Р Е Ш Е Н И Е № 90 град София, 07.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА АВДЕВА ТАТЯНА КЪНЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 724 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. С. Д. срещу въззивна присъда № 363/ 08.10.2010 г. по внохд № 306/2010 г. на Б. окръжен съд с оплаквания за нарушения на закона и явна несправедливост на наложеното наказание- касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. По същество се иска въззивната присъда да бъде отменена. В съдебно заседание подсъдимият и неговия защитник поддържат жалбата. Излагат съображения, че деянието е несъставомерно, а авторството е неустановено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт установи следното: С присъдата Б. окръжен съд е отменил оправдателната присъда по нохд № 390/09 г. на Петричкия районен съд и вместо това признал подсъдимия Д. за виновен в това, че на 22.03.2008 г. в съучастие като помагач[населено място] и М. Б. умишлено ги е улеснил за направят опит да излязат през границата на страната без разрешение на надлежните органи. На осн. чл.279 ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лева. На осн. чл.68 ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено му с присъда по нохд № 568/07 г. на Районен съд[населено място]. Жалбата е неоснователна. Б. окръжен съд е извършил проверка на събраните от районния съд писмени и гласни доказателства и след като ги подложил на внимателен и обективен анализ е възприел изцяло фактическата обстановка, установена от първата инстанция. Въз основа на показанията на свидетелите П., Т., Т., С., З., Б. и М., тези на св. Алабай и Б., дадени пред съдия на досъдебното производство и приобщени към останалите доказателства при спазване на процесуалните изисквания, както и на база протоколите за разпознаване съдът е установил по несъмнен начин фактическия състав на извършеното и неговият автор в лицето на подсъдимия Д.. Поради това касационната инстанция намира възражението за недоказаност на обвинението за голословно и лишено от фактическо основание. Неоснователно е оплакването за неправилно приложение на материалния закон поради липса на умисъл у подсъдимия. Изложените от защитата съображения повтарят аргументацията на районния съд, отразена в мотивите към присъдата. При осъществяване на въззивната проверка, Б. окръжен съд е отделил основно внимание на основанията за оправдаване на подсъдимия и подробно е мотивирал защо ги намира за противоречащи на закона и съдебната практика. С оглед установените фактически действия, извършени от подсъдимия, който първо превозил с лек автомобил двамата турски граждани от[населено място] до пограничната местност, а след това ги придружил пеш в близост до границата и им показал посоката, накъдето да вървят за да я прекосят, съдът правилно е приел от правна страна, че Д. е осъществил състава на престъплението по чл.279 ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК. Законосъобразно е становището, че одобрените споразумения с всеки от извършителите /Алатай и Б./ за престъпление по чл.279 ал.1 от НК не обвързват съда до степен да приеме субективна несъставомерност на извършеното от Д., след като в рамките на пълноценния наказателен процес е установил факти за съучастническа престъпна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 413 НПК влезлите в сила присъди, съотв. определения за одобряване на споразумения, имат обвързваща сила по въпросите извършено ли е деянието, наказуемо ли е то и виновен ли е деецът. В случая, одобрените споразумения имат задължителна сила относно деянията, виновността и наказуемостта на свидетелите Алатай и Б., но не и по отношение противоправното поведение на подсъдимия Д., установено по несъмнен и категоричен начин в рамките на пълноценното съдебно следствие. От установените по делото действия на касатора безспорно се установяват не само обективните, но и субективни признаци на престъплението. Той е съзнавал, че подпомага двамата чужди граждани да преминат държавната граница без разрешение на компетентните власти, а предвид липсата на данни за умствен дефицит безспорно е имал яснота за общественоопасния характер на действията си и неговите общественоопасни последици. Касационният състав изцяло споделя правните съображения, изложени в мотивите на решението и не може да се съгласи със защитата на подсъдимия за субективна несъставомерност само защото извършителите са осъдени за самостоятелно извършени престъпления по чл.279 ал.1 от НК. Неоснователен е доводът за явна несправедливост на наказанието. То е индивидуализирано в размер, близък до минимума на предвиденото в законовата норма, след отчитане на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да дават основание за приложение на разпоредбата на чл.55 ал.1 от НК и налагане на наказание пробация. При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 363/ 08.10.2010 г. на Б. окръжен съд, постановена по внохд № 306/10 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: