Р Е Ш Е Н И Е № 459 С о ф и я, 30 октомври 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 19 о к т о м в р и 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1475/2012 година. Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК, инициирано с искане на осъдения Г. М. И. от [населено място], област Монтана, подадено на основание чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет влязлото в законна сила решение от 02.04.2012 г., постановено по ВНОХД № 42/2012 г. от окръжен съд-Монтана, което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и възобновяване на наказателното дело, като бъде постановено решение за оневиняването му по предявеното обвинение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Осъденият Г. И., редовно призован, не взема участие, лично или чрез процесуален представител, в производството пред касационната инстанция. Върховният касационен съд разгледа направеното искане съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и установи следното: С присъда от 08.02.2012 г. по НОХД № 444/2011 г. на районен съд-Лом подсъдимият Г. М. И. от [населено място], област Монтана е признат за виновен в извършването в периода от 01.02 до 05.02.2011 година в [населено място], област Монтана, при условията на продължавано престъпление такова по чл.343в, ал.2 вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 7 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. В тежест на осъдения са възложени направените по водене на делото разноски. Обжалвана от защитника на подсъдимия адв.П.П. от АК-Монтана заради необоснованост, материалноправна и процесуална незаконосъобразност с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда по предявеното му обвинение, Монтанският окръжен съд с решението си от 02.04.2012 г. по ВНОХД № 42/2012 г. я е потвърдил изцяло. С искането от осъдения от 20.06.2012 г. въззивното решение се атакува с доводи срещу осъждането му заради допуснати съществени нарушения на процесуалния и неправилно приложение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и оправдаването му по предявеното обвинение. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането от осъдения е направено на основание чл.420, ал.2 от НПК и в предвидения в чл.421, ал.3 от НПК срок, срещу влязъл в законна сила съдебен акт, който не подлежи на касационна проверка и е допустимо, но разглеждано по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : ВКС намира, че правно релевантните факти са изведени при спазване на правилата на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 от НПК, като съдът убедително се е аргументирал въз основа на какви доказателства е изградил вътрешното си убеждение и защо отхвърля тезата на осъдения. С основание той се е доверил на категоричните показания на свидетелите Цв.Ц., Р.Р., Кр.М., Ст.И., Н.А., включително и тези на поискания от защитата на осъдения св.П.Ц.. Без значение за отговорността е дали управляваното от И. МПС е негова или чужда собственост, дали е имало случаи, когато е ползвал услугите на други водачи да управляват негов автомобил, особено след предишните му осъждания за такова престъпление през 2006 и 2009 г. Всички тези възражения са правени и пред окръжния съд и аргументирано са отхвърлени. Събраните в достатъчна степен и проверени в съдебното следствие доказателства са били оценени според действителното им съдържание и липсва превратност в анализа им. Поради това няма допуснато процесуално нарушение, ограничило правото на защита на осъдения и не е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.3, т.1 вр.ал.1, т.2 от НПК за възобновяване на наказателното дело и за връщането му за ново разглеждане от въззивния съд, още по-малко, при така установените факти, да бъде постановено оправдаването му от касационната инстанция. При правилно установените факти материалният закон е приложен правилно. Макар да не е наведено изрично основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК, то се извлича от доводите за недоказано авторство на деянието в лицето на осъдения. Същото е установено категорично. Не е налице неправилно приложение на материалния закон и основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за възобновяване на наказателното дело. Липсва изрично оплакване за явна несправедливост на наложеното на молителя наказание, извън общото за осъждането му при недоказаност, според него, на обвинението. ВКС намира, че съдът е отчел всички налични обстоятелства, имащи отношение към обема на наказателната му отговорност и правилно е отмерил вида и размера на дължимото му се наказание. Поради това липсва явно несъответствие между обществената опасност на извършеното от него и наложеното му наказание и не е налице основание за корекция на последното. Искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. М. И. от [населено място], област Монтана за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение от 02.04.2012 г., постановено по ВНОХД № 42/2012 г. от окръжен съд-Монтана. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :