Ключови фрази
Иск за недействителност на договор за продажба на одържавен имот * нищожност на замяна * доказателства и доказателствени средства * възстановяване правото на собственост * одържавени недвижими имоти * предоставяне за стопанисване и управление

РЕШЕНИЕ

                    РЕШЕНИЕ

 

 

                                                          N 206

 

София, 30.06.2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на 9 март две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

 

 

при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. дело № 740/2009 год.

 

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение от 20.05.2009 г. тричленен състав на ВКС е допуснал до касационна проверка решение от 05.01.2009 г. по гр. д. № 315/2006 г. на СГС. С това решение е отхвърлен предявен от Е. П. П. иск по чл. 7 ЗВСОНИ за установяване нищожност на договор за замяна сключен на 08.10.1976 г. между председателя на ИК на Ленински РНС-София и И. И. Г. и Р. Г. З. , с който срещу притежавания от физически лица недвижим имот, те са получили апартамент със застроена площ от 186.87 кв. м. в сградата на бул. “. № 22, гр. С.. Касационната проверка на въззивното решение е допусната по разрешени с него материалноправен и процесуален въпрос. Материалноправният въпрос е за това дали решение № 480 от 06.08.1973 г. на МС, с което е одобрен списък на длъжностните лица, които имат право да придобиват жилища с площ по-голяма от 120 кв. м. замества разрешението, което следва да даде органа по чл. 4, ал. 2 ЗСГ за придобиване на такова жилище. Разрешеният процесуален въпрос е за това дали представеното от ищцата удостоверение издадено от БОДК представлява годно доказателствено средство, след като не е оспорено от ответницата по реда на чл. 154 ГПК. Счита ли се удостовереното в него за това, че полученият по замяна имот е бил предоставен за стопанисване и управление на БОДК, е опровергано, след като с икономическа експертиза е установено, че счетоводните документи, съставени в БОДК за периода от 1964 г. до 1976 г. са били унищожени, поради което липсват такива, установяващи записването на имота като основно средство при този орган.

В касационната жалба се поддържат доводи за необоснованост на изводите и неправилно приложение на материалния закон.

Ответниците по касация намират жалбата за неоснователна.

Касаторката е предявила иск за установяване нищожност на договора за замяна, като се е позовала на нарушение на материалния закон - чл. 4, ал. 2 ЗСГ, с аргумент, че предоставения от държавата имота е бил с площ над 120 кв. м., а придобилите го по замяна не са имали разрешение от председателя на ИК на РНС за придобиване му. Друго основание за нищожност е това, че имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на БОДК, поради което е бил изваден от гражданския оборот. Третото основание за нищожност е използване на служебно положение от страна на ответниците при сключване на договора за замяна.

От фактическа страна по делото е установено, че описаният апартамент е бил отчужден от ищцата на основание ЗОЕГПНС, за което не е била обезщетена. За него е съставен акт за държавна собственост № или № 4908 от 06.11.1950 г. по актовата книга на І РНС, гр. С., в който е отразено, че е предаден за ползване на ССП “С” на основание § 51 от ППЗОЕГПНС. По данни от писмо № Б* от 05.06.1996 г. на БОДК считано от 01.10.1964 г. имотът и цялата сграда, в която се е намирал е бил предоставен за стопанисване и управление от БОДК, което е продължило до м. август на 1976 г.

През 1976 г. е сключен договор за замяна на този имот с имот на Р. Г. З. Към датата на сключване на договора за замяна З. е бил народен представител и зам. Председател на Народното събрание, а съпругата му е работила като редактор в Радио София. Договорът за замяна е сключен при действието на ЗСГ, който установява забрана за притежаване на жилище с площ над 120 кв. м. Изключение от това се е допускало при наличие на визираните в ал. 2 на чл. 4 предпоставки, една от които е с разрешение на ИК на ОНС взето с мнозинство повече от половината от неговите членове.

По делото не е било спорно, че такова разрешение не е било дадено при сключване на сделката, но за акт с такова правна последица е възприето решение № 480 от 6.08.1973 г. на Бюрото на МС, с което е бил одобрен списък на длъжностните лица в политическите и обществените организации и в държавното управление, които с оглед общественото си и служебно положение имат право да придобиват жилища с площ по-голяма от 120 кв. Между изброените длъжностни лица са били и народните представители.

След преценка на установените факти по реда на чл. 188, ал.1 ГПК отм.

районният съд е уважил иска, като е приел, че договорът за замяна е нищожен поради нарушение на закона – императивната разпоредба на чл. 4, ал. 1 ЗСГ, както и поради това, че замяната е могла да се извърши само с разрешение на МС, тъй като имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на БОДК по аргумент от чл. 4, ал.2 на ПМС № 127 от 1974 г.

Въззивният съд е намерил за неоснователни исковете за установяване нищожност на договора като сключен с имот изваден от гражданския оборот и поради нарушение нормата на чл. 4, ал. 2 от ПМС № 127 от 1974 г., по съображения че тъй по делото не е било доказано, че имотът е предоставен за стопанисване и управление на БОДК и включен в основните му средства по реда установен с чл. 17 от Правилника за държавните имоти отм.). На второ място е намерил, че договорът не е нищожен като сключен при използване на служебно и партийно положение, тъй като по решение на Бюрото на МС и в качеството му на народен представител, Р. Г. е имал право да притежава жилище с площ надвишаващ нормата от 120 кв. м.

Отхвърлил е като неоснователен и искът основан на доводът за нищожност поради нарушение нормата на чл. 4 ЗСГ –липса на разрешение за притежаване на имот с площ над 120 кв. м. Съдът е мотивирал извода си с това, че разрешението за придобиване на имот с площ над 120 кв. м. е дадено не от органа посочен в закона, а от по-висш по степен административен орган, в компетентността на който е да изземе функциите на по-долу стоящия орган. Като акт с такова правно значение е определил приетото решение от МС № 480 от 06.08.1973 г., с което е одобрен списък на длъжностните лица, които имат право да придобиват жилища с площ по-голяма от 120 кв. м.

В касационната жалба се поддържа, че съдът се е поизнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на спора, който е за това дали решението на Бюрото на МС за признаване право на придобиване и притежаване на жилище с площ над 120 кв. м. на определени длъжностни лица замества изискването за даване на разрешение за това от посочения в закона орган – ИК на ОНС.

Касационната жалба е основателна.

Необоснован е извода на съда, че решението на Бюрото на МС, с което е бил одобрен списък на длъжностните лица в политическите и обществените организации и в държавното управление, които с оглед служебното си положение имат право да заемат по-голяма жилищна площ, замества решението на органа, натоварен от законодателя с тази дейност.

Съгласно чл. 4, ал. 2 на ЗСГ (отм.) когато жилищните, здравните и професионални нужди на собственика и членовете на семейството му налагат притежаването на жилище с по-голяма площ от определената в ал. 1, придобиването може да се разреши. Разрешението се издава от изпълнителния комитет на ОНС, взето с мнозинство повече от половината от неговите членове. При прилагане на нормата органът, натоварен с тази дейност, се е ръководел от списък, обявен от министерство на народното здраве, на болестите, които дават право на отделна стая за живеене, който е бил издаден при действието на Закона за наемните отношения.

С приетия списък с решение на МС № 480 от 06.08.1973 г. са посочени длъжности в политическите и обществените организации и в държавното управление, заемането на които също дават основание за придобиване или заемане на по-голяма площ от максималната определена в ЗСГ. Решението за одобряване на списъка не замества волеизявлението на органа, а създава насока по прилагане на нормата. Преценката за това дали е налице и тази предпоставка за придобиване на жилище с площ над 120 кв. м. се прави от органа по чл. 4, ал. 2 ЗСГ, който следва да провери дали кандидатстващото лице за по-голяма жилищна площ заема длъжност от изброените в списъка, след което да даде разрешение за това. Като е приел друго съдът е направил необоснован извод за неоснователност на иска при неточно тълкуване на нормативната уредба.

В нарушение на процесуалните правила съдът не е зачел и приетото като доказателство и неоспорено по реда на чл. 154 ГПК удостоверение издадено от БОДК№ Б* от 05.01996 г. То представлява официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща доказателствена сила. Констатациите на вещото лице, изпълнило допуснатата от въззивния съд счетоводна експертиза, че при БОДК не са запазени счетоводни документи от времето на сключване на договора за замяна, тъй като са изминали повече от 30 години и не се съхраняват, не могат да се квалифицират като други доказателства, опровергаващи съдържанието на удостоверението, съдържанието на което не е било и оспорено по реда на чл. 154 ГПК.

С него се установява, че имотът, предмет на иска, е бил предоставен за стопанисване и управление на БОДК. От този факт следва, че разпореждането с него е могло да се извърши само при наличие на дадено разрешение на МС в изпълнение изискването установено в чл. 4, ал. 2 от ПМС № 127 от 1974 г. По делото не е установено да е било дадено такова разрешение за разпореждане с имота, поради което сключеният договор за замяна е сключен в нарушение и на тази императивна материалноправна норма.

От изложеното следва, че договорът за замяна е нищожен като сключен в нарушение на императивни норми. Това е основание въззивното решение да бъде отменено в частите, с които исковете за обявяване нищожност на сключения договор поради нарушение на чл. 4 ЗСГ и чл. 4, ал.2 от ПМС № 127/1974 г. са отхвърлени като неоснователени. Въз основа на така установените факти следва извода, че тези искове са основателни, което е основание да бъдат уважени.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о.

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА решение от 05.01.2009 г. по гр. д. № 315/2006 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявения от Е. П. срещу Т. Р. Г. иск за обявяване за нищожен договор за замяна на недвижими имоти сключен на 08.10.1976 г. между П на ИК на РНС и Р. З. като сключен в нарушение на императивна норма – чл. 4, ал.2 ЗСГ и чл. 4, ал. 2 от ПМС № 127 от 1974 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

Признава за установено по иска по чл. 7, ал. 1 ЗВСОНИ предявен от Е. П. П. срещу Т. Р. Г., че договора за замяна от 08.10.1976 г. сключен между П на ИК на Ленински РНС, гр. С. и Р. Г. З. на собствения на държавата апартамент 4, състоящ се от три стаи, хол кухня и др. сервизни помещения, застроен на 186.87 кв. м. с обща кубатура от 756.76 кум. М. и намиращ се на бул. “. № 22, ет. 4 при граници от изток – сем. Давидов, от запад – сем. Ем. П. , от север – двор и от юг – бул. “П”, заедно с мазе от 10.27 кв. м. и с припадащите се `16.666% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел ****, кв. 421, по плана на гр. С. срещу собствения на Р. имот, представляващ жилище, намиращо се на ул. “. № 23, ет. 2, на 110 кв. м. с обща кубатура от 498.47 куб. м. заедно с мазе от 6.12 кв. м. и таван от 13.35 кв. м. и с припадащите се 1.19 % от общите части на сградата и правото на строеж върху дворно място, съставляващо парцел ****, в кв. 349, м. “Ц” по плана на гр. С. е нищожен като сключен в нарушение на нормативен акт – чл. 4, ал.2 ЗСГ чл. 4, ал. 2 от ПМС № 127 от 1974 г.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.