2 . стр. от решение по гр.д. № 401/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО РЕШЕНИЕ № 721 С., 03.01.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 401 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на В. окръжен съд от 12.06.2008 г. по гр.д. № 2669/2007, с което е отхвърлен предявеният иск за обезщетение от неоснователно обогатяване при ползването на жилище от 01.08.2006 до 01.03.2007 г. на основание чл. 59 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за доказателствената тежест на основанието за обогатяването. По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че по иска за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях, а в тежест на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова. В чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД е установена оборимата презумпцията, че основанието се предполага, но тази презумпция се отнася до основанието (каузата, причината) на договора, който се претендира да е нищожен поради липса на основание. По иска за прогласяване на нищожността на един каузален договор поради липса на основание се предполага че основание (причина) съществува и в тежест на ищеца е да установи липсата на основание (кауза, причина). Но по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на даденото без основание в тежест на ищеца е да докаже какво е получил ответникът, а ответникът – на какво основание го е получил, ако твърди, че някакво основание съществува. По същия начин се разпределя и доказателствената тежест по иска за обезщетение поради неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях, а в тежест на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между собственика като работодател и ответника като работник е постигнато споразумение за безвъзмездното ползване на жилището, поради което работникът не дължи обезщетение в размер на пропуснатия наем за времето от 01.08.2006 до 01.03.2007 г. В нарушение на закона въззивният съд е приел, че основанието за обогатяването на ответника се предполага. По делото е установено, че през месец; януари 1999 г. ищецът като работодател е предоставил на ответника като работник временното ползване на процесното ведомствено жилище, без отношенията им в тази връзка да са уредени от писмен договор. От разпита на свидетелите е установено също, че чрез конклудентните действия на изпълнителния директор на дружеството-работодател и работника е постигнато съгласие временното ползване да бъде безвъзмездно и липсва покана от заемодателя до заемателя за послужване за освобождаване на жилището. От събраните доказателства обаче е установено също, че на 01.08.2006 г. ищецът е предложил на ответника отношенията между страните занапред да бъдат уредени от договор за наем, но ответникът не се е отзовал на предложението, преговори за съдържанието на бъдещия договор не са водени, в т.ч. и за размера на наема и договор за наем не е сключен нито в писмена, нито в устна форма. Видно от изложеното с противопоставянето на ищеца да продължи безвъзмездното ползване на ведомственото жилище договорът за заем за послужване е прекратен на основание чл. 249, ал. 2 ЗЗД. Договор за наем не е сключен въпреки продължаването на ползването, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение за пропуснатите ползи според пазарния наем за времето на продълженото ползване (вече без основание) в размер на 2.730,00 лева със законната лихва от предявяването на иска. С оглед изхода на делото страните не си дължат разноски по компенсация. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на В. окръжен съд от 12.06.2008 г. по гр.д. № 2669/2007. ОСЪЖДА П. Н. В. и А. Д. С. – В. от В. да заплатят на [фирма], Ш. сумата 2.730,00 лева на основание чл. 59 ЗЗД със законната лихва от 01.03.2007 г. на основание чл. 86, ал 1 ЗЗД. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.