6 1 Р Е Ш Е Н И Е № 543 София, 11 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1751 по описа за 2012 година. Постъпила е касационна жалба от частния тъжител и граждански ищец И. Д. А. против решение № 50 от 11.07.2012 г., постановено по внчхд № 20/12 г. на Окръжния съд – гр.Бургас, с която се възразява наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и иска да бъде потвърдена присъда № 2743 от 01.12.2011 г. по нчхд № 1494/11 г. на Районния съд – гр.Бургас. В производството пред касационната инстанция, по реда на чл.351, ал.3 НПК, е направено допълнение към жалбата; жалбоподателят и повереника му, редовно призовани, не се явяват. Подсъдимият М. В. С., редовно призован, не се явява, а защитата му – адвокат М. Й., изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура също намира жалбата за неоснователна. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нчхд № 405/10 г. РС-гр.Бургас признал подсъдимия С. за виновен в извършване на престъпление по чл.148, ал.1, т.2, във връзка с чл.146, ал.1 НК и на основание чл.78а, ал.1 и чл.2, ал.2 НК го освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер на 800 лева. Със същата присъда С. е осъден да заплати на А. сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, като гражданският иск за разликата над 6000 лева до пълно предявения размер от 666 666,00 лева е отхвърлен като недоказан. БРС се произнесъл по държавната такса и разноските по делото, които са възложени на подсъдимия. С решение по внчхд № 229/11 г., образувано по жалба на подсъдимия С., БОС отменил посочената присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на БРС. С присъда по нчхд № 1494/11 г. БРС признал подс.С. за виновен в това, че на 25.01.2010 г. на пресконференция пред журналисти в „Капитанската зала” на хотел „България” в [населено място] казал нещо унизително и за честта и достойнството на И. А., с израза „Тези хора са паразити”, като обидата е разпространена по друг начин – в интернет, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.2, във връзка с чл.146, ал.1, чл.78а и чл.2, ал.2 НК го освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер на 800 лева, като на основание чл.304 НПК го признал за невиновен и го оправдал на същото място и по същото време да е казал унизителен и за честта и достойнството на А., израз „...Те просто са ползвали футбола, за да бъдат на върха...”, както и деянието да е осъществено публично по смисъла на чл.148, ал.1, т.1 НК и на стадион „Лазур” в [населено място]. На основание чл.45 ЗЗД подс.С. е осъден да заплати на А. сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението, като отхвърлил предявения граждански иск в останалата му част до 6000 лева. На основание чл.189, ал.3 НПК съдът ангажирал отговорността на подсъдимия за направените по делото разноски и държавна такса за уважения граждански иск. С решение № 50 от 11.07.2012 г. по внчхд № 20/12 г. БОС отменил присъдата по нчхд № 1494/11 г. на БРС и прекратил наказателното производство, образувано по частна тъжба от 01.02.2010 г. на А. срещу С. с обвинение по чл.148, във връзка с чл.146 НК. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Жалбата е основателна. Решението на БОС е основано на чл.334, т.4, във връзка с чл.24, ал.4, т.2 НПК, като съдът е приел, че подадената от А. частна тъжба не отговаря на условията, посочени в чл.81 НПК, тъй като в нея отсъства яснота относно дата, място и начин на осъществяване на престъплението (престъпленията). За да достигне до този извод, БОС е изследвал дейността на БРС, както по нчхд № 405/10 г., така и по нчхд № 1494/11 г., без да съобрази, че вторият първоинстанционен съдебен състав е пренебрегнал, фактически игнорирал, забраната за утежняване положението на подсъдимия, което няма как да бъде влошено в резултат на упражнено от него право на обжалване и при отсъствието на съответна жалба от страна на частния тъжител (внчхд № 229/11 г.), а тази забрана е относима за всяка следваща първата съдебна инстанция - въззивната и касационната. Въпреки това, същата забрана е останала вън от погледа на БОС и то защото не е оценено адекватно процесуалното развитие на делото. От мотивите на решението по внчхд № 229/11 г. добре е видно, че съдът е установил недопустимо осъждане на подсъдимия С. по непредявено от частния тъжител фактическо обвинение, в който случай единствено възможния изход на делото е предизвестен, доколкото същото въззивно производство е било инициирано само по жалба на подсъдимия. Вместо това обаче, повече от необяснимо, първо постановената присъда е отменена при съображения, че са ограничени процесуалните права на неподалия въззивна жалба частен тъжител. Към постановяване на коментираното въззивно решение е изтекъл срокът по чл.81, ал.3 НПК (до 01.08.2010 г.), в рамките на който частната тъжба от името на А. може да бъде поправяна – било по инициатива на тъжителя, било поради указания на решаващия съд, които не могат да дерогират законно определения за това срок. Възможностите, регламентирани в чл.287, ал.6 НПК не са ползвани от тъжителя. Друг е въпросът с правото на частния тъжител да оттегля изцяло или частично своята тъжба, както той е сторил в съдебно заседание на 23.04.2010 г. (л.28 от нчхд № 405/10 г.) Частната тъжба от името на А. е подадена на 01.02.2010 г. в БРС и с нея се иска осъждане на М. В. С. за това, че на 20.01.2010 г. и 25.01.2010 г. на нарочна пресконференция пред в-к „Компас”, в-к „24 часа”, в-к „Труд, ел.сайт „Бургас 24”, „Дон Балон”, „Спортал БГ”, „Спорт 1” С. е отправил обидни квалификации и клеветнически твърдения, с които е опетнил доброто му име и уронил престижа му, твърдейки „Д. и ....са паразити и искаха да са в спорта само за да са на върха” и „Инициатор на тези дела е И. Д. – укриване на данъци, с две дела в съдебна фаза, като преди броени седмици същият е обявен за общодържавно издирване”. В съдебно заседание на 23.04.2010 г., частният тъжител е заявил, че прави изменение в предявената от него тъжбата, както следва: 1) към фактическите обстоятелства разкрил многоточието, добавяйки името П. и 2) обявил, че не поддържа част от фактическото обвинение, а именно „...с две дела в съдебна фаза, като преди броени седмици същият е обявен за общодържавно издирване”. Така направеното от частния тъжител не изпълва съдържанието на „изменение на обвинението” по реда на чл.287, ал.6 НПК и фактически не представлява такова. Разкриването на многоточието с името на П., не съставлява съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, доколкото този факт няма значение за съставомерните признаци на претендираните престъпни състави (обида и клевета). Не поддържането на част от фактическото обвинение обективира оттегляне на тъжбата в тази й част, с каквото право разполага подателя й – виж чл.24, ал.4, т.4 НПК. Последното няма как да не се отразява върху обема на фактическото обвинение, предявено от частния тъжител, и следва задължително да се съобрази от решаващия съд. При изложеното, ВКС не намери първоначално подадената от А. частна тъжба, след частичното й оттегляне, да е несъответна на изискванията на чл.81, ал.1 НПК. Единственият недостатък на същата тъжба е в това, че не е посочено населеното място, в което е проведена твърдяната пресконференция със заявените от тъжителя медии. Последното обаче е лесно установимо, предвид на останалите данни, изложени в тъжбата, поради което несъответствието на изискванията по чл.81, ал.1 НПК не е съществено и не може да предопредели прекратяване на наказателното производство. Все в тази връзка обобщено заявеното от БОС, че в тъжбата отсъства яснота относно дата и начин на осъществяване на престъплението (престъпленията), не намира опора в данните, съдържащи се в коментираната от ВКС частна тъжба. Изложеното налага извод за наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2, във връзка с ал.3, т.1 НПК – процесуалните права на частния тъжител са ограничени, а именно – да получи отговор на обвинението, предявено с подадената от него частна тъжба. БОС не е имал основание да прекратява наказателното производство, образувано по последната, а е следвало да даде отговор на въпросите по чл.301, ал.1, т.т.1 и 2 НПК, като съобрази процесуалното развитие на делото и забраната за утежняване положението на подсъдимия. Водим от изложеното на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 50 от 11.07.2012 г., постановено по внчхд № 20/12 г. на Окръжния съд – гр.Бургас и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: