноски за касационното производство /платено адвокатско възнаграждение/. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74 от 06.03.2014г. по в. гр. дело № 547/2013г. на Смолянски окръжен съд. ОСЪЖДА ГПК „Острица“, ЕИК[ЕИК], [населено място], [община], област С. да заплати на Б. С. Х., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 000 лв. /хиляда лева/ – направени разноски за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.