Р Е Ш Е Н И Е № 207 гр. София, 15 януари 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ : ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря НЕВЕНА ПЕЛОВА и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 958/ 2019г. Производството е за възобновяване, на основание чл. 423, ал. 1 НПК, образувано по искане на задочно осъдения С. С. Я., от [населено място], за възобновяване на НОХД № 152/ 2017 г., по описа на Пернишки окръжен съд, наказателен състав, и отмяна на постановената по същото дело влязла в сила присъда № 11 от 30. 06. 2017г. В първоначално депозираното искане, допълнено впоследствие, се прави искане за възобновяване на делото и намаляване размера на наказанието, мотивирано с направените на досъдебното производство самопризнания, изразеното от осъдения съжаление и семейното му положение. Искателят, лично и чрез назначения му в настоящото производство служебен защитник поддържа искането и моли делото да бъде възобновено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, осъденият е приведен в затвора на основание издадена ЕЗА, с гаранции за повторно разглеждане на делото, съгласно чл. 423, ал. 3 НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди становищата на страните и данните по делото, в рамките на правомощията си по чл. 425, вр. чл. 423 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното: Искането е процесуално допустимо, направено от процесуално легитимиран субект и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1 НПК. Присъдата, чиято отмяна се иска, е влязла в сила на 14. 12. 2017 г. Видно от приложената по делото справка от ГДИН с изх. № 3776/ 04.09.2019 г., осъденият Я. е предаден на 09. 08. 2018 г. от Република Гърция въз основа на Европейска заповед за арест, издадена на 30.04.2018 г. от Окръжна прокуратура – Перник. Върховният касационен съд приема, че датата на узнаване от осъдения Я. на постановената спрямо него присъда е тази на неговото фактическо предаване на територията на Република България - 09. 08. 2018 г. за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода с присъдата, чиято отмяна по реда на възобновяването се иска в настоящото производство. Искателят се е обърнал директно към върховната съдебна инстанция с две отделни искания за възобновяване, подадени съответно на 29. 08. 2018 г. и 21. 08. 2019 г., което налага извода, че срокът по чл. 423, ал. 1 НПК е спазен. Разгледано по същество искането е неоснователно. Съображенията за това са следните: С присъда № 11 от 30. 06. 2017 г., постановена по НОХД 152/ 2017г., Окръжен съд – Перник е признал подсъдимия С. С. Я. за виновен в извършено от него престъпление с правна квалификация по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, за което и във вр. чл. 54 НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяването му. Присъдил е направените по делото разноски. Срещу първоинстанционна присъда е била подадена въззивна жалба от името на подсъдимия Я., по която е образувано ВНОХД 1184/ 2017г. по описа на Софийски апелативен съд. Съдебният състав на въззивният съд в открито съдебно заседание, проведено на 28. 11. 2017 г., е прекратил въззивното производство с определение от същата дата, поради липсата на редовна въззивна жалба. Първоинстанционната присъда е влязла в сила на 14. 12. 2017г.- след изтичане на срока за обжалване на определението на САС. Данните по делото показват следното развитие на конкретния наказателен процес: В хода на образуваното досъдебно производство № 429/2016 г. по описа на 01 РУ на ОДМВР – гр. Перник, С. С. Я. бил привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 21. 03. 2017г. (л. 17 ДП), което му е било предявено лично на 29. 03. 2017г. На същата дата Я. е бил разпитан в посоченото процесуално качество (л. 28 ДП). Обвиняемият изрично заявил, че не желае да ползва адвокатска защита, както и да му бъдат предявявани материалите по делото. Спрямо обвиняемия не била взета мярка за неотклонение в досъдебната фаза на процеса. По внесен от Окръжна прокуратура – Перник обвинителен акт срещу С. С. Я. за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК е било образувано НОХД № 152/ 2017 г., по описа на Окръжен съд – Перник. С разпореждане от 9. 05. 2017 г. съдията-докладчик е насрочил делото в открито съдебно заседание, разпоредил е предоставяне на правна помощ на подсъдимия, както и връчването на преписи от обвинителния акт и разпореждането за предаване на съд. Със същото разпореждане е взел по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение „подписка“. От приложения по делото отрязък на призовката на подс. Я. (л. 13, НОХД № 152/ 2017) е видно, че същият е получил лично призовката за насроченото съдебно заседание, съдържаща уведомление на взетата мярка за неотклонение, с приложените преписи от обвинителния акт и разпореждането на съдията-докладчик, на 21. 05. 2017 г. Въпреки редовността на призоваването, същият не се явил в насроченото на 30. 05. 2017 г. първо съдебно заседание по делото. В същото заседание съдът назначил явилия се и определен от АК - Перник - адв. В. за служебен защитник на подсъдимия и изменил мярката за неотклонение на Я. от „подписка“ в „задържане под стража“. След като отложил делото, съдът предприел действия за установяването и редовното призоваване на подсъдимия за следващото насрочено заседание, като разпоредил на ОС „ИН“ – гр. Перник и ОЗ „Охрана“- гр. Перник осигуряване на присъствието на подсъдимия след неговото задържане. От приложените по делото докладни записки (л. 27 и л. 31 от първоинстанционното дело) на мл. експерт при ГД „Охрана“ е видно, че при направените проверки на адреса на подсъдимия същият не е намерен. По сведение на лицето С. С. М., подсъдимият не живее на този адрес. За заседанието, проведено на 22. 06. 2017 г., подсъдимият бил нередовно призован, като призовката била върната в цялост- невръчена, с отбелязване от длъжностното лице, че по сведение на майката на подсъдимия, последният е напуснал адреса и е в неизвестност. Съдът отново не е дал ход на делото и е обявил подсъдимия Я. за общодържавно издирване. След двукратното отлагане на делото поради неявяване на подсъдимия в съдебно заседание и данните по делото, че същият е напуснал известния си по делото адрес и е в неизвестност, на 30. 06. 2017 г. окръжният съд е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 НПК, с участието на служебния защитник адв. В., провел е съдебното следствие, изслушал съдебните прения и е постановил атакуваната в настоящото производство присъда. В срока за обжалване на присъдата е постъпила въззивна жалба от името на подсъдимия, въз основа на която е образувано ВНОХД 1184/ 2017 г., по описа на Софийски апелативен съд. В първото съдебно заседание, проведено на 27. 09. 2017 г. подсъдимият Я. не се явил пред апелативния съд. В същото заседание адв. В. е заявил, че няма връзка с подсъдимия. Съдът не е дал ход на делото и го отложил за друга дата, като назначил графическа експертиза за установяване на обстоятелството дали въззивната жалба е подписана от подсъдимия като процесуално легитимиран субект. Апелативният съд изискал справки от ГДГП, ГД „Изпълнение на наказанията“ и НСС за установяване на местонахождението на подсъдимия и редовното му призоваване. В съдебното заседание на 28. 11. 2017 г., отново в отсъствие на подсъдимия, съдът назначил служебен защитник на подсъдимия, приел заключението на съдебната графическа експертиза, според което подписът върху жалбата не е положен от подсъдимия, и прекратил производството по образуваното въззивно наказателно дело. При проследяване развитието на конкретното наказателно производството става ясно, че искателят лично е участвал в досъдебната фаза на процеса в съответното процесуално качество (обвиняем). В този смисъл, той е знаел за воденото срещу него наказателно производство. Освен това, получавайки лично препис от обвинителния акт, искателят е имал възможност да се запознае с окончателното обвинение, какви са фактическите и правни основания, за които се ангажира неговата наказателна отговорност. Едва след стадия предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание по собствена воля подсъдимият преустановил участието си в процеса и се укрил, което предпоставило няколкократното отлагане делото и продължаването му в условията на задочно производство. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК изисква да бъдат налице две предпоставки, в условията на кумулативност, за да бъде уважено искането на задочно осъден за възобновяване на наказателното дело, а те са следните: депозирането му в шестмесечен срок, считано от узнаване на влязлата в сила присъда, и неучастието му в наказателното производство, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата на чл. 247б, ал. 1 от НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В процесния случай, съвкупно обсъдени, данните за развитието на производството и процесуалното поведение на Я. водят до несъмнения извод, че същият съзнателно се е укрил от наказателно преследване. По делото има достатъчно доказателства, установяващи, че неучастието в производството е основано изцяло на негово собствено решение, като въпреки успешно проведената процедура по чл. 247б, ал. 1 НПК съзнателно се е отклонил от по-нататъшно участие в процеса без да посочи уважителна причина за това. Искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение, защото в този случай искателят не може да черпи права от собственото си недобросъвестно процесуално поведение, недвусмислено сочещо на укриване и отклонение от наказателното производство. Извънредният способ за проверка на влезли в сила съдебни актове по реда на чл. 423 от НПК цели да възстанови правото на задочно осъдено лице да участва лично в процесуалните действия, предприети срещу него в рамките на наказателното преследване, когато то е било нарушено. Неговото конституционно право, скрепено с разпоредбата на чл. 55 НПК, уредено като стандарт и съгласно чл. 6, §3, б. „a“, „c” и „d“ ЕКПЧОС, е знанието за обвинението и провеждащото се наказателно производство и участието в последното. Поради това, задочно осъденият успешно може да претендира възобновяване на наказателното дело само тогава, когато накърненото му право на лично участие не е в резултат на собственото му процесуално поведение и избор, не сочи на укриване и отклонение, а е вследствие на действия на компетентните органи на досъдебното производство и/или съда. Когато обвиняемият (подсъдимият) не е бил уведомен по надлежния ред за предстоящите процесуални действия спрямо него, в резултат на нарушена процедура по призоваване, и въпреки това съответният орган ги е осъществил в условията на задочно производство, или то е проведено негово отсъствие, но при липса на предвидените по чл. 269, ал. 3 НПК предпоставки, няма съмнение, че напълно основателно задочно осъденото лице би се позовало на допуснатите нарушения, рефлектиращи негативно върху правото му на лична защита в процеса. По идентичен начин стоят нещата, когато лицето въобще не е знаело, че спрямо него се води наказателно производство. Несъмнено, пътят на защита на накърнените права на осъдения е възобновяване на делото, свързаната с това отмяна на опорочения влязъл в сила съдебен акт, и връщане в стадия, когато е започнало производството по реда на чл. 425, ал. 2 НПК. Конкретният случай очевидно не е такъв. Гаранцията, дадена с ЕЗА, е свързана с осигуряване на възможността на задочно осъдения да направи искане за възобновяване на делото, което свое право той е упражнил лично, сезирайки ВКС с настоящото искане, в какъвто смисъл не е налице хипотезата на чл. 423, ал. 5 НПК. Ето защо, след преценка на всички релевантни данни, подробно обсъдени до тук, ВКС намери, че липсва основание за удовлетворяване на искането на задочно осъдения С. С. Я. за възобновяване на делото и отмяна на постановената по отношение на него влязла в сила присъда. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, вр. чл. 423 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения С. С. Я., от [населено място], за възобновяване на НОХД № 152/ 2017 г., по описа на Пернишки окръжен съд, наказателен състав, и отмяна на влязлата в сила присъда от 30. 06. 2017 г., постановена по същото дело. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: