Р Е Ш Е Н И Е № 13 гр.София, 01 юни 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ГАЛИНА ЗАХАРОВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1846/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по подадени в срок протест от заместник апелативен прокурор при Апелативна прокуратура гр.Пловдив, жалби от защитниците на подсъдимия Б. К. К., жалба от повереника на частните обвинители А. А. С., М. С. С., М. А. А., С. А. А., Г. А. И., М. И. Г., А. И. И., Ф. И. И., П. А. Я., А. М. А. и К. В. Б. срещу решение № 536/30.09.2014 год. по въззивно нохд № 284/2014 год. на Пловдивския апелативен съд. Прокурорът поддържа в протеста, че съдът е допуснал нарушение на закона като е приел, че А. И. е нарушил чл.59, ал.1 ЗДвП и е съпричинил резултата. Обосновава и явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода като неправилно определено при значителен превес на смекчаващите обстоятелства. Прави искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъде наложено наказание при превес на отегчаващите обстоятелства. В жалбата си защитникът на подсъдимия адвокат Ч. определя наказанието лишаване от свобода като завишено по размер и постановено в нарушение на закона с отказа да се приложи чл.66, ал.1 НК. Защитникът адвокат К. споделя същите съображения и поддържа доводи за явна несправедливост и на кумулативното наказание лишаване от права. Искането, поддържано и от подсъдимия в съдебното заседание, е за изменение на решението в частта относно наказанията, които да се намалят в справедлив размер и да се приложи института на условното осъждане за наказанието лишаване от свобода. Повереникът на частните обвинители адвокат Ч. обосновава искането си за отмяна и за връщане на делото за ново разглеждане с постановяване на решението при наличието на касационното основание по чл.348, ал.5 НПК. Становището си, че наказанията са занижени по размер, подкрепя с оценката само на част от индивидуализиращите обстоятелства и пренебрегване на съществени, между които и динамиката на този вид престъпления. Оспорва основателността на жалбите, съдържащи искане за изменение на основанието, че са завишени по размер. Частният обвинител и граждански ищец М. Д. А. и частният обвинител А. Н. Х. не изразяват становище по протеста на прокурора и жалбите на страните. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и определя като основателни жалбите на частните обвинители. Оспорва основателността на жалбите на подсъдимия по съображения за липса на несъответствие между наложените наказания и целите по чл.36 НК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Пазарджишкият окръжен съд, наказателен състав с присъда № 35/27.09.2013 год. по нохд № 427/2013 год. признал подсъдимия К. за виновен в това, че на 01.08.2012 год. на автомагистрала „Т.” при управление на МПС в нарушение на правилата за движение – чл.20, ал.1 и чл.58, т.3 ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на А. А. А. и на И. О. И., тежки телесни повреди на К. Б. и М. Д. А. и средни телесни повреди на М. А., П. Я. и А. Х.. На основание чл.343, ал.4 вр.ал.3, б.Б, пр.1, б.А вр.чл.58А, ал.1 НК го осъдил на 4 години и 4 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание определил при условията на чл.61, т.3 ЗИНЗС. На основание чл.343Г от НК лишил подсъдимия К. от право да управлява МПС за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила. Предявеният на основание чл.45 ЗЗД граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 350 000 лева, които подсъдимият следва да заплати на М. Д. А. със законните последици и отхвърлил за разликата до 500 000 лева. Произнесъл се по въпросите за веществените доказателства, за размера на разноските и на държавната такса. Пловдивският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 284/2014 год. /второ след отмяна на постановеното по въззивно нохд № 436/2013 год. на Пловдивския апелативен съд с решение № 800/2014 год. на състав на Върховния касационен съд на основание чл.354, ал.1, т.4 НПК/ изменил присъдата по нохд № 427/2013 год. на Пазарджишкия окръжен съд в частта относно квалификацията на деянието и оправдал подсъдимия по обвинението за допуснато нарушение на чл.58, т.3 ЗДвП, както и в частта за наказанието лишаване от свобода, което при условията на чл.58А НК намалил на 3 години. Потвърдил присъдата в останалата част. Възражението в протеста за допуснато от съда нарушение на закона като е приел за установено, че св.А. И. е съпричинил резултата поради нарушение на чл.59, ал.1 ЗДвП е основателно. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на глава 27 НПК. Подсъдимият К. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е одобрил изразеното съгласие и е установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство по предвидения процесуален ред доказателства. Въз основа на верните фактически изводи, че св.А.И. се е намирал на аварийната лента на автомагистрала „Т.”, за да окаже помощ на водача на лекия автомобил марка „”-св.А., е направил неверни правни изводи, че е допуснал нарушение на чл.59, ал.1 ЗДвП. С посочената разпоредба са регламентирани правата и задълженията на водач на пътно превозно средство, принуден да спре поради независещи от него причини. Правомерността на поведението на св.И. произтича от разпоредбата на чл.97, ал.6 ЗДвП и не указва на нарушение на правилата за престой, т.е. не е осъществил нарушение на правило за движение, което да е в причинна връзка с ПТП и с настъпилите вредни последици. Затова не може да се приеме, че с поведението си е допринесъл или че е съпричинил резултата. Няма значение за намаляване на отговорността обаждането на подсъдимия на тел.112, което по време е значително по-късно от сигналите, подадени от други лица. Независимо, че съдът допълнил приетите като смекчаващи обстоятелства с посочените две и е намалил наказанието отчитането им с оглед тяхната тежест и значение не се е отразило по съществен начин върху оценката за справедливост на наказанието. Намаленото наказание в размер на 3 години при превес на смекчаващите обстоятелства и при спазване на изискванията по чл.373, ал.2 НПК вр.чл.58А, ал.1 НК не указва на очевидно несъответствие с извършеното и с целите по чл.36 НК, нито на нарушение на правилата за индивидуализация, поради което не е явно несправедливо. В жалбите на защитниците на подсъдимия се поддържа, че е надценена обществената опасност на личността на подсъдимия. Напредналата възраст и наличието на сериозни здравословни проблеми, както и данните за дългогодишна безаварийна и без сериозни нарушения на правилата за движение професионална дейност не могат да бъдат оценени в по-голяма степен на смекчаващи обстоятелства, за да бъдат поставени в основата на решение за намаляване на размера на наложените наказания. Подсъдимият преди да предприеме пътуването при нощни условия е бил длъжен да съобрази тези обстоятелства. За безопасното движение са от значение както обективните пътни условия и предвидените правила за движение, с които като водач е бил длъжен да се съобразява, така и субективните, психофизични фактори, които се обхващат от неговото съзнание. Последните влияят върху способността за бърза реакция, за годността му по време на предприетото пътуване да го осъществи безаварийно. Макар и поначало да има всички качества да управлява МПС подсъдимият не е преценил опасността от заспиване, което е предпоставка за нарушаване на правилата за движение, довела до нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП и до автопроизшествието, защото е подценил наличието на здравословни проблеми и възрастта си. Неоснователно е искането за отлагане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Условното осъждане е възможно, но само при наличието на предвидените в чл.66, ал.1 НК предпоставки. По отношение на подсъдимия е установена само част от тях – вида и размера на наложеното наказание е 3 години и не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Отлагането на изпълнението трябва да позволява поправянето на самия подсъдим, но и да позволява постигането на целите, включени в генералната превенция. В конкретния случай не може да бъде постановено , защото няма да бъдат постигнати двете цели и не е обществено оправдано. Деянието съдържа висока степен на обществена опасност и при решаването на този въпрос генералната функция за възпитание и предупреждение и на другите членове на обществото не може да бъде пренебрегната при конкретно установеното за резултата и последиците. Въз основа на цялостното обсъждане на доказателствата и оценката им с оглед действителното им съдържание съдът е направил законосъобразен извод, че за поправянето на подсъдимия е наложително ефективното изпълнение на наказанието, което ще окаже въздействие и върху останалите граждани. Въпросът какъв следва да бъде срока на лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 НК като кумулативно наказание с наказанието лишаване от свобода се решава при съобразяване с чл.49, ал.2 НК – да не надвишава с 3 години срокът на основното наказание. В конкретния случай размерът на наказанието лишаване от право да управлява МПС е определен под този предвиден минимум и правилно е определен като съответен на целите на наказанието и индивидуалната тежест на извършеното престъпление. Жалбата на частните обвинители, в която се поддържат доводи за явна несправедливост поради занижаване на размера на наказанията, е неоснователна. С наложените на подсъдимия в пълна степен ще бъдат засегнати правата му, изразена е отрицателната оценка на извършеното деяние и може да бъде постигната целта за предотвратяване на извършването на нови престъпления от него и от други членове на обществото, ще окаже възпиращо и поправително-възпитателно въздействие и не може да бъде начин за възмездие. Съобразено с тежестта на конкретното престъпление и с особеностите на личността на подсъдимия са съответни на целите по чл.36 НК и са справедливи. Предвид изложеното за неоснователност на протеста и жалбите решението следва да се остави в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 536/30.09.2014 год. по въззивно нохд № 284/2014 год. на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ