Ключови фрази
Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * неимуществени вреди * справедливост на обезщетението

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1
София, 04.03.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

При участието на секретаря: А. Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 512/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Д. Ц. А., чрез пълномощника й – адв. Я.. Д. е подал касационна жалба против решение №2883 от 07.12.2018 г. по гр.д. № 4296/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която, след частична отмяна на решение №3045 от 15.05.2018г. по гр.д. 8201/17г. на СГС, с което е уважен предявеният от Д. А. против ЗАД „ Армеец” АД, [населено място] иск по чл.432 КЗ за разликата над 16 000лв. до 30 000лв., по същество, в същата част, искът е отхвърлен, както и в частта по присъдените разноски.
Касаторът А. е поддържала оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложила разбирането си за неправилност на решението, поради това, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, като последица от ПТП, при което е бил увредена, съдът макар и изброил специфичните обстоятелства на базата, на които е определил стойностния адекват на вредата, не ги е анализирал, като изясни точното им значение за неговото определяне. Страната подробно е развила доводи за необоснованост на изводите на състава при определяне размера на обезщетението от непозволеното увреждане.
Ответникът по касация- „ЗАД „ Армеец” АД, [населено място], чрез пълномощника си юрк. Л. е на становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел за установено наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за настъпилите за ищцата в резултат на виновното нарушаване на правилата за движение от В. Й., водач на МПС, неимуществени вреди от предизвиканото от него на 20.12.2016г. ПТП, при което са причинени травматични увреждания на А.. При определяне размера на следващото се на ищцата обезщетение за причинените неимуществени вреди, в частта предмет на настоящето обжалване, за да намали значително присъденото от първостепенния съд обезщетение, въззивният съд, след като подробно е изброил установените по спора факти, общо е заявил че ги съобразява, без да ги анализира и е приел, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение е в размер на 15000лв., но тъй като и застрахователят не е обжалвал решението на първостепенния съд над 16000лв., същият е приел, че присъденото от първата инстанция обезщетение следва да бъде сведено до тази сума. Така решението на първата инстанция, в останалата част, до присъдените от първостепенния съд 30 000лв.,е прието за неправилно без да бъдат изложени нарочни мотиви за това.
С определение № 493 от 04.11.2019г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса, „ Относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедлив размер / чл.52 ЗЗД/ обезщетение за неимуществени вреди”. Този въпрос е разрешен в противоречие с даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД и соченото от касатора ППВС №4/68г.., според т.11, на което справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице.
По същество, касационната жалба е частично основателна.
В случая, съставът на Софийски апелативен съд не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти, които макар и интерпретирал не е разгледал в контекста на цялостното увреждане на ищцата, както и последиците от това увреждане. Доказани са причинените физически страдания на пострадалата – установеният по спора конкретен травматизъм, а именно - закрито счупване на малкия пищял на лявата подбедрица и счупване на скочната кост на ляво ходило. Доказани са и претърпяните във връзка с осъщественото лечение, конкретни, установени по спора, болки и страдания, довели до разстройство на здравето изразяващо се в наместване на счупването под ТВ контрол и обездвижване на лява глезенна става и ходило с гипсова шина. Последиците за пострадалия от тези увреждания - трайно затруднение на движенията, наличие на чувствителност на мястото на увреждането, при затрудненост и за в бъдеще при натоварване и физическа активност, както и подробно описаните постравматични остатъчни промени, имащи за последица трудна подвижност при физически усилия, въпреки относително младата възраст на увредения също са били установени. Освен това е било доказано и претърпяното от ищцата психическо разстройство в резултат не само на травмите, но и на преживяното ПТП. Тези безспорно доказани по спора факти, съпоставени с определеното от въззивният съд обезщетение, водят до извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „ справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищцата по спора – сега касатор – вреди, изразени в стойностния им адекват.Следователно, въпреки подробното фактическо излагане в мотивите на решението на установените по спора данни, съдът не е съобразил значението им за остойностяване на вредата и така се е отклонил от даденото в т.11 на ППВС №4/68г. тълкуване на нормата, което от своя страна е довело до присъждане на занижено по размер обезщетение.С оглед изложеното и във връзка с уврежданията, както и последиците от тях, променящи живота на пострадалия, както във физически, така и в психически аспект, настоящият състав намира, че справедливо, според посочените критерии, обосновани със задължителна практика е обезщетение в размер на 25 000лв.Или решението,обективиращо присъждане на обезщетение в частта до тази сума - за разликата над 16 000лв., следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което до посочения размер на основание чл.432 КЗ да бъде присъдено допълнително обезщетение. В останалата обжалвана част за разликата над 25 000 до 30 000лв. решението следва да бъде оставено в сила.
С оглед този изход на спора, следва да бъде уважено и искането за разноски, като съобразно представения пред настоящата инстанция списък по чл.80 ГПК и доказателствата за направените и поискани с този списък от касатора разноски следва да му бъдат присъдени такива за касационното производство в размер на 1000лв.
По тези мотиви и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №2883 от 07.12.2018 г. по гр.д. № 4296/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която, след частична отмяна на решение №3045 от 15.05.2018г. по гр.д. 8201/17г. на СГС, с което е уважен предявеният от Д. А. против ЗАД „ Армеец” АД, [населено място] иск по чл.432 КЗ за разликата над 16 000лв. до 25 000лв., в същата част по същество искът е отхвърлен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” ” АД – [населено място], да заплати на Д. Ц. А. допълнително разликата над 16 000лв. до 25000лв. или още 9000 лв.- съставляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени при ПТП на 20.12.2016г., ведно със законната лихва върху така присъденото обезщетение от 20.12.2016г. до окончателното изплащане както и направените разноски по делото пред касационната инстанция в размер на 1000лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2883 от 07.12.2018 г. по гр.д. № 4296/2018 г. на Софийски апелативен съд,в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: