О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 360 гр. София 10.05.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ:БОРИС ИЛИЕВ ЕРИК ВАСИЛЕВ изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр. дело № 3298/2021 год. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Т. Й. Ц., подадена чрез адв. В. С., против въззивно решение № 260551/16.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1208/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 4030/26.11.2018 г. по гр. д. № 3085/2018 г. на Районен съд - Пловдив, с което е осъден Т. Й. Ц. да заплати на „Куултранс” ООД сумата от 6900 лева, представляваща предаден и невъзстановен служебен аванс, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.02.2018 г. до окончателното й изплащане.Оставено е без уважение искането на ответника за признаване за неистински документ на РКО от 05.01.2018 г. и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Жалбоподателят се позовава на основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: „При отмяна на въззивно решение и връщане на делото за повторно разглеждане с даване на ясни указания какви процесуални действия да бъдат извършени от съда при повторното разглеждане, като при тази отмяна е прието, че предявените искове следва бъдат квалифицирани по различен начин от приетото от съдилищата по същество, при новото разглеждане на делото въззивният съд следва ли съобразно дадената нова правна квалификация да извърши нов доклад по делото и да разпредели доказателствената тежест съобразно новата правна квалификация на иска?”. Сочи, че при произнасяне по въпроса би се стигнало до развитие на правото, доколкото липсвала съдебна практика. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касационната жалба „Куултранс” ООД, подаден чрез адв. Н. Ш., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Производството е образувано по предявени от „Куултранс” ООД против Т. Й. Ц. искове – главен с правно основание чл. 207, ал. 2 КТ и евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ищецът е основал исковете си на твърдението, че ответникът е негов служител по силата на сключен помежду им трудов договор № 54/28.12.2017 г., като е бил назначен на длъжността „технически сътрудник – товарен автомобилен транспорт”. Във връзка с изпълнение на трудовите му задължения ответникът е бил командирован в Германия със заповед за командироване № 1/05.01.2018 г. за периода 05.01.2018 г. - 07.01.2018 г., със задача – организация и контрол на транспорта. При осъществяване на командировката ответникът трябвало да закупи годишни винетки за ползваните от дружеството моторни превозни средства от България, Словения и Австрия, както и да остави в офиса, ползван от работодателя в гр. Мюнхен пари за плащане на наема за този офис. За целта на 05.01.2018 г. на ответника бил предоставен служебен аванс в размер на 6900 лева, за което му бил издаден разходен касов ордер, който ответникът подписал. При осъщественото пътуване обаче винетни стикери за автомобилите не били закупени, а дължимият наем за офиса в Германия бил заплатен по банков път от друго лице, поради което предадената на ищеца сума се оказала неизразходвана и следвало да бъде възстановена от него. Ответникът обаче не върнал и не отчел сумата, а при връщането си в България отчел само извършените от него разходи за командировъчни в брой и чрез служебни карти в размер на 538,95 лева. При предходното разглеждане на делото от касационната инстанция решаващият състав е констатирал, че по делото е била приета съдебно-почеркова експертиза, която е установила, че РКО е подписан от ищеца, а текстът е изпълнен от друго лице. Приета е и съдебно-счетоводна експертиза, която е констатирала, че РКО е бил осчетоводен на 30.01.2018 г. Вещото лице обаче не е дал отговор на въпроса по какви причини РКО е бил осчетоводен със закъснение от близо месец, както и дали към датата на издаване на ордера е имало такава наличност в касата на дружеството, имало ли е осчетоводяване на други първични документи преди процесния РКО, но издадени след него. Освен това нито районният съд, нито въззивният съд са дали указания на ответника, че не сочи доказателства за твърденията, че е бил заплашен да подпише РКО. Делото е върнато със задължителни указания за назначаване на допълнителна съдебно- счетоводна експертиза по посочените задачи, както и да се дадат указания на ответника за сочене на доказателства относно факта, който твърди. При новото разглеждане на делото Окръжен съд - Пловдив е съобразил изслушаното пред въззивната инстанция заключение на ССчЕ, съгласно което процесният РКО е бил осчетоводен на 31.01.2018 г., а причината за това е, че счетоводството на дружеството – ищец за периода 01.01.2018 г. - 30.01.2018 г. и до датата на проверка на експертизата 10.09.2020 г. е автоматизирано на компютър и се обслужва по договор от счетоводна фирма „Акаунт Ем“ ЕООД. Касовите движения за кредитните обороти/разходи се осчетоводяват в края на всеки календарен месец – 30-то или 31-во число ,а за м. февруари - 28-мо или 29-то число с мемориален ордер или счетоводна справка. Към датата на издаване на процесния РКО – 05.01.2018 г. за сумата от 6900 лева е имало такава наличност в касата на ищцовото дружество. Вещото лице е посочило и други първични документи – РКО, издадени на различни дати през м. януари 2018 г., като всички те са осчетоводени с дата 31.01.2018 г. По делото е установено също от заключението пред първата инстанция, че в счетоводството на дружеството няма отразено възстановяване на суми от служебен аванс на ответника, съответно няма отразено с разходно-оправдателни документи отчитане на изразходвани средства от служебен аванс. Ответникът нито твърди, нито ангажира доказателства да е налице такова възстановяване на суми, нито пък да е отчел получената като служебен аванс сума посредством някакви разходно оправдателни документи. Въззивният съд е изложил, че сам по себе си фактът, че текстът на ордера е бил попълнен от друго лице не обосновава извод, че ответникът не е получил сумата по ордера. Обичайно разходните касови ордери се изготвят от длъжностни лица на работодателя, опериращи с касовата наличност, а полагането на подпис върху ордера от името на лицето, посочено като получило сумата е доказателство именно за това - сумата да е получена в брой от подписалото се лице. Ответникът, въпреки дадената му възможност, не е ангажирал доказателства относно направените от него възражения да е подписал разходният касов ордер под принуда и заплаха. Единствените доказателства по делото за наличието на образувано наказателно производство е постъпилото писмо от Районна прокуратура - Пловдив относно това да е налице образувано досъдебно производство № 250/2018 г. на Отдел „Икономическа полиция“ към ОДМВР - Пловдив за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК за това, че на неустановена дата през 2018 г. е съставен неистински частен документ – запис на заповед и е употребен, за да докаже, че съществува някакво правно отношение. В хода на производството не е повдигнато обвинение на конкретно лице. Съобразно установеното съдът е приел възражението му за недоказано. Ответникът е получил сумата от 6900 лева като служебен аванс във връзка с възложените му от работодателя задачи при осъществената от него командировка в Германия, като не го е върнал на работодателя при завръщането си, поради което искът е основателен. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС в случай, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, въззивният съд следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. Въззивното решение е постановено изцяло в съответствие с посочената практика. При новото разглеждане на делото въззивният съд изпълнил изричните указания в отменителното решение на ВКС – да укаже на ответника, че не сочи доказателства за твърденията, че е бил заплашен да подпише РКО. Въпреки дадената възможност и ангажираните доказателства – изискана информация срещу кое лице, за какво престъпление и на какъв етап е досъдебно производство № 250/2018 г. на Отдел „Икономическа полиция“ към ОДМВР - Пловдив, съдът е приел, че твърденията на ответника са останали недоказани. Наличието на практика само по себе си изключва бланкетно посоченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени направените и доказани от ответната страна по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 /деветстотин/ лева, с включен ДДС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260551/16.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1208/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив. ОСЪЖДА Т. Й. Ц., ЕГН [ЕГН] да заплати на „Куултранс” ООД, ЕИК 203386630 разноски за настоящата инстанция в размер на 900 /деветстотин/ лева. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: