Ключови фрази
обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * имуществени вреди * незаконно обвинение * съдебни разноски * адвокатско възнаграждение * Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 843/2009

 

 

 

София, 23.12.2009 година

 

 

В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти  ноември  две хиляди и девета година в състав:

 

                                               Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

                                                      Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

                                                                          АЛБЕНА БОНЕВА

           

при секретаря  Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 5235 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 352 от 07.04.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на решение № 407 от 01.08.2008 година по гр. д. № 133/2008 г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която предявеният от А. С. Г. от с. С., община П. против Прокуратурата на Република България, гр. С. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗОДОВ е уважен за разликата между 600 лева и 1000 лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. За да уважи претенциите за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че вследствие на незаконно обвинение по чл. 210, ал.1, т.2 и т.5 НК и чл. 209, ал.1 НК, по което е бил признат за невинен с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 102/2006 г. на Тутракански районен съд, ищецът е претърпял имуществени вреди в размер общо на 1000 лева, съставляващи изплатени в хода на наказателното преследване адвокатски възнаграждения по договори за правна защита и съдействие.

Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос съставляват ли съдебните разноски, направени в наказателното производство вреда, подлежаща на обезщетяване по реда на чл. 2 ЗОДОВ.

В решения № 665 от 12.05.2008 година по гр. д. № 2939/2007 година на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд и № 1* от 16.12.1992 година по гр. д. № 1181/1992 година на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че акцесорният характер на вземането за разноски прави недопустимо самостоятелното упражняване на правото на разноски в отделно производство, различно от производството, в рамките на което са направени разноските; че това право следва да бъде упражнено в наказателния процес чрез предвидените за това процесуални способи (чл. 304 НПК отм.), поради което, когато това право не е реализирано в наказателното производство, то няма основание за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на Република България за заплащането им по реда на ЗОДОВ.

В обжалваното въззивно решение на Великотърновски окръжен съд е прието, че заплатените адвокатски възнаграждения в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда, т.е. разноските, извършени след предприемане на мерки на процесуална принуда спрямо уличен в извършване на престъпление, съставляват претърпяна от лицето вреда, явяваща се пряка и непосредствена последица от осъщественото наказателно преследване, която вреда подлежи на репариране по реда на ЗОДОВ.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно второто становище.

Отговорността за съдебни разноски в гражданския процес е гражданско облигационно правоотношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него. В рамките на съдебното производство по гражданско дело, страната, в чиято полза съдът е решил делото, разполага с правото да претендира от насрещната страна направените в хода на процеса съдебни разноски – чл. 78 ГПК (чл. 64 ГПК отм.). Наказателно процесуалният кодекс също урежда отговорността за разноски в наказателното производство, които съдът определя по реда на чл. 301, т.12 НПК (чл. 299, т.12 НПК отм.), без обаче да предвижда възможност за лицето, което е признато за невинно или наказателното производство срещу него е прекратено да претендира направените в хода на наказателното преследване съдебни разноски. Така Наказателно- процесуалният кодекс от 1974 г. ( Обн. ДВ. бр. 89 от 15 ноември 1974 г. отм. с § 2 ПЗР на Наказателно-процесуалния кодекс - ДВ, бр. 86 от 28 октомври 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) в чл. 170, ал.1 предвижда, че когато подсъдимият бъде признат за невиновен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия, се възлагат на частния тъжител, т.е. урежда разноските, изплатени вече в хода на наказателното производство по дела от общ характер от бюджета на съда на основание чл. 167 НПК (отм.), в т.ч. разноски и възнаграждения, изплатени на основание чл. 97 НПК (отм.) на свидетели и на поемни лица – чл. 116, ал. 5 НПК отм.; възнаграждения и разходи на експерти – чл. 123, ал.1 НПК отм.), без обаче да урежда в чия тежест остават разноските, които е направил подсъдимия. Аналогична е и уредбата на съдебните разноски в Наказателно-процесуалния кодекс в сила от 29.04.2006 г. (Обн. ДВ. бр. 86 от 28 октомври 2005 г.). Съгласно чл. 187, ал.1 НПК, разноските по наказателното производство се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение; размерът им се определя от съда или органа на досъдебното производство - чл. 188; съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение – чл. 189, ал.1; когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане – чл. 189, ал. 3, а съгласно чл. 190, ал.1 НПК - когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, т.е. за сметка на държавата остават извършените разноски от бюджета на съда или на съответния орган на досъдебното производство, без да се урежда въпросът за разноските, извършени от подсъдимия. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес обуславя извод, че разходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, се явяват за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 ЗОДОВ.

В касационната жалба против решение № 407 от 01.08.2008 година по гр. д. № 133/2008 г. на Великотърновски окръжен съд, подадена от Прокуратурата на Република България чрез Окръжа прокуратура гр. В. се поддържа, че съдът е присъдил неправилно съдебни разноски, извършени от подсъдимия в хода на наказателното производство.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания за неоснователни.

По делото е безспорно установено, че ищецът А. С. Г. е бил признат за невинен в извършване на престъпление по чл. 210, ал.1, т.2 и т.5 НК и чл. 209, ал.1 НК с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 102/2006 г. на Тутракански районен съд.становено е по безсъмнен начин и че ищецът е направил съдебни разноски общо в размер на 1000 лева, съставляващи изплатени в хода на наказателното преследване адвокатски възнаграждения на адвокат М на адвокат Н по договори за правна защита и съдействие от 29.09.2005 г. и от 10.11.2005 година. С оглед изложените мотиви относно обхвата на вредите по чл. 4 ЗОДОВ, формираните от въззивния съд изводи, че изплатените възнаграждения съставляват претърпяна от ищеца вреда, явяваща се последица от осъщественото спрямо него наказателно преследване, която подлежи на репариране на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗОДОВ са правилни, съобразени със закона и доказателствата по делото.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.2 ГПК, на касатора А. С. Г. от с. С., община П., следва да бъдат присъдени направените в касационното производство съдебни разноски в размер на 200 лева - адвокатско възнаграждение, изплатено на адвокат М от Софийска адвокатска колегия по договор за правна защита от 22.10.2009 година.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 407 от 01.08.2008 година по гр. д. № 133/2008 г. на Великотърновски окръжен съд в частта му, с която предявеният от А. С. Г. от с. С., община П. против Прокуратурата на Република България, гр. С. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗОДОВ е уважен за сумата 1000 лева.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. С. да заплати на А. С. Г. от с. С., община П. сумата 200 (двеста) лева съдебни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: