Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          №   282                                                София  28.04.2010г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети март  през две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                  ЧЛЕНОВЕ:    МАРИЯ ИВАНОВА          ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Анжела Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 622 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. С. К. от гр. Б., ч. процесуалния си представител-адвокат С. против въззивно решение № 8 от 2.02.2008г.по в.гр.д. № 809 по описа за 2008г.на Бургаски окръжен съд,в ЧАСТТА,с която е отменено решение № 1* от 21.08.2008г.по гр.д. № 106/2008г.на Районен съд Бургас в частта,в която СД”М”е осъдено да заплати на Д. С. К. сумата от 22 540лв.,представляващи претърпени от него имуществени вреди от трудова злополука от 24.03.2006г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 14.12.2007г.до окончателното й изплащане, както и 17.67лв.-направени разноски и вместо това е постановил друго,с което е отхвърлен изцяло предявения от Д. С. К. против СД”М”иск за заплащане на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди от трудова злополука от 24.03.2006г.в размер на 40 000лв.за период общо от 19 месеца,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 14.12.2007г. до окончателното й изплащане. Искането е за частична отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с частично уважаване до размер на 22 540лв. на предявения иск от 40 000лв., обезщетение за причинени имуществени вреди. Претендира направените по делото разноски. Решението е влязло в сила в останалата част относно претендираните неимуществени вреди,като е частично отменено решение № 1* от 21.08.2008г. по гр.д. № 106/2008г.на Районен съд Бургас –за отхвърляне на предявения от Д. С. К. против СД”М” иск за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от трудова злополука от 24.03.2006г.за размер над 4 000лв.до 6 000лв.,ведно със законната лихва върху тази сума и вместо това е постановено друго,с което е осъден С. ”М”да заплати на Д. С. К. допълнително и сумата от 2 000лв.,представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от трудова злополука от 24.03.2006г.,ведно със законната лихва върху нея,считано от 14.12.2007г. до окончателното й изплащане и е потвърдено в останалата част решението на районния съд. С определение № 556 от 1.06.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с поставения въпрос - за възможността -работник,работил по сключен на основание чл.68 ал.1 т.2 от КТ договор- да претендира на основание чл.200 от КТ имуществени вреди от работодателя,след изтичането на срочния му трудов договор. В съдебно заседание страните не се явяват,не се представляват и не вземат становище. Изразеното –в представения отговор на подадената касационна жалба становище на ответната страна е,че жалбата е неоснователна и обжалвания въззивен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: За да постанови решението си-в обжалваната част и да отхвърли като неоснователна претенцията за присъждане на обезщетение за причинени в резултат на претърпяната на 24.03.2006г.трудова злополука имуществени вреди, въззивният съд е приел,че не са налице доказателства,че след приключване на работата,за която е бил нает ищеца/ремонт на м/к ”Один”/е предстояло сключване на нов трудов договор със същия работодател и при същите условия. Мотивирал се е с това,че при този работодател ищецът е бил наеман на работа не постоянно,а епизодично /общо за 1 година 6 месеца и 23дни/,като всеки път трудовите му договори са били с различна периодичност /за 2005г.-7 месеца и 7 дни,за 2004г.-1 месец и 22 дни,за 2006г.-около 6 месеца/. Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Тезата на касатора е,че тъй като правопораждащият факт е трудовата злополука,а съгласно чл.200 от КТ работодателят отговаря имуществено за причинените на работника вреди,срочният характер на трудовото правоотношение не изключва отговорността на работодателя. Като счита,че е установил причинна връзка между претендираните имуществен вреди и злополуката- желае претенцията му за обезщетение да бъде уважена,като му се присъди размера на уговореното трудово възнаграждение за срок от 15 месеца,след 1.09.2006г.през които той поради полученото вследствие на злополуката увреждане е бил в невъзможност да реализира доходи. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,във връзка с представено решение № 534 от 8.07.2005г.на ВКС по гр.д. № 81/2001г.,в което е прието,че „срочният характер на трудовото правоотношение не изключва отговорността на работодателя по чл.200 от КТ”. С оглед приетото в ТР № 1/2009г.на ОСГКТК следва да се посочи,че с оглед позоваването от страна на касатора в представеното изложение на казуална,а не на задължителна практика на ВКС-коректното основание за допускане до касационно обжалване е чл.280 ал.1 т.2 от КТ,вместо по т.1. Отговорът на въпроса,във връзка с който е допуснато касационното обжалване е,че действително срочният характер на трудовото правоотношение не изключва отговорността на работодателя по чл.200 от КТ/тъй като определящо е наличието на трудово правоотношение към момента на настъпване на трудовата злополука/,но за да се ангажира отговорността на работодателя следва да се установи наличието на установените в чл.200 от КТ общи предпоставки – вреда/увреждане на здравето на работника/,неблагоприятен резултат /настъпила неработоспособност при това през време и във връзка или по повод на извършваната работа/ и причинна връзка между увреждането и резултата /резултатът трябва да е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето,а не от други обстоятелства/. За да е основателен иска следва комулативно да са налице изброените предпоставки. В случая настоящият съдебен състав приема за правилен извода на въззивния съд,че ищецът /сега касатор/ не е доказал наличието на последната от гореизброените предпоставки,че именно увреждането, получено от установената по надлежния ред трудова злополука е единствената причина-той да е в невъзможност да упражнява труд и да реализира трудови доходи и че тези трудови доходи са точно в претендирания размер от по 2000лв.месечно/при положение,че докато е бил в трудово правоотношение с ответника е получавал месечно възнаграждение от по 8лева на ден с право на командировъчни и пътни/ и то точно за исковия период от 15 месеца,считано от 1.09.2006г./при положение,че трудовото му правоотношение е прекратено на 2.06.2006г./. По делото е установено с Експертно решение/ЕР/ № 116 от 8.02.2007г.,че крайният процент ТНР за заболяването с причинна връзка установената с разпореждане № 157 от 26.06.2006г.на НОИ Бургас трудова злополука е 30%. Определена е 50% намалена работоспособност за срок от три години. Като противопоказни условия на труд за визирания период са определени – „статично и динамично пренатоварване на гръбначния стълб,влага,студ,смени,нощен труд”. В същото ЕР като „амнеза” е посочено,че на 24.03.2006г.-вследствие на падане в открито море от 4 метра височина-лицето е получило счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза,а като”ортопедичен статус”,че е възможна походка на пети и пръсти и че „при пълен ортопедичен преглед от останалите отдели на ОДА не се установява функционален дефицит,обуславящ процент ТНР”. Прието е заключение и на съдебно-медицинска експертиза,изготвено от две вещи лица- ортопед и кардиоолог, които установяват,че освен горепосоченото заболяване-лицето е страдало и от „артериално хипертония 2-3 степен,съдова форма с данни за артериална оклузия на долни крайници”,като е преценен”назадоволителен контрол”на хипертонията и „ХАНК на ляв долен крайник”,като „от степента на увреда/стеснение/на артериите на левия долен крайник- може да се заключи,че лицето е страдало от години от високо кръвно налягане”. Вещите лице поради липса на достатъчно данни са дали заключение,че „не е възможно да се приеме или отхвърли връзка” между получената от злополуката травма и предшестващите я заболявания. Независимо от така даденото крайно заключение на вещите лица, от изложените в него факти-за наличие на други две заболявания на касатора,които не са били добре контролирани от него и от липсата на ангажирани по делото доказателства, установяващи,че именно полученото от констатираната трудова злополука – заболяване,са го поставили в невъзможност да упражнява труд и да реализира трудови доходи,след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника,настоящият съдебен състав приема за недоказана исковата претенция за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди. Извън горното- искът е недоказан и по размерстановено по делото/ от заключение на приета икономическа експертиза/ е,че уговореното между страните месечно трудово възнаграждение /през периода на съществуване на трудовото правоотношение/ е бил 8 лева месечно/ а е било изплащано по 9 лева/,както и пътни и командировъчни,които са варирали /в зависимост от отдалечеността на местонахождението/ от 32 до 40 щатски долара. Следователно касаторът не е получавал като месечно възнаграждение претендираната от него сума от по 1 500щатски долара месечно. Не е доказано и че следствие на злополуката- в продължение на 15 месеца, считано от 1.09.2006г./каквато е исковата претенция/,той е бил в невъзможност да полага труд,както и защо претенцията е от тази дата,при положение,че трудовото му правоотношение е прекратена на 2.06.2006г. С оглед на горното,настоящият съдебен състав намира в обжалваната част въззивен акт за правилен и обоснован,постановен в съответствие със закона. При служебната си проверка не констатира същия да е недопустим или нищожн,поради което Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА в обжалваната част решение № 8 от 2.02.2008г.по в.гр.д. № 809 по описа за 2008г.на Бургаски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ:1.     2.