9 Р Е Ш Е Н И Е № 44 гр. София, 21.07.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 4619 по описа за 2013г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „Бизнес център и инкубатор [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Г. срещу решение № 1078 от 04.06.2013г. по т. дело № 3752/2011г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав, с което след отмяна на решение № 73 от 14.07.2010г. по т. дело № 15/2010г. на Софийски окръжен съд, ТО, 3 състав е отхвърлен иска за признаване за установено на основание чл. 694, ал. 1 ТЗ по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на [фирма] в неплатежоспособност несъществуването на приетите в производството по т. дело № 1069/2008г. на Софийски окръжен съд вземания на М. Г. П. към [фирма] в неплатежоспособност в размер на 57 407 лв., съставляващи обезщетение в размер на 7 407 лв. по т. 13.1 във вр. с т. 12.1, б. „е” от договор от 05.03.2007г. за възлагане на управление, сключен между жалбоподателя и „Бизнес иновационен център [фирма], и обезщетение в размер на 50 000 лв. по т. 2 от допълнително споразумение от 16.04.2007г. към този договор. С въззивното решение ищецът „Бизнес център и инкубатор [фирма] е осъдено да заплати на основание чл. 694, ал. 2 ТЗ по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 2 296, 28 лв. – държавна такса за първоинстанционното производство и на основание чл. 694, ал. 2 ТЗ по сметка на Софийски апелативен съд сумата от 1 148,14 лв. – държавна такса за въззивното производство. Касаторът прави оплакване за недопустимост на решението по въззивната жалба на [фирма] в неплатежоспособност поради липса на правен интерес на този въззивник да обжалва първоинстанционния съдебен акт. Релевира доводи за неправилност на решението по въззивната жалба на М. П.. Неправилността на извода на въззивната инстанция, че влязлото в сила решение от 19.06.2009г. по гр. дело № 919 на Врачански окръжен съд е задължително за съда по иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване несъществуването на приетите в производството по несъстоятелност вземания на М. П. към [фирма] в неплатежоспособност, е аргументирана със следните доводи: 1/ освен обективни предели, съдебното решение има и субективни, поради което решението е непротивопоставимо на третите лица, които не са участвали в производството и по отношение на които силата на пресъдено нещо не важи; 2/ въззивният съд недопустимо е смесил обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо със задължението на съда да ги зачита; 3/ не са налице и условията на чл. 226 ГПК, тъй като приемственост или прехвърляне на спорно право в процеса по гр. дело № 919/2008г. на Врачански окръжен съд не е настъпила, защото договорът за прехвърляне на търговското предприятие на [фирма] е сключен преди образуване на това дело; 4/ неправилно въззивната инстанция, след като е констатирала наличието на процесуална пречка в първоинстанционното производство, не е обезсилила решението на СОС като недопустимо, а го е отменила като неправилно. Касаторът моли въззивното решение да бъде обезсилено, евентуално отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Ответницата М. Г. П. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Й. А. оспорва касационната жалба и релевира доводи за правилност на въззивното решение. Излага съображения, че въззивната инстанция правилно е съобразила, че влязлото в сила решение на Врачански окръжен съд по гр. дело № 919/2008г. следва да се зачете и в производството по несъстоятелност на приобретателя, тъй като от една страна, е налице правоприемство в резултат на прехвърляне на търговското предприятие, а от друга страна, в производството по несъстоятелност на приобретателя не е налице идентичност на кредиторите. Според ответницата съгласно разпоредбата на чл. 297 ГПК съдебното решение има сила на пресъдено нещо за праводателя и следва да бъде зачетено по отношение на приобретателя, независимо дали е в производство по несъстоятелност или не. Въпросът за наличието на солидарна отговорност между прехвърлителя и приобретателя на търговското предприятие се решава в същия смисъл. Ответницата моли решението да Софийски апелативен съд да бъде потвърдено. Ответникът [фирма] в несъстоятелност, [населено място] не изразява становище по касационната жалба. С определение № 644 от 14.11.2014г. по настоящото т. дело № 4619/2013г. ВКС на РБ, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните релевантни правни въпроси: 1. Дали влязлото в сила решение, постановено по чл. 694, ал. 1 ТЗ по иск на кредитор, претендиращ съответното вземане, срещу търговско дружество в несъстоятелност – прехвърлител на търговското предприятие по чл. 15 ТЗ, се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо неучаствалия в процеса приобретател по чл. 15 ТЗ? Следва ли силата на пресъдено нещо на това решение да бъде зачетена в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ за същото вземане по иск, предявен от кредитор, оспорващ приетото вземане, срещу кредитора на вземането и търговското дружество в несъстоятелност – приобретател на търговското предприятие по чл. 15 ТЗ? 2. Солидарни длъжници ли са прехвърлителят и приобретателят на търговско предприятие по чл. 15 ТЗ и решението, постановено по чл. 694, ал. 1 ТЗ по отношение на прехвърлителя на търговското предприятие по чл. 15 ТЗ, ползва ли се със сила на пресъдено нещо спрямо неучаствалия в процеса солидарен длъжник – приобретател по чл. 15 ТЗ? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: С решение № 613/24.04.2008г. по т. д. № 617/2007г. на Окръжен съд Враца е обявена неплатежоспособността на [фирма], [населено място] с начална дата 30.06.2007г. и е открито производство по несъстоятелност. С решение от 19.06.2009г. по гр. дело № 919/2008г. на Врачански окръжен съд, влязло в законна сила на 24.04.2012г. съгласно решение № 35/24.04.2012г. на ВКС по т.д. № 844/2010г., на основание чл. 694 ТЗ е прието за установено по отношение на „Бизнес иновационен център [фирма] съществуването на вземания в полза на М. Г. П. в размер на 7 407 лв. - обезщетение по договор за възлагане на управлението на „Бизнес иновационен център [фирма] от 05.03.2007г., и 50 000 лв. обезщетение с основание допълнително споразумение от 16.04.2007 г. по същия договор. С решение № 816/29.12.2008г. по т. д. № 1069/2008г. на Софийски окръжен съд е обявена неплатежоспособността на [фирма], [населено място] с начална дата 07.09.2008г. и е открито производство по несъстоятелност. Претендираните от М. Г. П. суми в производството по несъстоятелност на [фирма], [населено място] /н./ - предмет на гр. дело № 919/2008г. на Врачански окръжен съд, са предявени за плащане и в производството по несъстоятелност на [фирма], [населено място] /н./ и са предмет на настоящия иск по чл. 694 ТЗ по т. д. № 15/2010г. на Софийски окръжен съд. За да отхвърли предявения от „Бизнес център и инкубатор [фирма] иск за признаване за установено на основание чл. 694, ал. 1 ТЗ по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на [фирма] в неплатежоспособност несъществуването на приетите в производството по т. дело № 1069/2008г. на Софийски окръжен съд вземания на М. Г. П. към [фирма] в неплатежоспособност в размер на 57 407 лв. /7 407 лв. – обезщетение по т. 13.1 във вр. с т. 12.1, б. „е” от договор от 05.03.2007г. за възлагане на управление, сключен между М. П. и „Бизнес иновационен център [фирма], и 50 000 лв. – обезщетение по т. 2 от допълнително споразумение от 16.04.2007г. към този договор/, въззивният съд се е позовал на силата на пресъдено нещо на решение от 19.06.2009г. по гр. дело № 919/2008г. на Врачански окръжен съд, влязло в законна сила на 24.04.2012г. съгласно решение № 35/24.04.2012г. на ВКС по т.д. № 844/2010г. Изводът за неоснователност на иска е аргументиран с разпоредбата на чл. 297 ГПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, както и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. На основание чл. 15, ал. 3 от договора с нотариална заверка на подписите от 18.07.2008г. за придобиване на търговското предприятие на „Бизнес иновационен център [фирма], вписан в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 03.09.2008г., решаващият съдебен състав е приел, че правоприемникът [фирма] /н/ отговаря солидарно с праводателя си за задълженията на последния, сред които е и претендираното от М. П. обезщетение. Доводът на касатора за недопустимост на въззивната жалба на [фирма] в неплатежоспособност поради липса на правен интерес на този въззивник да обжалва първоинстанционния съдебен акт по принцип е основателен. Правото на обжалване предпоставя интерес от обжалването, който е различен за всяка от страните /ищец и ответник/ и се състои в това дали решението е неизгодно за обжалващия. За ответника – длъжник в производството по отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване несъществуване на прието вземане, предявен от друг кредитор, е налице правен интерес от обжалване на решението, ако искът е отхвърлен. Ако отрицателният установителен иск е уважен, длъжникът няма правен интерес да обжалва решението, тъй като същото е изгодно за него – задълженията му се намаляват. В случая с отричане на правото на вземане на първия ответник се намалява размерът на вземанията срещу длъжника, което рефлектира върху масата на несъстоятелността и възможността търговецът да продължи търговската си дейност. Когато остане имущество на длъжника, след като са удовлетворени всички кредитори, търговецът не се заличава от регистъра съгласно чл. 735, ал. 2 ТЗ. Независимо от това обстоятелство, въззивното решение е допустимо, тъй като е постановено и по въззивна жалба на ответника М. Г. П. – кредитор с прието от синдика вземане, което е предмет на отрицателния установителен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Становището на настоящата инстанция относно релевантните правни въпроси е следното: Силата на пресъдено нещо на съдебното решение има няколко проявления: правоустановяващо, регулиращо и действие на непререшаемост. Влязлото в сила решение задължава страните по делото спрямо държавата да преустановят правния спор, т. е. никоя от спорещите страни не може занапред да оспорва правилността на съдебно установеното право като твърди, че то не съществува или че съдебно отреченото право съществува. В зависимост от изводите на съда относно спорното право силата на пресъдено нещо действа правопотвърждаващо или правоотричащо. Регулиращото действие на силата на пресъдено нещо овластява страната, чието правно твърдение е признато от съда за основателно, да действа съобразно с установеното от съда правно положение, и задължава другата страна, чието правно твърдение е отхвърлено като неоснователно, да се съобразява с установеното от съда правно положение. Непререшаемостта на разрешения правен спор представлява абсолютна отрицателна предпоставка за повторен процес между същите страни относно същия спор съгласно чл. 299 ГПК. Посочените три проявления на силата на пресъдено нещо /правоустановяващо, регулиращо действие и непререшаемост/ важат съобразно нейните обективни и субективни предели. Решението влиза в сила между страните по делото, по отношение на спорното материално право и на предявеното основание. Обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат предмета, за който силата на пресъдено нещо важи, а именно материалното право, по което съдът се е произнесъл с решението. Моментът, към който силата на пресъдено нещо установява, че спорното право съществува или не съществува, това е денят, когато е приключило съдебното дирене, след което решението е влязло в сила. Този момент следва от разпоредбите на чл. 235, ал. 3 и чл. 439, ал. 2 ГПК. Силата на пресъдено нещо има преклудиращо действие спрямо фактите, които са настъпили до този момент, но не са предявени от ответника. Ако е установено със сила на пресъдено нещо, че към момента на приключване на съдебното дирене правото съществува, то не може да бъде оспорвано въз основа на факти, възникнали преди този момент. Преклудира се всеки факт, въз основа на който ответникът би могъл да предяви възражение срещу иска. Субективните предели на силата на пресъдено нещо очертават кръга на лицата, които не могат да оспорват, че съдебно потвърденото право съществува, нито да твърдят, че съдебно отреченото право съществува, а са длъжни да съобразят своето поведение с установеното от съда правно положение. Силата на пресъдено нещо важи само между страните по делото, т. е. противопоставените субекти на процесуалното правоотношение – ищеца и ответника. С решението по чл. 694, ал. 1 ТЗ се установява съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, респективно наличието или несъществуването на обезпечение или привилегия на това вземане. На установяване подлежи съществуването или несъществуването на конкретно материално правоотношение между кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност. Съгласно разпоредбата на чл. 694, ал. 4 ТЗ влязлото в сила решение по чл. 694, ал. 1 ТЗ има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелността. Посочената правна норма разширява субективните предели на силата на пресъдено нещо, предвидени в чл. 298 ГПК, като ги разпростира и спрямо лица, които не са били страни в процеса по чл. 694 ТЗ. Решението, с което се уважава предявеният положителен установителен иск за съществуване на претендираното от кредитора – ищец вземане, има действие, както по отношение на кредитора – носител на вземането и длъжника в несъстоятелност, така и спрямо останалите кредитори в производството по несъстоятелност на длъжника. Съгласно чл. 15, ал. 1 ТЗ търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Предприятието може да бъде обект на прехвърлителни сделки, при които отчуждителят /прехвърлителят/ и правоприемникът /приобретателят/ са отделни правни субекти. Прехвърлянето на предприятието по чл. 15 ТЗ представлява частно правоприемство и води до прехвърляне на включените в състава му права и задължения от отчуждителя /прехвърлителя/ на правоприемника /приобретателя/. Когато прехвърлянето на предприятието е извършено в хода на исковото производство, постановеното решение съставлява сила на пресъдено нещо и спрямо приобретателя с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот /чл. 114 от Закона за собствеността/, и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение /чл. 78 от Закона за собствеността/, когато се отнася за движими вещи – аргумент от чл. 226, ал. 3 ГПК/. Частното правоприемство обвързва правоприемника със сила на пресъдено нещо относно правата и задълженията – предмет на правоприемството. Съгласно чл. 15, ал. 3 ТЗ прехвърлителят и приобретателят на търговско предприятие по чл. 15 ТЗ са солидарни длъжници, ако няма друго споразумение с кредиторите. В този случай отчуждителят /прехвърлителят/ отговаря за задълженията солидарно с правоприемника /приобретателя/ до размера на получените права. Решението, постановено по чл. 694, ал. 1 ТЗ по отношение на прехвърлителя на търговското предприятие по чл. 15 ТЗ, разпростира силата си на пресъдено нещо спрямо неучаствалия в процеса солидарен длъжник – приобретател по чл. 15 ТЗ, ако прехвърлянето на търговското предприятие е извършено по време на исковото производство и дотолкова, доколкото приобретателят не може да оспорва установеното вземане въз основа на факти и обстоятелства, настъпили до приключване на устните състезания във въззивното производство по иска срещу прехвърлителя, а има право да релевира факти и обстоятелства, настъпили след този момент. Силата на пресъдено нещо на това решение не може да бъде зачетена в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ за същото вземане по отрицателен установителен иск, предявен от кредитор, оспорващ приетото вземане, срещу кредитора на вземането и търговското дружество в несъстоятелност – приобретател на търговското предприятие по чл. 15 ТЗ, ако ищецът /оспорващият приетото вземане кредитор в производството по несъстоятелност на приобретателя/ не е бил кредитор в производството по несъстоятелност на прехвърлителя. Ако този ищец е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на длъжника - прехвърлител, то съгласно чл. 694, ал. 4 ТЗ влязлото в сила решение по чл. 694, ал. 1 ТЗ, с което е уважен положителният установителен иск по отношение на дружеството – прехвърлител, има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори, поради което силата на пресъдено нещо на това решение може да бъде зачетена в производството по иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване недължимост на същото вземане, предявен от кредитора на прехвърлителя и приобретателя срещу приобретателя на търговското предприятие и кредитора, претендиращ сумите. В това производство кредиторът на прехвърлителя и приобретателя може да релевира доводи за недължимост на вземането въз основа на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене във въззивното производство по иска по чл. 694 ТЗ срещу прехвърлителя на търговското предприятие. Силата на пресъдено нещо на решението по чл. 694 ТЗ срещу дружеството – прехвърлител не се разпростира по отношение на кредиторите на дружеството – приобретател, които не са кредитори на дружеството – прехвърлител. Предвид дадените отговори на релевантните правни въпроси настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно. Въззивната инстанция в противоречие с разпоредбите на чл. 226, ал. 3 ГПК, чл. чл. 298, ал. 1 ГПК и чл. 294, ал. 4 ТЗ е направила извод, че влязлото в сила решение от 19.06.2009г. по гр. дело № 919/2008г. на Врачански окръжен съд е задължително за съда по иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване несъществуването на приетите в производството по несъстоятелност вземания на М. П. към [фирма] в неплатежоспособност. Решаващият съдебен състав в противоречие с данните по делото и представените доказателства във връзка с установяване на субективните предели на силата на пресъдено нещо на посоченото решение е приел, че решението по гр. дело № 919/2008г. на Врачански окръжен съд се ползва със сила на пресъдено нещо и установява наличието на вземане в полза на М. Г. П. в размер на 7 407 лв. – обезщетение по договор за възлагане на управлението на „Бизнес иновационен център [фирма] от 05.03.2007г., и 50 000 лв. – обезщетение на основание допълнително споразумение от 16.04.2007г. по същия договор и спрямо приобретателя [фирма] в неплатежоспособност. Въззивният съд не е изяснил дали касаторът „Бизнес център и инкубатор [фирма] е участвал в производството по гр. дело № 919/2008г. на Врачански окръжен съд, предвид разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК, респективно дали е бил кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „Бизнес иновационен център [фирма], предвид разпоредбата на чл. 694, ал. 4 ТЗ. Решаващият съдебен състав не е изследвал дали прехвърлянето на търговското предприятие от „Бизнес иновационен център [фирма] на [фирма] по чл. 15 ТЗ е настъпило в хода на исковото производство по гр. дело № 919/2008г. на Врачански окръжен съд, с оглед приложение на разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК, нито е съобразил, че договорът за прехвърляне на предприятието на „Бизнес иновационен център [фирма] е предмет на иск по чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, решението по което все още не е влязло в сила. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и делото върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да установи горепосочените факти и обстоятелства, изясняването на които е необходимо, с оглед преценката за наличието на сила на пресъдено нещо на решение от 19.06.2009г. по гр. дело № 919/2008г. на Врачански окръжен съд. Ако се установи, че посоченото решение не обвързва страните по настоящия спор със сила на пресъдено нещо, то въззивната инстанция трябва да обсъди събраните доказателства относно съществуване/несъществуване на вземането – предмет на иска и релевираните от страните възражения и правни доводи. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1078 от 04.06.2013г. по т. дело № 3752/2011г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.