4 Р Е Ш Е Н И Е № 180 София, 17.12.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2921/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 457/25.08.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 321 от 14.07.2014 г. по гр. д. № 259/2014 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иск на О. А. Ш. за заплащане на подобрения в УПИ Х-2776 от кв. 174 по плана на [населено място], в размер на 30 000 лева. Ответницата по касация К. А. Ш. счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното обжалване е допуснато по въпроса дали претендираните подобрения са извършени от ищеца в качеството на държател или на владелец. Съгласно чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя, а държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Държането не е владение, защото при него липсва един от съществените елементи на владението - намерението да се държи вещта като своя. С Постановление № 6 от 27.12.1974 г. на Пленума на Върховния съд, р. I, е прието, че при разрешаването на въпроса кога вещта се владее и кога е налице държане, следва да се изхожда от законната презумпция на чл. 69 ЗС, че до доказването на противното този, който държи вещта, я държи като своя и следователно я владее. Съдебната практика приема и това, че за да се придаде на извършилия подобрения в чужд имот качеството владелец, следва да се изложат мотиви относно фактите, даващи основание да се приложи разпоредбата на чл. 69 ЗС, а именно - относно намерението на подобрителя да държи имота като свой, извършвайки действия, които запълват съдържанието на правомощията на собственика /напр. решение № 402 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 4748/2008 г. на ВКС, IV-то г. о., по чл. 290 ГПК/. Конкретното правно качество, в което едно лице се е намирало при извършване на подобрения, е предмет на доказване по всяко дело. По касационната жалба: Предявен е иск за парично вземане, произхождащо от подобряване на чужд имот чрез изграждане на пристройка и надстройка на жилищна сграда и на гараж, извършени от ищеца според твърденията му в периода 1988-1989 г. със съгласието и без противопоставянето на майката на страните - собственица на дворното място и на сградата. Въззивният съд приел, че ищецът не е имал качеството владелец, а е упражнявал фактическа власт върху имота като държател, предвид данните, че строителството е извършено по време, когато недвижимият имот бил собственост на майката на страните. Впоследствие с н. а. № 23/2004 г. собственицата продала имота на ответницата, която го закупила заедно с подобренията в него, следователно ответницата не се е обогатила без основание и не е длъжна да заплаща стойността им за сметка на предишния собственик, комуто ги е заплатила при покупко-продажбата. Съдът приел и, че не е установено именно ищецът да е извършил със свои средства и труд претендираните подобрения - строителните книжа са издадени на името на майката, а според показанията на свидетеля В. самият ищец споделял по време на строителството, а и по-късно, че сестрата и майка му давали пари за строежа. Поради това и при липса на категорични доказателства да е влагал свои лични средства и труд, според съда е без значение дали ищецът е организирал работата по строежа и фактически е заплащал на работниците. Съдът намерил за основателно и правопогасяващото възражение за давност. Качеството на ищеца - държател, а не владелец, налага да се приеме, че вземането е станало изискуемо и погасителната давност за подобренията е започнала да тече от момента на извършване на строителството - през 1990 г., и към предявяване на иска /16.02.2012 г./ е изтекла /чл. 110 ЗЗД/. Обжалваното решение е неправилно, тъй като правоотношенията между страните са квалифицирани неправилно. Данните по делото сочат, че по време на строителството майката била съгласна и не е протестирала да се вдигне втори етаж, който според свидетеля Д. се строял за ищеца. Ищецът докарвал материали, наемал работници за извършване на строежа и им заплащал. След приключване на строителството ищецът, заедно със С. А., от съвместното съжителство с която имат родено през 1995 г. дете, се установил и постоянно живял в новопостроения втори етаж, по отношение на което никой друг не е имал претенции. Свидетелят, който работил по строежа заедно с други майстори, включително и с бащата на С. А., има непосредствени впечатления както от отношенията между страните, така и със собственицата на имота, поради което липсват основания показанията му да не бъдат кредитирани, включително и в частта относно намерението на подобрителя да държи имота като свой, още повече, че те се потвърждават от фактите, осъществили се след приключване на строителството: постоянното обитаване на жилището от ищеца е осъществявано приживе на майката на страните, починала през 2007 г., като няма данни тя да се е противопоставяла на това фактическо положение. Едва след смъртта й през 2007 г., ответницата по сега разглеждания иск за парично вземане е поискала отстраняването на ищеца въз основа на влязло в сила решение по гр. д. № 649/2008 г. по предявен от нея иск за ревандикация на имота. Тези дозателства сочат на извършване на подобрения в чужд имот със знанието и без противопоставянето на собственика, което придава на подобрителя качеството на обикновен /недобросъвестен/ владелец, приравнен съгласно чл. 74, ал. 2 ЗС относно последиците от извършени подобрения към добросъвестния владелец - хипотеза, на която ищецът се е позовал при обосноваване на вземането си, и при която давността ще започне да тече от момента на предявяване на иска за връщане на имота по гр. д. № 649/2008 г. на Самоковския районен съд. Тя, обаче, не е обсъдена в обжалваното решение. Показанията на свидетеля В., кредитирани от въззивния съд, не се подкрепят от останалите доказателства по делото. В писмения си отговор на л.л. 67-69 от първоинстанционното дело ответницата не твърди да е участвала с даване на средства за извършване на подобренията, но това становище също не е обсъдено. Не са съобразени и представените по ч. гр. д. № 167/2012 г. на Софийския окръжен съд /приобщено с определение от 18.04.2013 г. на л. 90 от първоинстанционното дело/ фактури, товарителници и нареждане за експедиция за закупени от ищеца строителни материали в периода на строителството. Изводът, че ищецът не е извършил със свои средства и труд твърдяните подобрения, е формиран без да са спазени изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК за преценка на доказателствата, исканията и възраженията на страните. Правилно е становището, застъпено в обжалваното решение, че длъжник по вземането за подобрения може да бъде само лицето, което неоправдано се е обогатило чрез увеличаване на имуществото си в резултат на подобренията. Не във всички случаи, обаче, това е собственикът на имота по време на извършване на подобренията. Съдебната практика, на която и въззивният съд се е позовал, приема, че владелец, който е извършил подобрения на недвижим имот, има основание да иска заплащането им не само от първоначалния собственик, но и от последващия приобретател, ако последният е знаел преди или по време на придобиването, че подобренията са извършени не от неговия праводател, а от владелеца, като знанието се предполага, ако приобретателят е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на праводателя. В разглеждания случай приобретателят - ответницата по иска, е низходяща на праводателката. Наред с това тя има и качеството наследник по закон на собственицата на имота по време на извършване на подобренията - М. Ш., починала на 26.03.2007 г. и оставила за наследници по закон страните по делото - син и дъщеря, и трето за спора лице - син Ж. А. Ш.. Ответницата е тази, която е предприела и ликвидацията на правоотношения с подобрителя чрез предявяване на иска за връщане на имота. За да се отговори на въпроса кое лице е легитимирано да отговаря по иска на владелеца за заплащане на подобренията, следва да се установи и дали с възмездността на извършеното разпореждане първоначалната собственица е реализирала обогатяване с увеличената стойност на имота. Данните в тази насока са, че според договора за покупко-продажба ответницата е закупила цялата двуетажна жилищна сграда, т. е. и пристроената и надстроена към жилището части за сумата 12 000 лева, включваща стойността и на дворното място, докато според заключението на съдебно-техническата експертиза увеличената стойност на имота в резултат на подобренията, съставляващи строителство на къща и гараж, възлиза на 22 000 лева. В обобщение, като неправилно, постановено при касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено, и тъй като се налага извършване на процесуални действия по обсъждане на всички събрани по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 321 от 14.07.2014 г. по гр. д. № 259/2014 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иск на О. А. Ш. срещу К. А. Ш. за заплащане на подобрения в УПИ Х-2776 от кв. 174 по плана на [населено място], в размер на 30 000 лева. ВРЪЩА делото в тази част на Софийския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: