Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 149   София, 19.02.2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова                                                 ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова                                                                             Олга Керелска   при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 5248/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:             Производството е за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 231сл. ГПК вр. § 2, ал. 12 ПЗР на ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./. Образувано е по молба, подадена с вх. № 2402/22.05.2007 г. от Н. Т. Д. ЕГН **********, с. Ж. войвода”, област Сливен за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Ямболски районен с. № 27/1.02.2007 г. по гр. д. № 1507/2006 г., с което е отхвърлен предявения на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от Н. Т. Д. срещу Р. с. , гр. Н. иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 лв. Решението е оставено в сила с решение на Ямболски окръжен с. № 92/3.05.2007 г. по гр. д. № 112/07 г. С молбата за отмяна се поддържа, че окръжният с. е направил погрешни правни изводи при проверка правилността на решението на районния с. , а именно: 1. непризоваването му в качеството на ищец и неуведомяването му за постановеното по гр. д. № 27/2004 г. решение на Р. с. гр. Н. и че може да обжалва решението пред окръжния с. , в резултат на което е бил лишен от възможност за защита по делото и неправилно са му възложени разноските. 2. Окръжният с. е възприел правна квалификация на иска по чл.1 от ЗОДОВ, въпреки че в настоящия казус се касае за административна дейност на съда по чл.126ж сл. ГПК за постановяване на заповед от съда за отстраняване на ответника от собствен на ищеца имот. 3. Окръжният с. е счел, че производството по чл. 126ж ГПК е без призоваване на страните и без провеждане на открито съдебно заседание, а срокът за обжалване на постановения съдебен акт пред окръжния с. бил 3-дневен съгласно чл.126з, ал.1 ГПК. 4. Окръжният с. е счел, че правната квалификация на иска за обезщетение на вреди е по чл. 2 ЗОДОВ, което е вярно, но само за наказателното производство, но не и за гражданското. 5. Окръжният с. е счел, че чл. 7 от Конституцията на РБ не е пряк път за защита, но според чл. 5, ал. 2 от същата разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. Моли съда да се отмени решението на въззивния с. на основание чл. 231 ГПК и върне делото за ново разглеждане от друг състав. С допълнение към молбата за отмяна са посочени основанията на чл. 231, б. „а” и „е” ГПК. Относно основанието по чл. 231, б. „а” ГПК счита, че е налице непълнота на доказателствата, което се дължи на невиновна /обективна/невъзможност да се разкрие истината по време съдебното производство. Основанието по чл. 231, б. „е” ГПК се състои в това, че е бил лишен от възможността да участва в разглеждането на делото, поради нарушаване на съдопроизводствените правила, осигуряващ правото му на участие в порцеса-не е бил призован по делото, не е бил уведомен за решението, че е изготвено и че може да обжалва решението пред въззивния с. , в резултат на което неправилно са му възложени разноските по делото-присъдено е да заплати държавна такса в размер на 100 лв., с което са му причинени имуществени вреди от Р. с. гр. Н., за което е узнал след като е получил изпълнителен лист от АДВ-гр. Сливен. Ето защо е бил принуден да търси обезщетение от увреждането, като пряка и непосредствена последица при и по повод изпълнение на административна дейност. За ответника Р. с. гр. Н. не е изразено становище по молбата. За контролиращата страна Върховна касационна прокуратура молбата за отмяна е оспорена като недопустима и неоснователна с доводи, изложени от прокурор Р. Молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение е подадена в срока по чл. 232, ал.1 ГПК. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Молителят претендира отмяна на влязло в сила съдебно решение на Окръжен съд-Ямбол № 92/3.05.2007 г. по в. гр. д. № 112/07 г. на ЯОС, с което е оставено в сила решение на Р. с. . № 27/1.02.2007 г. по гр. д. № 1507/06 г. Последното е образувано по искова молба от Н. Т. Д. против Р. с. гр. Н. с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изложените с молбата за отмяна фактически основания сочат на извършени нарушения по друго дело, а именно по гр. д. № 27/2004 г. на Р. с. , гр. Н.. Това дело е производство, образувано по реда на чл. 126ж ГПК по молба на Н. Т. Д. за издаване на заповед срещу М. С. У. от с. Б., община С. за възстановяване нарушеното му владение върху недвижим имот-нива от 9.371 дка в м. „С”, землище на с. Ж. войвода, община С., масив 73, парцел ****. В това производство с решение от 10.02.2004 г. Р. с. -. е постановен отказ за издаване на исканата заповед и Н. Т. Д. е осъден да заплати държавна такса в размер на 50 лв. На второ място, по реда на чл. 231, б. „а” ГПК заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Молбата за отмяна не отговаря на посочените изисквания. Молбата не отговаря и на изискванията на чл. 231, б. „е” ГПК, според която разпоредба заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани В производството по делото, отмяна на влязлото в сила решение, по което /гр. д. № 1507/06 г. на Ямболски районен съд/ се претендира молителят е бил призоваван за всички съдебни заседания, получавал е лично призовките по делото, подавал е до съда писмено становище, писмена защита, постановеното първоинстанционно решение му е било съобщено чрез съпругата му В. В. Д. Въззивното производство по гр. д. № 112/07 г. на Ямболски окръжен с. е образувано по негова въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. За съдебното заседание на 10.04.2007 г. Д. е получил лично призовка, а за въззивното решение № 92/3.05.07 г. съобщение не му е изпратено, тъй като с оглед цената на иска решението е окончателен съдебен акт. На трето място, доводите, заявени с т. 2 на молбата за отмяна относно правната квалификация на предявения иск по естеството си са касационни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК, поради което не се поставят на обсъждане. Предвид изложеното молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен с. , състав на ІІІ г. о.     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Т. Д. ЕГН ********** от с. Ж. войвода, община С. за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Ямболски окръжен с. № 92/3.05.2007 г. по гр. д. № 112/2007 г. по описа на същия съд.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: