Р Е Ш Е Н И Е   №218 София, 25.03. 2010 г.                                            Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:           АЛБЕНА БОНЕВА БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Юлия Георгиева, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева  гр.дело № 1038/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 301, ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г. Образувано е по молба на М. М. Л. и М. И. Л. чрез адв. Й от АК – Варна за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 1121/2005 г. на Варненския окръжен съд, въззивното решение по гр.д. № 329/2008 г. на Варненския апелативен съд и решението по гр.д. № 3441/2007 г. на Върховния касационен съд. Молителите твърдят, че след постановяване на въззивното решение са узнали нов факт, а именно, че имотът, който е бил обект на разваления по чл. 87, ал. 3 ЗЗД договор бил съпружеска имуществена общност на ищцата И. Х. С. и А. В. С. Последният бил починал, поради което преживялата съпруга можела да иска разваляне на сделката до ½ ид.ч. При липсата на данни за това, съдът развалил договора изцяло. Представени са писмени доказателства – нотариален акт № № 18/1995 г. 34/1996 г. и 117/1997 г., всички на нотариуса при Варненския районен съд, установяващи според молителите твърдението за общо съпружеско имущество върху процесния имот за И. и А. С. . Ответникът по молбата И. Х. С. чрез адв. И е отговорила, че искането е неоснователно. В съдебно заседание чрез адв. Б от АК – София поддържа изразеното становище и моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска с оглед изложените отменителни основания, намира следното: Варненският апелативен съд е потвърдил решението на първостепенния Варненски окръжен съд, с което е развален поради неизпълнение договор за прехвърляне на един имот в гр. В. срещу задължение за издръжка и гледане по иска на И. С. против М. и М. Л. . Последните двама са осъдени да върнат на С. имота по сделката, държан на отпаднало основание. Това решение е потвърдено от Върховния касационен съд. Инстанциите по същество са приели, че вещта, прехвърлена с атакувания договор е била изключителна собственост на ищцата И семейно жилище на нея и А. С. Тя, като собственик на целия имот и със съгласието на съпруга го е прехвърлила на ответниците Л. Те поели задължение за издръжка и гледане на собственика С. и съпруга й А. С. Искът е предявен от прехвърлителя и уважен поради пълно неизпълнение на договора от приобретателите, както по отношение на нея, така и спрямо бенефициера. Искането за отмяна е неоснователно. Нотариален акт № 117/1997 г. не е бил приет като доказателство по приключилото дело между страните, но той не е новоткрит за молителите. С него И. С. се е легитимирала в нотариалното производство като собственик на имота, който е прехвърлила на Л. . Освен това, с посочения акт И. С. е призната за изключителен собственик на вещта, така че този документ не е в подкрепа на поддържаното от молителите за приложимост на института на съпружеската имуществена общност. Другите два нотариални акт № № 18/1995 г. и 34/1996 г. на нотариуса при Варненския районен съд също не са били приети като доказателства по приключилото дело. Възможно е същите да са новооткрити за молителите, но те не са създадени след датата на приключване на устните състезания във въззивната инстанция /момента на формиране на силата на присъдено нещо при действието на ГПК от 1952 г., отм./. За страните не е имало пречка да се снабдят с копия от тези нотариални актове, стига да са проявили нужната процесуална активност. Те са поддържали във всички инстанции, че имотът бил придобит в условията на съпружеска имуществена общност от И. С. и А. С. , но не са представили никакви доказателства, въпреки указанията на първостепенния съд, за разпределението на доказателствената тежест, съдържащи се в първоинстанционното решение. На чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се позове само страна, която е проявила нормално дължимата грижа за посочване и представяне на доказателства, като невъзможността да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор именно поради непредставяне на писмени доказателства, да е обективна за нея. Освен всичко това, представените с молбата за отмяна два нотариални акта, също легитимират И. С. като изключителен собственик на имота, обект на алеаторния договор. Собствеността върху него е придобита по време на брака й с А. С. , но в резултат на пълна трансформация на друго нейно лично имущество. Тя е притежавала в съсобственост с трето лице едно празно място. Двамата взаимно са си учредили вещно право на строеж върху конкретни обекти, както и в полза на строителна фирма, която е извършила за своя сметка строителството на обектите, запазени за собствениците на терена. Накрая, независимо дали доказателствата са новоткрити или новосъздадени, въпросът дали имота, обект на алеаторния договор е съпружеска имуществена общност в случая е ирелевантен за предмета на спора. Само И. С. е прехвърлител по развалената сделка. Ако апартамента не е бил нейна изключителна собственост, то тогава прехвърлителния договор би бил относително недействителен по силата на чл. 21 СК /отм./ само за неучаствалия съсобственик. Отношенията между С приобретателите са валидни, като тя в качеството си на кредитор има възможност да иска изпълнение от тях, както и разваляне на сделката поради неизпълнение. Съпругът й, независимо дали е бил съсобственик, по този договор е единствено бенефициер по него и в това си качество няма право да иска развалянето му поради неизпълнение. Следователно, обстоятелството, чието установяване се цели с доказателствата, приложени към молбата за отмяна, нямат отношение към постановения от съдилищата резултат. В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Ответникът в това производство И. С. има право да получи направените съдебноделоводни разноски. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, петчленен състав на гражданско отделение       Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г., подадена от М. М. Л. и М. И. Л. чрез адв. Й от АК – Варна за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 1121/2005 г. на Варненския окръжен съд, въззивното решение по гр.д. № 329/2008 г. на Варненския апелативен съд и решението по гр.д. № 3441/2007 г. на Върховния касационен съд ОСЪЖДА М. М. Л. и М. И. Л., двамата със съдебен адресат адв. Й от АК – Варна, гр. В., ул. „К” № 5, ет. 1, ап. 2, да заплатят на И. Х. С. със съдебен адресат адв. И от АК – Варна, гр. В., ул. „П” № 4 сумата в размер на 700 /седемстотин/ лева, сторени съдебно-деловодни разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: