РЕШЕНИЕ № 3 София, 22.01.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №5891/2015 година. Производството е по чл.307, във връзка с чл.303 ал.1, т.т.1 и 2 ГПК. Образувано е по молба, вх.№1075607/29.7.2015 г., подадена от Й. Я. И. от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение №II-57-5/27.02.2014 г. по гр.д.№59196/2012 г. по описа на Софийския районен съд, II Г.О., 57 състав, с което е признато за установено, че Й. Я. И. от [населено място] дължи на [фирма] – С. сумата 3137,54 лева – неизплатена топлинна енергия, за периода от м.12.2009 г. до м.4.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.8.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 580,06 лева – мораторна лихва, за периода от 31.01.2010 г. до 19.7.2012 г., както е деловодни разноски в размер на 864,21 лева. Срещу влязлото в сила решение на въззивната инстанция е подадена молба за отмяна по чл.303 и сл. ГПК от ответника по исковата молба Й. Я. И. от [населено място]. В молбата се сочат основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК и се твърди, че първоинстанционният съд не е изследвал ангажираните доказателства, по които ясно е посочен ползвателя и потребителя на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката, съгласно който „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ било физическо лице – собственик или ползвател на имот, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Като доказателства се сочат и представят договор за наем от 04.12.1995 г., решение на СРС №I-48-1/19.01.2010 г. по ч.гр.д.№38883/2009 г. на СРС, 48 състав и изп.лист от 09.3.2010 г. по същото дело. Моли се за отмяна на влязлото в сила решение на районния съд. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] – С., не заявява становище в настоящото производство. Третото лице – помагач [фирма] – С., също не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е подадена в сроковете по чл.305, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в правната норма на чл.303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави визирани в разпоредбата на чл.303, ал.1 ГПК. В конкретния случай в молбата се сочи, че се подава на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, разпоредба която изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства и/или да се позовавала на доказателства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства по тях, или пък страната да не е знаела за новите обстоятелства или новите писмени доказателства от съществено значение за делото при неговото решаване. От обстоятелствената част на молбата за отмяна е видно, че същата по естеството си съдържа изцяло касационни оплаквания, поради което не е налице основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Представените към молбата писмени доказателства също не попадат в хипотезата на визираната правна норма, тъй като те са били известни на молителя и са били представени в инстанционното производство. Не е налице и основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, на която молителят се позовава, визира няколко фактически състава обединени от критерия, че порокът на решението, чиято отмяна се иска, е породен от престъпно деяние, установено по надлежен ред от съда, посредством влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.97, ал.4 ГПК/отм./- сега чл.124, ал.4 ГПК. Освен това законът изисква това престъпно деяние да е обосновало изводите на съда в атакуваното решение. В конкретния случай само искането за постановяване на решение за отмяна по посочения текст не е достатъчно, за да е налице основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Водим от изложените съображения и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.№1075607/29.7.2015 г., подадена от Й. Я. И. от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение №II-57-5/27.02.2014 г. по гр.д.№59196/2012 г. по описа на Софийския районен съд, II Г.О., 57 състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: