Р  Е Ш Е Н И Е                                            №  173                              София, 07.04.2010 год.                          В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и десета година, в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                     КАМЕЛИЯ МАРИНОВА   при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 527 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на С. П. Н., Е. П. Н., П. П. Х. и И. П. Н., чрез пълномощника им адвокат С, против решение № 788 от 23.01.2009 г., постановено по гр.д. № 882 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. , с което е отменено решение № 3* от 15.07.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Районен съд Б. в частта по иска по чл.108 от ЗС и е постановено друго за отхвърляне на предявения от С. П. Н., Е. П. Н., П. П. Х. и И. П. Н. против Й. Н. Б. ревандикационен иск относно 240/277 ид.ч. от имот пл. № 190 по кадастралния план на с. Л., област Б. , одобрен през 1999 г. В касационната жалба са наведени доводи за необоснованост на фактическите изводи на съда и неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново по същество, като се присъдят и направените разноски. Ответникът по касационната жалба Й. Н. Б. оспорва същата. Ищците са основали правата си по предявения ревандикационен иск на твърдението, че по реда на ЗСПЗЗ им е възстановена собствеността върху имот от 1076 кв.м., който е отразен по кадастралния план през 1995 г. с пл. № 1* но по новия кадастрален план, одобрен през 1999 г., имота им е отразен с пл. № 95 с площ от 977.74 кв.м., а 277.74 кв.м. са заснети с пл. № 190 и са записани на ответника без документ за собственост. Ответникът е оспорил иска с доводи, че собствеността на имота, заснет с пл. № 190 по кадастралния план от 1999 г. му е възстановена с влязло в сила решение на ПК Б. № RР-5 от 26.04.2001 г. Окръжен съд Б. е приел за установени твърденията на ищците за възстановяване правото на собственост и заснемане на имота през 1995 г., както и за заснемането на част от имот пл. № 109 по одобрения през 1999 г. кадастрален план, като последния е записан на името на ответника и му е възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Счетено е, че в кадастралния план от 1999 г. имотите са отразени по начин, различен от кадастралния план от 1995 г., но ако е имало грешка или непълнота на плана от 1999 г., тази грешка е могла да бъде установена от ищците в производство по чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ /отм./, сега чл.53 от ЗКИР, което е специално по своя характер и в този смисъл собствеността върху недвижимите имоти, така както е заснета в КП /одобрен с индивидуален административен акт, имащ вещноправно действие/ се простира изцяло върху тях до влизане в сила на дворищнорегулационния план и макар за процесните имоти такъв да не е изработен, не следва в исковото производство да се игнорира влязъл в сила и действащ към настоящия момент кадастрален план. С определение № 659 от 27.07.2009 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед въпроса административният акт за одобряване на кадастралния план, отразява ли се на правото на собственост на заснетите с този план имоти и има ли правно значение при предявения спор за собственост, по който всяка от страните твърди, че й е възстановено правото на собственост върху различен земеделски имот в старите му реални граници. Правното значение на административния акт за одобряване на кадастрален план, както и на самия кадастрален план, се определя съобразно действалата към момента на влизането им в сила нормативна уредба. До приемането на Закона за кадастъра и имотния регистър, в сила от 1.01.2001 г., кадастралните планове се изработват за достоверно и точно установяване и документиране на геометрични и физически характеристики на недвижимите имоти и имат само информационно значение при издаване на скици и удостоверения за недвижимите имоти, изработване на устройствени планове, проучване и проектиране на строителни и благоустройствени обекти, създаване на планове на подземните проводи и съоръжения и други тематични планове, дейности по опазване и възпроизводство на околната среда и решаване на други технико-стопански задачи, като данните за собствеността се записват в регистъра на имотите /разписен списък/, който е неразделна част от кадастралния план /чл.2 и чл.3 от Наредба № 7 от 10.10.1995 г. за изработване и поддържане на кадастрални планове в мащаби 1:1000 и 1:500, издадена на основание чл.17, ал.1 от Закона за единния кадастър на Република България и чл.29 от П. за приложението му/. Тази нормативна уредба не предвижда специално производство за отстраняване на непълноти или грешки в кадастрален план. След влизане в сила на Закона за кадастъра и имотния регистър се изработват кадастрални карти и кадастрален регистър, които съгласно чл.2 от закона имат чисто информативно значение, но грешките в който, когато са свързани със спор за материално право, се отстраняват по реда на чл.53, ал.2 след решаването на спора по с. ред. Следователно отразяването на даден имот в кадастралния план или в кадастралната карта нямат пряко действие върху действително притежаваните вещни права и не съставляват пречка за тяхната защита по с. ред. По основателността на касационната жалба: Исковата молба, по която се е произнесъл въззивният съд е нередовна, тъй като е налице несъответствие между изложените фактически твърдения, явяващи се основание на предявения иск и заявения петутим, което препятства квалификацията на спорното право. Твърдението на ищците, че имотът на ответника неправилно е заснет върху собствения им имот, тъй като неговите наследодатели не са притежавали земеделска земя в местността, в която се намира процесният имот, по същество е свързан с наличие на спор за материално право. Не е изяснено по делото дали спорът касае точното местонахождение на възстановените на всяка от страните в стари реални граници имоти към момента на обобществяването им /чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ/ или неправилно нанасяне в кадастъра на възстановените различни имоти /чл.53, ал.2 ЗКИР/. И във двата случая заявеният петитум за ревандикация на идеални части от недвижим имот /предпоставящ твърдения за наличие на съсобственост/ и за заплащане обезщетение за лишаване от ползването им, не съответства на фактическите твърдения в исковата молба. В обобщение въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба, се явява процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на Окръжен съд Б. за изясняване предмета на спора чрез отстраняване нередовностите на исковата молба. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.4 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И :   ОБЕЗСИЛВА решение № 788 от 23.01.2009 г., постановено по гр.д. № 882 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- Б. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: