6 Р Е Ш Е Н И Е № 37 София, 11.04.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 328/2021 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. В., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 12105 от 14.10.2020 г. по гр.д. № 5983/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, втори състав, с което е потвърдено решение № 5801 от 30.07.2019 г. по гр.д. № 16759/2017 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-20 състав в обжалваната от ищеца част – за отхвърляне на предявения срещу ЗК „Лев инс” АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 60 000 лв. до размера на частично предявения иск от 100 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 19.04.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва от 22.11.2017 г. С определение № 60628 от 07.12.2021 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивния съдебен акт, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпрос от материалното право - по приложение на визирания в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, съобразно предвидените в т.II от ППВС № 4/1968 г. общи критерии. В касационната жалба и в публичното съдебно заседание на 23.03.2022 г. се поддържат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение, с искане за касирането му и постановяване на ново решение за уважаване на частичната искова претенция, с присъждане на законна лихва и разноски по делото. Твърди се, че е налице несъответствие на определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди с критерия за справедливост, тъй като апелативният съд не е отчел изключително многобройните и сериозни увреждания на пострадалия, довели до опасност за неговия живот, продължителното лечение и възстановяване, като последното не е приключило по отношение на мозъчната травма. От Застрахователна компания „Лев инс” АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, е депозиран писмен отговор, в който се оспорват касационните оплаквания, с искане да се остави в сила атакуваното решение. Ответникът счита, че въззивният съд е съобразил всички релевантни обстоятелства, подробно е обсъдил заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза и не е допуснал нарушение на принципа за справедливост. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: За да постанови атакуваното решение, съдебният състав на Апелативен съд - София, след съобразяване на формираната сила на пресъдено нещо по отношение на всички елементи от фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ, и след преценка на комплексната съдебно-медицинска експертиза, както и на установените от св. Зарева обстоятелства, е възприел следното от фактическа страна: в резултат на процесното произшествие, ищецът е получил контузия на мозъка, контузия на гръдния кош вдясно, счупване на III, IV, V, VI, VII ребра вдясно, пневмоторакс вдясно, счупване на дясната лопатка, контузия и разкъсно-контузна рана на десния лакът и счупване на долния клон на дясната срамна кост. За отстраняване на насъбралата се кръв и въздух от счупените ребра и от увредения бял дроб е направена торакоцентеза, а по отношение на счупването на срамната кост е проведено консервативно лечение, с последваща рехабилитация. Според експертите, получените от ищеца увреждания са били свързани с болки при дишане и при движение, болки в счупената дясна раменна става и дясната половина на таза и на тазобедрената става за около 45 дни, а възстановяването от тези травми е за около три месеца, през който период ищецът е имал затруднения в бита и необходимост от чужда помощ в ежедневието. Според вещото лице невролог, получената от ищеца травма на главата с мозъчна контузия, е свързана с пристъпно главоболие, световъртеж, лесна умора и намалена концентрация, с ограничения за физическо и умствено натоварване, поради засилване на тези оплаквания. Съдът е възприел изведените от вещите лица констатации при извършения преглед на ищеца: запазен обем на движение в дясна раменна и дясна тазобедрена става, с възможни болки при натоварване и при неблагоприятни метеорологични условия, но неприключил възстановителен процес по отношение увреждането на мозъка – мозъчният кръвоизлив не е резорбиран, като е необходимо проследяване на неврологичното състояние и изследване на мозъка, предвид възможността за проявяване на последици от тази травма. Обсъдил е и становището на експертите във връзка с обективно забавеното раздвижване на пострадалия, предвид съчетаното увреждане на таза и на горен крайник, препятстващо възможността за използване на патерици. Преценявайки характера на уврежданията на ищеца, търпяните болки, страдания и неудобства в посочения период, последиците от уврежданията, възрастта на пострадалия – 60-годишен към ПТП, икономическите условия в страната и лимитите на отговорност към момента на деликта, както и съдебната практика за подобни случаи, решаващият състав на Апелативен съд – София е извел краен правен извод, че сумата от 60 000 лв., присъдена от СГС, е адекватна за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди. В мотивите към решението съдът е цитирал дадените в ППВС № 4/1968 г. задължителни за съдилищата указания. Решението е валидно и процесуално допустимо, но е неправилно. По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, са приложими задължителните за съдилищата постановки в т.II от ППВС № 4/1968 г. В посоченото пленумно постановление е прието е, че понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като Върховният съд е дал указания относно общите критерии, които следва да бъдат съобразявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за претърпени от деликт болки и страдания при телесни увреждания, а именно: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, причинени морални страдания, последици от уврежданията. Цитираната задължителна практика е възприета и доразвита във формирана по реда на чл.290 ГПК /в редакция преди ЗИД на ГПК – ДВ бр.86 от 2017 г./ практика на ВКС, на част от която е налице позоваване от страна на касатора. Според цитираните в определението по чл.288 ГПК съдебни актове, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, решаващият съд е длъжен да извърши цялостен анализ и оценка на всички конкретни, установени по делото обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост, при отчитане на икономически условия в страната към момента на увреждането, а като част от последните – и нивата на застрахователно покритие към същия момент. При постановяване на въззивното решение е допуснато известно отклонение от тази задължителна практика и в нарушение на чл.52 ЗЗД претендираното от ищеца обезщетение е значително занижено. При определяне на неговия размер, апелативният съд не е отчел в необходимата степен получените от ищеца множество тежки увреди, част от които представляват временна опасност за живота му, а общият период на лечение и възстановяване неточно е възприет като непродължителен /макар и акцентирано на ставните увреди/. В последния смисъл, не е отдадено нужното значение на сериозната мозъчна травма, която не е излекувана, независимо от изтеклия значителен период от време след произшествието. Според медицинската документация, проверена от вещото лице – невролог и констатираното при прегледа на ищеца обективно състояние, мозъчните кръвоизливи не са резорбирани, което налага провеждането на антиепилептична терапия, макар последната да не предпазва от настъпване на усложнения. При приемане на комплексната медицинска експертиза в открито заседание на 28.01.2019 г. д-р Н. е пояснила и неблагоприятните последици от мозъчната травма – не само наличието на главоболие, световъртеж и намалена концентрация, без възможност за физическо и психическо натоварване на ищеца /както е възприел въззивният съд/, но и необходимостта от спазване на подходящ режим, както и възможността за образуване на хидроцефалия. Решаващият съдебен състав не е анализирал по надлежен начин и търпените от ищеца значителни болки и неудобства не само в резултат на лечението на множеството ставни счупвания, а и невъзможността за нормално, безпрепятствено дишане, обусловена от увредения бял дроб и счупените ребра. Посочените по-горе обстоятелства не са съотнесени прецизно към предвидените в т.II от ППВС № 4/ 1968 г. критерии при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. При съобразяването им, и при отчитане на общественото разбиране за справедливост към момента на произшествието, включително и застрахователните лимити, настоящият състав на ВКС намира, че адекватното обезщетение в случая възлиза общо на сумата от 100 000 лв., или на ищеца /сега касационен жалбоподател/ следва да се заплати допълнително сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва от 22.11.2017 г. до окончателното погасяване на задължението. Или, прекият иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, заявен като частичен, е основателен в пълния му предявен размер. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, въззивното решение следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано в цялата обжалвана част - за отхвърляне на иска по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 60 000 лв. до 100 000 лв., като на ищеца се присъди допълнително сума от 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.11.2017 г. Въззивното решение подлежи на отмяна и в частта, с която е потвърдено решението на първостепенния съд за присъждане на разноски в полза на ЗК „Лев инс” АД в общ размер от 500 лв., от които: 320 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, и 180 лева – юрисконсултско възнаграждение. При този изход на делото, ответникът следва да заплати на касационния жалбоподател разноски по делото в общ размер на 9 600 лева. Ответникът дължи заплащането и на държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК: по сметка на ВКС – сумата 800 лева, по сметка на Апелативен съд – София – сумата 800 лева и по сметка на Софийски градски съд – 4 000 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 12105 от 14.10.2020 г. по гр.д. № 5983/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, втори състав, с което е потвърдено решение № 5801 от 30.07.2019 г. по гр.д. № 16759/2017 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-20 състав, в частта за отхвърляне на предявения от М. И. В. срещу ЗК „Лев инс” АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 60 000 лв. до размера на частично предявения иск от 100 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 19.04.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва от 22.11.2017 г., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъдените в полза на ЗК”Лев инс” АД разноски в общ размер на 500 лв., вместо което постановява: ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс” АД да заплати на М. И. В. допълнително сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на настъпило на 19.04.2017 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 22.11.2017 г. до окончателното погасяване на задължението. ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс” АД да заплати на М. И. В. сумата 9 600 лв. – разноски по делото. ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс” АД да заплати в полза на Върховен касационен съд сумата от 800 лева държавна такса. ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс” АД да заплати в полза Апелативен съд – София сумата от 800 лева – държавна такса. ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс” АД да заплати в полза Софийски градски съд сумата от 4 000 лева – държавна такса. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: