Ключови фрази
Спор относно родителските права * лични отношения между родители и деца * отчуждаване * интерес на детето * мерки за закрила на детето

РЕШЕНИЕ
№ 244

София, 15.юли. 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на трети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 7234 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 1195/01.08.2014 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 932/2014, в частта, с която е отменено решение № 1060/05.03.2014 на Варненския районен съд по гр.д. № 10590/2013 и е определен режим на лични отношения с бащата, на основание чл. 127 СК. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси следва ли съдът да задължи страните да се явят в съдебно заседание за изслушването им при определяне на режим на лични отношения на детето и за правното значение на пребиваването на родителя в различна държава от местоживеенето на детето за определяне на ограничен режим на лични отношения.
По първия правен въпрос, Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 59, ал. 6, изр. 1 СК съдът е длъжен да изслуша родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, да вземе становище от дирекция "Социално подпомагане" и ако е уместно, може да изслуша и други лица. За целта съдът призова родителите – страни по делото за открито заседание и ги изслушва, ако те се явят. Ако някой от родителите не се яви в съдебно заседание, съдът не може го задължи да се яви нито да предприеме мерки на принуда. По отношение на страна в производството съдът може съгласно чл. 333, ал. 3 ГПК да приложи подходящи мерки за принуда само по дела за произход, когато се налага вземането на проби посредством методи, при които не се накърнява телесната неприкосновеност на страната.
По втория правен въпрос, Върховният касационен съд намира, че пребиваването на родителя в различна държава от местоживеенето на детето има значение, доколкото режимът на лични отношения на този родител с детето трябва да бъде съобразен със степента, в която отдалечеността, наличните транспортни връзки и материалните възможности на родителя ограничават възможността за по-чести лични срещи. В такива случаи обичайният режим на лични отношения трябва да включва по-редки, но по-продължителни лични срещи. При съгласие на двамата родители съдът може да определи също кои срещи да се провеждат по местоживеенето на детето и кои по обичайното местопребиваване на родителя, като във всеки случай родителят има право да вижда и взема детето със себе си (вж. Решение № 195/11.07.2011, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 1707/2011).
Пребиваването на родителя в различна държава от местоживеенето на детето няма значение за определяне на ограничен режим на неговите лични отношения с детето.
Ограниченият режим на лични отношения е приложим единствено за преодоляването на установено по делото родителско отчуждение. Родителското отчуждение накърнява в най-голяма степен интереса на детето и съдът е длъжен при определянето на режима на лични отношения да вземе адекватни (според състоянието на детето, степента на осъзнаване на проблема от двамата родители и готовността им да се включат в разрешаването му) мерки за преодоляването му. Затова в чл. 59, ал. 6, изр. 2 СК законът, при наличието на данни за родителско отчуждение, задължава съда служебно да назначи експертиза и изслуша заключението на вещо лице – психолог (вж. Решение № 222/24.06.2015, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 6894/2014).
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че бащата трайно живее и работи извън страната, като отсъствието му е било обективна пречка да бъде осъществена среща с него от страна на Дирекция за социално подпомагане, В., поради което в констатациите на социалния доклад по отношение на родителските му качества и възможности, е счел за непотвърдено и по същество пожелателно становището, че поведението на бащата не представлява риск за детето, доколкото при неговото изслушване се усеща известно притеснение от срещите с бащата, за чието поведение няма преки наблюдения. Като е взел предвид и преценил приложеното като доказателство по делото писмо изх. № 12330513 23140/12-42 от 10.12.2012 г. на П., Централно полицейско управление Т., Н. за случай на семейно насилие, грубо нападение, регистрирано в отдел „Защита от престъпления и обществен прием”, адресирано до майката С. Г., с оглед предявяване на иск за обезщетение, въззивният съд е приел, че е налице негативизъм и напрежение, причинени от поведението на бащата, поради което режим на лични отношения с включени периоди на пребиваване при бащата с преспиване, както и по-продължителни през учебните ваканции и по време на официални празници, не е подходящ и в интерес на детето. Поради изложените съображения е определен режим, при който периодичните срещи на бащата с детето се осъществяват само в присъствието на майката или на социален работник.
Правилно, след изслушването на детето, въззивният съд е приел, че съществува проблем в отношенията на детето с баща му. Макар в представения социален доклад да липсва констатация за наличие на родителско отчуждение, правилно съдът е приел, че е налице показателен симптом за това – нежеланието на детето да се среща насаме с баща си. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче съдът е определил режима на лични отношения на детето с бащата, без да вземе заключението на вещо лице – психолог.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което да бъде допусната и изслушана съдебно-психологична експертиза със задача да извърши личен преглед на детето и да разговаря с родителите, като изследва отношението им към проблема, досегашното им участието в неговото преодоляване и готовността им да полагат усилия до пълното му разрешаване, както и да препоръча мерки за преодоляване на родителското отчуждение, ако установи наличието на такъв психологичен проблем.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1195/01.08.2014 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 932/2014.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.