4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 750 София, 31.10.2012 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Светла Цачева Членове: Албена Бонева Боян Цонев изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 532 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 876 от 20.04.2012 г. по ч.гр.д. № 1425/2012 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение от 28.02.2012 г. на окръжен съд [населено място], с което е прекратено производството по гр.д. № 25/2012 г. Частна касационна жалба срещу въззивното определение на Софийски апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Д. К. Василев от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, тъй като разрешените в определението процесуалноправни въпроси относно правния интерес от иск за прогласяване недействителност на сделка, в която страната не участва, както и въпросът следва ли съдът при определяне правното основание на иска да изходи от обстоятелствата, изложени в исковата молба, определението е постановено в противоречие с практиката на съдилищата. Ответницата по частната касационна жалба Р. П. С.не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – с определението на въззивния съд е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което съдебният акт на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Жалбата е подадена в срок и редовна. Обстоятелствата по делото са следните: Гражданско дело № 25/2012 година на окръжен съд [населено място] е образувано въз основа на искова молба подадена от Д. К. В. против Р. П. С., двамата от [населено място], в която се твърди, че по време на фактическото съжителство между страните е бил закупен недвижим имот на името на ответницата, средствата за които са били предоставени от ищеца, както и че ответницата е прехвърлила имота на трето лице. Претендира се ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца равностойността имота, вкл. средствата за ремонт и обзавеждане в размер на 30000 лева (след уточнение с молба от 17.11.2011 г.), както и да се прогласи недействителност на прехвърлителната сделка поради сключването и без основание и в нарушение на морала и добрите нрави. С определение от 28.02.2012 г., първоинстанционния съд е прекратил производството по делото, приемайки, че предявените искове са недопустими. Определението е потвърдено с определение № 876 от 20.04.2012 г. по ч.гр.д. № 1425/2012 г. на Софийски апелативен съд. Въззивният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от оспорване валидността на сделка, сключена между трети лица, което обуславя извод за недопустимост на производството по предявения иск за прогласяване на нищожността и. При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по въпроса относно правния интерес от иск за прогласяване недействителност на сделка, в която ищецът не участва. По въпроса допустимо ли е предявяване на чужди права чрез иск – допустим ли е иск за недействителност на сделка, предявен от лице, което не е страна по сделката е налице трайно установена практика на съдилищата, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 26, ал.2 ГПК (чл. 15, ал.2 ГПК отм.), въззивният съд е приел, че никой не може да предявява пред съд чужди права от свое име, освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция; че правен интерес от предявяване на иска е налице само по отношение на притежателите на материалните права, засегнати от правния спор; че третото лице, което не е страна по сделката не разполага с иск за прогласяване на нищожността и, тъй като с извършване на сделката правната му сфера не е засегната. Не обуславя извод за противоречива практика и приложеното към касационната жалба решение № 11 от 09.02.2009 г. по т.д. № 634/2008 г. на І т.о. ВКС, в което е прието, че правният интерес на общината да иска прогласяване недействителност на сделка, сключена между трети лица, следва от качеството и на орган по приватизацията, имащ задължения да упражнява контрол за спазване на задълженията, поети при приватизация на общинско имущество. По въпроса от какво изхожда съдът при определяне на правното основание на иска е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, разрешено в противоречие с утвърдената практика, съгласно която съдът определя квалификацията на спорното право съобразно въведените от ищеца с исковата молба твърдения и заявения петитум. В противоречие с установената практика, съгласно която съдът определя предмета на делото съобразно спорното материално субективно право, очертано чрез основанието и петитума на иска, съдът не е включил в предмета на делото предявената претенция за присъждане на обезщетение в размер на 30000 лева, съставляващи изплатена от ищеца цена на придобития от ответницата имот. Така предявения осъдителен иск не е редовно предявен, тъй като липсва точно описание на какво основание се претендира обезщетението – суми, дадени без основание; дадени за закупуване на имота от скрит пълномощник; дарени с цел бъдещо общо съжителство и пр. обстоятелства, от които да се изведе основанието на претенцията. Въведените от ищеца множество твърдения не дават възможност да се определи точното основание, на което се претендира обезщетение в размер равностойността на имота, но този порок на исковата молба би довел до връщането и едва след указания по чл. 129, ал.2 ГПК за уточнение на обстоятелствата, на които се основава предявения осъдителен иск, каквито указания не са дадени на страната. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта му, с която производството по делото е прекратено по отношение на предявената осъдителна претенция и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска за присъждане на обезщетение в размер на 30000 лева Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 876 от 20.04.2012 г. по ч.гр.д. № 1425/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 28.02.2012 г. на окръжен съд [населено място] за прекратяване на производството по гр.д. № 25/2012 г. по иска за присъждане на обезщетение в размер на 30000 лева. ОТМЕНЯВА определение № 876 от 20.04.2012 г. по ч.гр.д. № 1425/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 28.02.2012 г. на окръжен съд [населено място] за прекратяване на производството по гр.д. № 25/2012 г. по иска за присъждане на обезщетение в размер на 30000 лева. ВРЪЩА делото на окръжен съд [населено място] за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 25/2012 г. в частта му по предявената от Д. К. Василев против Р. П. С. претенция за обезщетение в размер на 30000 лева. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 876 от 20.04.2012 г. по ч.гр.д. № 1425/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 28.02.2012 г. на окръжен съд [населено място] за прекратяване на производството по гр.д. № 25/2012 г. по иска за прогласяване нищожност на покупко-продажба по н.а. № 112, том ІІІ, н.д. № 408/2009 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: