Р Е Ш Е Н И Е № 474 гр. София, 04 декември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на девети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...….Даниела Околийска….......……и в присъствието на прокурора…...….......Димитър ГЕНЧЕВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1602 по описа за 2013 г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Д. Р. П. срещу въззивно решение № 74 от 03.07.2013 г., постановено по внохд № 70/13г. на Бургаски апелативен съд. С това решение е потвърдена присъда по нохд № 102/13г. на Сливенски окръжен съд. В жалбата се оспорва единствено размерът на наложеното наказание – касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Излагат се доводи, че деянието било „маловажен случай” и не били взети предвид многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като се настоява за определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1 от НК. Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия - адв. Б. със същите основания и аргументи. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че стойността на предмета на престъпление не сочи на маловажен случай, а обремененото съдебно минало на подсъдимия е пречка да се приеме наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което пледира за оставяне на жалбата без уважение. В последната си дума подсъдимият П. моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 11 от 15.03.2013г. на Окръжен съд гр. Сливен, постановена по нохд № 102/13г., подсъдимият Д. Р. П. бил признат за виновен в това, че на 25.11.2012г. в [населено място], отнел чужди движими вещи, подробно описани в обвинителния акт, на обща стойност 46.20 лв. от владението на Х. Д. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл.198, ал.1 и чл.58 а от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на три години и четири месеца при първоначален „строг” режим на изпълнение на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал.1 от НК съдът зачел предварителното задържане на подсъдимия. В тежест на П. било възложено заплащането на направените разноски по делото. По жалба на подсъдимия било образувано внохд № 70/13г. на Бургаски апелативен съд. С решение № 74 от 03.07.2013 г., постановено по същото дело, присъдата била потвърдена. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата на подсъдимия е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Твърдението в жалбата, че извършеното от подсъдимия представлява маловажен случай не може да бъде споделено. Законодателят е приел, че грабежът е престъпление със завишена степен на обществена опасност, поради което не е предвидил привилегирован състав за „маловажен случай”, който да има като последица носенето на по - лека наказателна отговорност. Не би могла в случая да се приложи и хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, тъй като обществената опасност на осъщественото от П. деяние не е явно незначителна предвид стойността на отнетото имущество, обстоятелствата на осъществяване на престъплението и обремененото съдебно минало на извършителя. Производството пред Окръжния съд гр. Сливен е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК, като подсъдимият признал изцяло фактите по обвинението. Това е обусловило определянето на наказанието при условията на чл.58 а от НК, като съдът приел, че са налице условията по ал.1 на цитираната норма. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са били отчетени тежкото материално положение на подсъдимия, оказаното съдействие на разследващите органи, ниската стойност на предмета на престъплението и доброволното предаване на отнетия мобилен телефон, а като отегчаващо такова са приети многобройните предишни осъждания, не влияещи върху квалификацията на престъплението. Вземайки предвид наличието на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства над отегчаващото такова първоинстанционният съд е определил наказанието на П. в рамките на предвидения законов минимум по чл.199, ал.1, т.4 от НК, което съобразно нормата на чл.58а, ал.1 от НК е намалил с една трета и наложил наказание от три години и четири месеца „лишаване от свобода”. Изложените мотиви в съдебните актове на окръжния и апелативния съдилища, че не са налице многобройни или изключително смекчаващи отговорността на П. обстоятелства, се споделят от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни. Следва да се отбележи, че направеното признание на фактите от страна на подсъдимия освен като основание за редуциране на размера на наказанието по реда на чл.58а от НК, в конкретния случай е било отчетено и като смекчаващо отговорността обстоятелство. Не са налице основания за допълнително смекчаване на наказанието на подсъдимия Д. П.. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 74 от 03.07.2013г., постановено по внохд № 70/13г. на Бургаски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: