3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 766 София, 03.11.2010 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесети и втори октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева ч.т.дело № 693/2010г. Производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. М. Д. срещу определение № 5658 от 25.05.2009 г. по ч.гр.д.№ 2490/2009 г. на Софийски градски съд. Оплакванията в частната касационна жалба са за незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения. В изложението по чл.280, ал.3, т.4 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустимо, а разгледана по същество и основателна. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 15.01.2009 г. по гр.д.№ 44314/2008 г. на Софийски районен съд, 77 с-в, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата 2 300 лв., дължима на основание запис на заповед от 01.07.2007 г. като неоснователно. В съобразителната му част е застъпено становището, че действителен е запис на заповед, който съдържа само задължителните реквизити, установени в ТЗ. Удостоверяването на основанието, на което се поема задължението за плащане според съда отнема менителничния ефект на записа на заповед, придавайки му характеристиката на договор. ВКС - ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационни основания, приема следното: Производството по делото е образувано по заявление за издаване на основание чл. 417, т. 9 ГПК на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед от 01.07.2007 г., издаден от И. Д. С. в полза на настоящия жалбоподател Е. М. Д.. Обстоятелството, че в записа е посочено, че сумата, за която издателят се е задължил по менителничния ефект е получена в брой от ремитента не обуславя извод за неговата недействителност. Менителничните ефекти трябва да имат определено от закона минимално съдържание, което е посочено в ТЗ и това са така наречените съществени реквизити на менителницата, чието наличие е условие за нейната действителност. Извън тези съществени елементи, менителницата може да съдържа добавки, които са допустими, когато изрично са допуснати от закона, като напр. добавката на клаузата “без отговорност”, “без задължение при джиросване”, “без протест”, “без разноски” и др., както и когато макар и да не са посочени от закона, добавките не увреждат менителницата, тъй като не засягат реквизитите й, а обясняват съдържанието й, означавайки конкретната причина за издаването й – по заем, наем, гаранция и пр. Допустимите, но непосочени в закона добавки не се четат, счита се, че те са неписани и не се отразяват на менителничното задължение, за разлика от недопустимите добавки, които поставят в зависимост самия менителничен ефект като напр. наличие на уговорка, условие или пр. Изложеното позволява да се приеме, че установените в Търговския закон задължителни реквизити осъществяват само минимално определеното от него съдържание на действителния менителничен ефект. Допустимите от закона добавки, както и тези, които само допълват неговото съдържание, без да опорочават отделни реквизити не водят до недействителност на самата менителница. В разглеждания случай добавката в съдържанието на записа на заповед, че издателят й е получил в брой сумата, за която се е задължил към ремитента е именно от категорията на допустимите, доколкото обяснява причината за нейното издаване. След като с тази добавка не се поставя в зависимост самото съществуване на даден реквизит на записа на заповед или на самото плащане, а тя би имала единствено доказателствено значение в един исков процес, основан на каузалното правоотношение, то тя не отнема менителничния му ефект, както неправилно е приел въззивния съд. Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение и същото да бъде отменено, както и оставеното с него в сила разпореждане на първоинстанционния съд, като се постанови издаване на исканата от заявителя заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочената в заявлението сума - 2 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 417, т. 9 във вр. с чл. 418 от ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5658 от 25.05.2009 г. по ч.гр.д.№ 2490/2009 г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение № 5658 от 25.05.2009 г. по ч.гр.д.№ 2490/2009 г. на Софийски градски съд, както и потвърденото с него разпореждане от 15.01.2009 г. по гр.д.№ 44314/2008 г. на Софийски районен съд, 77 с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА И. С. С. от[населено място], [улица], бл.154, вх.”Б”, ап.15 да заплати на Е. М. Д. от[населено място] сумата от 2 300 лева по Запис на заповед от 01.07.2007 г., ведно съсзаконната лихва, считано от 18.12.2008 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 446 лв. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за изготвяне на Заповед за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист в полза на молителя. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: