Р Е Ш Е Н И Е № 169 София, 26 април 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 309/2012 година. Производството пред ВКС по реда на чл. 420, ал. 1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 1017/2011 год. по описа на ОС-Плевен и отмяна на постановеното по него определение от 02.11.2011год., с което е одобрено постигнато споразумение по реда на чл. 382, ал. 7 НПК. Излагат се доводи, че са налице основанията за възобновяване на делото по чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 НПК. В искането се изтъкват доводи за това, че при постановяването на присъдата е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като на Д. В. Д., Г. Г. С. и С. Д. М. не е било наложено кумулативно предвиденото за престъплението наказание конфискация, а иззетите в хода на досъдебното производство веществени доказателства-злати накити с общо тегло 8 кг са върнати на осъдените в нарушение на чл. 112 от НПК. Независимо от факта, че производството пред съда е преминало по диференцираната процедура по Глава ХХІХ от НПК и е приложена правната възможност за определяне на наказанията по реда на чл. 55 от НПК при одобрение на споразумението, съдът не е преценил всички значими за индивидуализацията на наказанията обстоятелства, сочещи за тежестта на престъплението и личната опасност на дейците. Иска се връщане на делото за ново разглеждане с оглед правилното приложение на закона. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на осъдените изразява становище, че искането е допустимо, тъй като е подадено в срок, но по същество е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. Доводите си срещу искането защитникът развива в представените писмени бележки. Върховният касационен съд като прецени изложените доводи и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С протоколно определение от 02.11.2011 год. по нохд № 1017/2011 год. на Плевенския окръжен съд е одобрено постигнато споразумение между прокурор в окръжна прокуратура Плевен, обвиняемите Д. В. Д., Г. Г. С., С. Д. М. и техния защитник-адв. Л. П., по силата на което обвиняемите са се признали за виновни в това, че от началото на 2011 год. до 03.05.2011 год. в град Червен бряг, обл. Плевен, в съучастие като извършители, без съответно разрешение извършвали по занаят банкови сделки-приемане на залог на златни накити и други ценности с общо тегло в размер на осем килограма, срещу предоставяне на парични суми под формата на заем за определен срок, за които се изисква изрично разрешение по чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните институции, поради което и на основание чл. 252, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК са осъдени на по седем месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено за срок от по три години. На основание чл. 55, ал. 3, във вр. ал. 1,т. 1 от НК съдът не е наложил на обвиняемите кумулативното наказание конфискация до ½ от имуществото на дейците, а одобрил представеното му споразумение иззетите по времето на разследването веществени доказателства от обвиняемите-подробно описани по вид и тегло златни накити да им бъдат върнати на основание чл. 381, ал. 5, т. 6, предл. 1 от НПК. Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството и отмяна на определението е подадено в законоустановения шестмесечен срок, а разгледано по същество е и основателно. Атакуваното от Главния прокурор определение от 02.11.2011 год. е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, довело до явна несправедливост при определяне на наказателната отговорност. По делото не са издирени и установени всички лица, чийто вещи-златни изделия оставяни в залог срещу отдадени парични средства в заеми са иззети от обвиняемите при осъществяваната от тях престъпна дейност по чл. 252, ал. 1 от НК. Като собственици на тези веществени доказателства, третите лица не са страни по споразумението и обективно не могат да изявят претенциите си спрямо тях. Същевременно, обвиняемите не могат да придобият собственост върху същите вещи /съобразно принципното положение в гражданското право, че е недопустимо придобиване на субективни права /вещни, облигационни/ чрез престъпления/ тъй като те са се намирали у тях в резултат на дейността им, инкриминирана по чл. 252 от НК. Доколкото, в случая, златните изделия не подлежат на отнемане по реда на чл. 53, ал. 2, б.”б” от НК, то присъждането им в полза на държавата може да се осъществи, ако в едногодишен срок от завършване на наказателното производство не са потърсени от собствениците им/чл. 112 от НПК/. Ето защо, при одобряване на представеното му определение по въпросите по чл. 381, ал. 5, т. 6 от НПК- в частта по връщане на златните накити, иззети като веществени доказателства, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е съобразил горните обстоятелства и не е отчел неговата незаконосъобразност-задължение по чл. 382, ал. 7 от НПК. Допуснатите нарушения налагат възобновяването на производството с оглед отстраняването им и законосъобразно решаване на делото. Процесуалното развитие на делото не предоставя възможност на настоящия съдебен състав да вземе отношение по довода в искането за явна несправедливост на наказанието, определено при условията на чл. 55 НК и в частност за неприложението на ал. 3 от същата наказателна разпоредба. Този въпрос подлежи на обсъждане и решаване при повторното производство, съобразно предоставената на окръжния съд компетентност при индивидуализиране наказателната отговорност на осъдените и при нова преценка на обстоятелствата за или против приложението на кумулативното наказание ”конфискация”. С оглед изложеното, искането на Главния прокурор по изтъкнатите в него основания за нарушение на процесуалния и материалния закон е основателно, което налага уважаването му чрез отмяна на постановеното от Плевенския окръжен съд определение и връщане на делото за ново разглеждане на друг съдебен състав. По изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1, във вр. чл.422, ал.1, т. 5, във вр. чл. 348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд, Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по нохд № 1017/2011 год. по описа на ОС-Плевен, като ОТМЕНЯВА постановеното по него по реда на чл. 382,ал. 7 НПК определение от 02.11.2011год. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане и решаване от друг съдебен състав на ОС-Плевен, при изпълнение на дадените в обстоятелствената част на настоящото решение указания. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: