О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 244 София, 13.06.2022 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети май две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.дело № 744/2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано е по частна касационна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, [населено място], срещу определение № 3315 от 15.12.2021 г. по в.ч.гр.д. № 2914/2021 г. на Апелативен съд София. Ответникът – „Лодж Пропърти“ АД, [населено място], оспорва наличието на основания за допускане на определението до касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на частната касационна жалба. Останалите ответници не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд София е потвърдил определение № 263326 от 17.06.2021 г. по т.д. № 687/2020 г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на частния касатор и е прекратено производството по делото като недопустимо поради липса на право на иск. За да постанови този резултат, въззивният състав е развил съображения, че предявеният иск с правно основание чл. 60б, ал. 1 ЗБН е недопустим поради отпадане на задължителна процесуална предпоставка за упражняването му заради обявяване на нормата за противоконституционна с решение № 8 от 27.05.2021 г. по к.д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България. Посочил е, че обявеният за противоконституционен закон фактически не е част от правната система, аргументирайки се с чл. 151, ал. 2 КРБ и решение № 3 от 28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. на КС, като с оглед конститутивния характер на иска по чл. 60б ЗБН предявяването му е допустимо единствено ако това е предвидено в закона, като липсата на действаща правна норма обуславя и неговата недопустимост. С потвърденото определение още частният касатор е осъден да заплати държавна такса в размер на 291200 лв. на основание чл. 60, ал. 2 вр. чл. 60б ал. 4 ЗБН, във връзка, с което въззивният съд посочва, че тези норми не са обявени за противоконституционни, поради което държавната такса за прекратеното производство и при липса на предвидено изключение се дължи на общо основание – чл. 71 и сл. ГПК. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулирани са въпросите: “1. Обявяването на противоконституционността на чл.606 от ЗБН води ли до недопустимост на процесния иск или има отношение към неговата основателност?”, „2. Съществува ли правен интерес и активна процесуална легитимация с оглед на обявяването на противоконституционността на чл.606 от ЗБН, доколкото разпоредбата губи правното си действие занапред?“, „3. Доколкото спорът все още не е квалифициран от съда като такъв по чл. 60б от ЗБН, предвид липсата на доклад по делото, допустимо ли е прекратяване на същото и връщане на исковата молба заради отменен закон?“, „4. Какъв е характерът на нормата на чл. 606 от ЗБН - процесуален или материален?“, „5. Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото въз основа на обявена противоконституционнност на правна норма, за което вина няма ищеца, т.е. не е причина за неоснователно завеждане на делото?“ и „6. При изчисляване размера на държавната такса по искове с правно основание чл. 60б от ЗБН следва ли да се съобрази размерът на прехвърленото многократно вземане с произход от КТБ АД, което е включено е в производството по несъстоятелност на длъжника на банката и конкурира банката като кредитор в същото производство?“ Сочи, че са налице основанията за допустимост на касационното производство, установени в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа също наличие на предпоставката по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, поради очевидна неправилност на обжалваното определение, обсъдена като дефинитивност на основанието и лаконично е посочил че следва да се вземе предвид по него че е прието недопустимост на иска без да бъде направен доклад по делото. Касаторът не обосновава довод за допускане на определението до касационно обжалване. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. Посоченият първи въпрос е разрешен от въззивния съд, доколкото е преценено, че искът е недопустим и може да бъде счетен за релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице, обаче соченото допълнително основание от касатора по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, визираното основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. По въпроса дали обявяването на противоконституционността на правна норма /в частност на нормите на чл.60а и чл.60б от ЗБН/ рефлектира върху правото на иск или е съобразимо като обстоятелство при произнасяне по съществото на спора, е формирана споделяна от настоящия състав практика, с която въззивният съд се е съобразил изцяло. Съобразно дадените от различни състави на ВКС разяснения /определение № 181 от 26.04.2022 г. по ч.т.д. № 724/2022 г. на ВКС, II т.о., определение № 62 от 14.02.2022 г. по ч.т.д. № 135/2022 г. на ВКС, II т.о. и цитираните в него решение №60167 от 22.12.2021 г. по т.д.№1284/2019 г. на ВКС, II т.о., решение №60131 от 15.12.2021 г. по т.д.№2676/2019 г. на ВКС, I т.о., решение №60158 от 03.12.2021 г. по т.д.№763/2020 г. на ВКС, I т.о., решение №60142 от 25.11.2021 г. по т. д. № 2675/2019 г. на ВКС, I т.о., /, предвид обявяването за противоконституционни на разпоредбите на чл.60а и чл.60б от ЗБН исковите производства по тези текстове са недопустими, защото вследствие на противоконституционността им се постига ефекта на абсолютна нищожност, която е несъвместима и явно надхвърляща конституционно допустимата мяра на навлизане в чужда правна сфера за попълване на масата на несъстоятелността, която цел в законодателството се постига посредством норми, съдържащи елементите на института на относителната недействителност и имащи присъщите на него правни последици. Налице е не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищецът твърди, че произтича правото му, но и на възможността му да претендира това право по съдебен ред, тъй като липсва разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с претендираните от ищеца правни последици, поради което не са налице и подлежащи на съобразяване по същество елементи на такъв фактически състав. Следователно неустановени са общите твърдения на касатора за наличие на основание по чл.280,ал.1, т.3 ГПК именно поради наличие на константна практика на ВКС по въпроса, съобразена от решаващия състав. Въпрос втори не е съобразен с решаващите изводи на въззивния съд за липса на правото на иск, обусловено от обявяване на относима към висящото съдебно производство противоконституционност на норма, съобразно тълкуването в решение №3 от 28.04.2020 г. по к.д.№5/2019 г на КС. Въпросът за правния интерес на ищеца не е обсъждан, а съдържанието на въпроса с оглед нормата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ не държи сметка за горепосоченото задължително тълкуване на Конституцията, и за това, че прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл. 5, ал. 1, поради което и ирелевантно е твърдението на страната, че има правен интерес от иск, който не е част от правната система и следователно не е приложимо право Трети и четвърти въпроси не са били предмет на разглеждане от въззивният съд. В случая решаващият състав е приел, че фактите, посочени от ищеца, могат да се подведат само под нормата на чл. 60б ЗБН. Липсва произнасяне на въззивния съд относно задълженията на съда да докладва делото и едва тогава да определи съществуването на право на иск, каквото изискване впрочем липсва и в ГПК. Изобщо липсват мотиви относно материалноправния или процесуалноправния характер на нормата на чл. 60б ЗБН. Поради това, не може да се приеме, че посочените въпроси са отговарят на изискването за въведено общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпроси пети и шести също не могат да бъдат счетени за релевантни към обосноваване на общото селективно основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите игнорират процедирането на въззивния съд, формулирани са с оглед несъгласието на касатора за дължимост на държавна такса за заведеното от него производство. Но дори и от тях да бъде изведен релевантен въпрос, то същият не е обоснован въобще като допълнителен критерий. Така постановеното определение не може да се квалифицира и като очевидно неправилно по смисъла на самостоятелното основание за достъп до касация по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Видно от мотивите на въззивния съд, при постановяването му не са допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика, нито е приложен несъществуващ закон, нито е налице превратно приложение на закона. Оплакванията на частния касатор за допуснати закононарушения и необоснованост представляват единствено основания по чл.281 т.3 ГПК, неподлежащи на проверка в етапа по селектиране на касационните жалби, поради което не могат да обосноват допускане на исканото касационно обжалване. При този изход на делото, на основание чл. 62, ал. 2 ЗБН, частният касатор следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3315 от 15.12.2021 г. по в.ч.гр.д. № 2914/2021 г. на Апелативен съд София. ОСЪЖДА "Корпоративна търговска банка" АД – в несъстоятелност, с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Граф Игнатиев“ № 10, да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 15 (петнадесет) лв. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: