Р Е Ш Е Н И Е

Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * придобивна давност * наследяване * съсобственост

№ 566

гр.София, 21.06.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретая Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1053 описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Г. М. срещу решение от 18.12.2008 г. на К. окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 598 от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 429 от 23.07.2008 г. по гр.д. № 125 от 2008 г. на Районен съд- гр. Д. за отхвърляне на предявения от касатора Е. Г. М. срещу А. Г. Р., Т. С. Р., Г. Й. Р. и В. Й. Р. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване собствеността на ищеца и предаване на владението върху 1/16 ид.ч. от следните три земеделски имота: нива с площ от 0,730 дка, представляваща имот № 0* по картата на землището на гр. С. баня, м.”К”, ливада с площ от 1,284 дка, представляваща имот № 0* по картата на землището на гр. С. баня, м.”К” и нива с площ от 0,724 дка, представляваща имот № 0* по картата на землището на гр. С. баня, м.”П”.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281,ал.1,т.3 от ГПК.

В писмен отговор от 02.06.2009 г. пълномощникът на ответника А. Г. Р. оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна.

Ответниците Т. С. Р., Г. Й. Р. и В. Й. Р. не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните в рамките на изложените касационни основания, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/ , в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 1* от 23.10.2009 г. по настоящото дело.

За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от касатора Е. М. иск с правно основание чл.108 от ЗС за 1/16 ид.ч. от трите гореописани имота, въззивният съд е приел, че тези имоти са придобити от ответниците по давност, тъй като от 24.07.1995 г. /датата, на която с решение на ПК-гр. Сапарева баня е било възстановено правото на собственост върху тези земеделски земи на наследниците на общия на страните по делото наследодател С/ до датата на завеждане на иска /31.01.2008 г./ ответниците са обработвали тези имоти, никой не им е оспорвал владението и не им се е противопоставял.

Това решение е постановено в противоречие със съдебната практика по въпроса как се установява владение върху сънаследствен имот. Настоящият състав на ВКС счита за правилна практиката, обективирана в посочените от касатора решения № 508 от 29.07.2003 г. по гр.д. № 740 от 2002 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 238 от 11.04.2000 г. по гр.д. № 1* от 1999 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр.д. № 91 от 1996 г. на ВКС, Първо г.о. поради следното: Когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота, не е достатъчно той да е упражнявал фактическа власт върху целия наследствен имот повече от 10 г. необезпокоявано от никого, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерение си да владее целия наследствен имот само за себе си. Само в този случай след изтичане на 10 г. от момента, в който е отблъснал владението на останалите наследници, владеещият наследник може да придобие по давност и техните идеални части.

С оглед на това разрешение на поставения по делото правен въпрос, обжалваното решение е неправилно: В него напълно необосновано въззивният съд е приел, че ответниците, които са част от наследниците на С. Р. , на които процесните имоти са били реституирани по реда на ЗСПЗЗ, са придобили тези имоти по давност, тъй като са ги владяли необозпокоявано в продължение на повече от 10 години след решението на ПК-гр. Сапарева баня. Действително, по делото е установено, че ответниците са упражнявали фактическа власт върху тези имоти в продължение на повече от 10 години /от датата на постановяване на решението на ПК-гр. Сапарева баня № 7 от 24.07.1995 г. до завеждане на иска на 31.01.2008 г./. Липсват доказателства обаче ответниците да са отблъснали владението на останалите наследници на С. Р. върху процесните земеделски имоти, по-конкретно да са отблъснали владението на ищеца по делото Е. М. , като са демонстрирали ясно пред него, че владеят възстановените на всички наследници на С. Р. имоти само за себе си. Разпитаните по делото свидетели З. А. , Р. К. и А. К. свидетелстват само за упражняваната от ответниците фактическа власт върху имотите, но никой от свидетелите не твърди, че е имало случай, при който ответниците не са допускали ищеца в процесните имоти и са заявявали ясно пред него, че считат тези имоти само за свои, а не за собственост на всички наследници на С. Р. С оглед липсата на доказателства за отблъскване владението на ищеца върху процесните наследствени имоти въззивният съд е следвало да приеме, че ответниците са били само държатели на притежаваната от ищеца по наследство 1/16 ид.ч. от тези имоти и като такива не са можели да придобият тази идеална част от имотите по давност.

Поради гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено. Тъй като по делото не се налага да бъдат извършвани нови или да бъдат повтаряни стари съдопроизводствени действия, на основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде решено по същество от ВКС, като се уважи предявения от ищеца иск за собственост върху притежаваната от него по наследство от С. Р. 1/16 ид.ч. от процесните имоти.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.79 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски по делото за трите съдебни инстанции в размер общо на 245 лв., представляващи 20 лв. държавна такса за завеждане да делото, 20 лв. държавна такса за въззивната жалба, 30 лв. държавна такса за допускане на касационно обжалване, 25 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и 150 лв. адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 18.12.2008 г. на К. окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 598 от 2008 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на А. Г. Р.- ЕГН **********, Т. С. Р.- ЕГН **********, Г. Й. Р.- ЕГН ********** и В. Й. Р.- ЕГН ********** и четиримата от гр. С. баня, ул.”М” № 2, че Е. Г. М.- ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С. баня, ул.”Г” № 1, чрез А. К. Д. , е собственик по наследство от С. Х. Р. , починал на 31.03.1971 г. и на основание решение на П. комисия- гр. С. баня № 07 от 24.07.1995 г. на 1/16 ид.ч. от следните земеделски имоти:

1. Нива с площ от 0,730 дка, представляваща имот № 0* по картата на землището на гр. С. баня, м.”К”,

2. Л. с площ от 1,284 дка, представляваща имот № 0* по картата на землището на гр. С. баня, м.”К” и

3. Н. с площ от 0,724 дка, представляваща имот № 0* по картата на землището на гр. С. баня, м.”П”.

ОСЪЖДА А. Г. Р., Т. С. Р., Г. Й. Р. и В. Й. Р. с горепосочените адреси да предадат на Е. Г. М. притежаваната от него 1/16 ид.ч. от гореописаните три земеделски имота.

ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 59, том III, рег. № 4* по нот.д. № 427 от 19.10.2007 г. и нотариален акт № 1, том III, рег. № 3* по нот.д. № 374 от 01.10.2007 г. до размер на 1/16 ид.ч. от описаните в тези нотариални актове три имота.

ОСЪЖДА А. Г. Р., Т. С. Р., Г. Й. Р. и В. Й. Р. да заплатят на Е. Г. М. на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 245 лв. /двеста четиридесет и пет лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.