Р Е Ш Е Н И Е № 265 гр. София, 19.05.2020 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретар НЕВЕНА ПЕЛОВА и с участието на прокурор КИРИЛ ИВАНОВ разгледа докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 998/2019 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по касационен протест на Софийска апелативна прокуратура (САП) срещу присъда № 10 от 13.05.2019 г. на Софийския апелативен съд (САС), постановена по ВНОХД № 783/2018 г. по описа на същия съд. В протеста са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, като към ВКС е отправено искане на основание чл.354 ал.3 т.2 и т.3 от НПК да отмени въззивната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Към протеста е представено и допълнение в съответствие с правилата по чл.351 ал.4 от НПК. Според прокурора от Софийската апелативна прокуратура в мотивите към постановената нова присъда по реда на чл.336, ал.1, т.3 вр. чл.334, т.2 от НПК въззивният съд не е изложил възприетата от него фактическа обстановка, като единствено се е задоволил с констатацията, че изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти са недостатъчни и е посочил, че тази неяснота е възпроизведена и от първоинстанционния съд. Този подход на САС е оценен от прокурора като нарушение на разпоредбата на чл.339, ал.3 от НПК, по силата на който въззивната инстанция е длъжна в случаите на постановена нова присъда да спази изискванията на чл.305 от НПК относно съдържанието на мотивите към съдебния акт. Несъответствието на мотивите на атакуваната присъда с цитираните процесуални норми е оценено от представителя на САП като съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 пр.1 от НПК, което е рефлектирало и върху правилното приложение на материалния закон. Наред с това в допълнението към протеста са изложени аргументи и за допуснати от апелативния съд нарушения в процеса на анализ и оценка на доказателствените източници, като някои от тях са игнорирани (показанията на свидетелите Е., К. и В. поради констатирани противоречия – вътрешни и между тях), други е изопачил, възприемайки съдържание, каквото нямат (справка от БАН-НИМХ относно видимостта в района на произшествието) и придавайки им изключителна тежест, а съдебно-техническата експертиза, отразяваща обаждане на тел.112 е напълно игнорирана. Според прокурора от САП, с подхода си при осъществената доказателствена дейност, която е в разрез с основни принципи и правила по НПК относно процеса на доказване, Софийският АС е допуснал съществено процесуално нарушение, довело и до нарушение на материалния закон при оправдаването на подсъдимия М. М.. Наред с тези оплаквания в протеста се развива и такова за нарушение на процесуалните права на прокурора при разглеждане на делото от въззивния съд, който не уважил искането му в съдебно заседание за назначаване на допълнителна комплексна съдебномедицинска, автотехническа и трасологична експертиза за определяне на съобразената скорост на движение на управлявания от подсъдимия автомобил в тъмната част на денонощието, при наличието на мъгла с видимост от 180 м и при включени дълги светлини. Твърди се, че експертният отговор на този въпрос би бил с определящо значение за приложението на чл.15 от НК в конкретния случай. Въз основа на изложените доводи от прокурора при САП към ВКС е отправено искане за отмяна на въззивната присъда на Софийския апелативен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В съдебно заседание на ВКС прокурорът от ВКП поддържа касационния протест по изложените в него съображения. Частните обвинители М. А., Х. А. и Й. А., както и повереникът им – адв.П., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по протеста. Срещу протеста и допълнението към него е депозирано възражение по реда на чл.351, ал.4 от НПК от защитника на подсъдимия М. – адв.С.. В същото са развити доводи в подкрепа на атакуваната присъда на САС, като се възразява срещу тезата за липса на мотиви към съдебния акт, както и относно твърденията за допуснати други съществени процесуални нарушения в процеса на събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали от въззивната инстанция. Твърди се, че за първи път в хода на въззивното съдебно следствие, допуснато от САС съобразно указанията на ВКС, са извършени всички необходими и възможни процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина и попълване на всички празноти в доказателствената съвкупност по делото, какъвто подход не са приложили нито прокуратурата, нито двете съдебни инстанции при първоначалното разглеждане на делото. Въззивният съд е спазил стриктно указанията на ВКС, дадени в отменителното решение № 84 от 11.06.2018 г. по КНД № 304/2018 г. като е допуснал съдебно следствие, в рамките на което е разпитал отново свидетелите, сочени от прокуратурата и е назначил основна и допълнителна комплексна съдебномедицинска, автотехническа и трасологична експертиза. На база установените нови фактически положения относно видимостта в района на ПТП, скоростта на движение на управлявания от подсъдимия автомобил и възможните варианти за възникване на опасността за движението в лицето на пострадалата пешеходка, апелативната инстанция е постановила съдебния си акт, в мотивите към който е направила прецизен анализ на всички събрани по надлежния ред доказателствени източници, поради което отправеният от представителя на САП укор за допуснати съществени процесуални нарушения, включително и от категорията на абсолютните, е оценен като некоректен. Въз основа на изложените доводи във възражението, от адв.С. е отправено искане за оставяне в сила присъдата на САС по ВНОХД № 783/2018 г. Подсъдимият М. И. М., редовно призован за съдебното заседание пред ВКС се явява лично и с упълномощения си защитник – адв.С.. Двамата изразява становище в подкрепа на постановената от САС присъда по съображения, подробно изложени в приетото по делото възражение срещу протеста на САП. Молят същата да бъде оставена в сила, а протестът като неоснователен – да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 119 от 04.05.2017 г., постановена по НОХД № 5490/2016 г., Софийският градски съд е признал подсъдимия М. И. М. за виновен в това, че на 22.08.2014 г. около 05,45 ч. в [населено място], на автомагистрала „Х.” на около 40 м след разклона за [населено място], при управление на МПС, л.а. „А.” модел А4 с ДК [рег.номер на МПС] със скорост от порядъка и не по-малко от 140 км/ч., с посока на движение от [населено място] към [населено място], нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2, изр.1, пр.последно и изр.2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на В. А. А., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1, пр.3 и чл.54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, изтърпяването на което отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години. На основание чл.343г от НК съдът наложил на подсъдимия М. и кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /две/ години. Съдът се произнесъл и по разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия. По жалба от защитника на подсъдимия М. – адв.С. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 1242/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, който с решение № 583 от 28.12.2017 г. потвърдил изцяло присъдата на СГС. С касационна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия – адв.С. бил сезиран ВКС, който с решение № 84 от 11.06.2018 г. по КНД № 304/2018 г. по описа на НК, второ наказателно отделение отменил изцяло решението на въззивната съдебна инстанция на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При повторното разглеждане на делото, САС, НО, 7-ми състав с присъда № 10 от 13.05.2019 г. по ВНОХД № 783/2018 г. на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК отменил изцяло присъдата на Софийския градски съд и вместо това признал подсъдимия М. И. М. за невиновен в това, на 22.08.2014 г. около 05,45 ч. в [населено място], на автомагистрала „Х.” на около 40 м след разклона за [населено място], при управление на МПС, л.а. „А.” модел А4 с ДК [рег.номер на МПС] със скорост от порядъка и не по-малко от 140 км/ч., с посока на движение от [населено място] към [населено място], да е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2, изр.1, пр.последно и изр.2 от ЗДП и по непредпазливост да е причинил смъртта на В. А. А., поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Касационният протест на САП е допустим – подаден е от процесуално легитимирана страна по чл.349, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.253, т.1 от НПК в законоустановения от чл.350, ал.1 вр. чл.319, ал.1 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346, т.1 от НПК. Разгледан по същество, касационният протест е неоснователен. Доводите за неправилна оценка на доказателствата и за пороци във връзка с обсъждането им в съдебните мотиви, които да са довели до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, не се споделят от ВКС. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е провел допълнително въззивно съдебно следствие като е назначил и изслушал заключения на комплексна съдебномедицинска, автотехническа и трасологична експертиза (КСМАТТЕ), както и допълнителна такава, с конкретни задачи съобразно указанията, дадени в отменително решение № 84 от 11.06.2018 г. по КНД № 304/2018 г. по описа на ВКС, НК, ІІ н.о. Извършил е цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически заключения относно получените от пострадалата В. А. травматични увреждания, относно механизма на причиняването им и наличието на причинна връзка между тях и настъпилата смърт. Различни са обаче възприетите от въззивния съд фактически обстоятелства относно възможните варианти на поведение на участниците в ПТП – подсъдимия и пострадалата преди и при настъпване на удара, относно конкретната пътна обстановка, свързана с характеристиките на пътя, организацията на движението и видимостта в района на произшествието, както и относно механизма на настъпилото ПТП. Изводите относно приетите нови фактически положения по отношение на тези съществени за правилното решаване на делото обстоятелства са подробно и аналитично обсъдени в мотивите към проверявания съдебен акт, който напълно покрива изискванията на чл.339, ал.3 вр. чл.305 от НПК. Ясни и изчерпателни са съображенията на въззивния съд поради какви причини е отдадено доверие на обясненията на подсъдимия относно видимостта в района на пътния инцидент, величината на скоростта, с която се е движил и внезапността на настъпилия удар между пострадалата пешеходка и управлявания от него автомобил, като в тази връзка са съобразени не само вътрешните им характеристики, индициращи за обективност, но и практическата им съвместимост с данните за установения удар и констатираните увреждания както по лекия автомобил, така и травматичните увреждания на пострадалата. Същото важи и за новоприетия факт относно поведението на пострадалата А. непосредствено преди инициалния удар, установен от приетите основна и допълнителна КСМАТТЕ. Последните са категорични, че пешеходката е предприела пресичане на пътното платно в посока отдясно наляво спрямо посоката на движение на управлявания от подсъдимия автомобил, като ударът е настъпил на 1 – 1,5 метра вляво от десния край на дясната лента за движение по пътното платно на автомагистрала „Х.”, където се е движел и л.а.”А. – А4” с ДК [рег.номер на МПС] . Въз основа на направените експертни изчисления относно всички варианти на движение на пешеходката в заключението по допълнителната КСМАТТЕ (задача, възложена в изпълнение на указанията на ВКС, дадени в отменителното решение по КНД № 304/2018 г.) е установено, че съобразно скоростта на движение на автомобила от 133 км/ч, предопределяща опасна зона за спиране от 173 метра, при всички варианти на движение на пострадалата – бавен, спокоен и бърз ход, тя е навлязла в опасната зона за спиране на автомобила на разстояние от 57 метра при бавен ход, до 22 метра при бърз ход, което е довело до технически непредотвратим удар поради липса на време за реакция и практически неизпълнимо спиране. Във връзка с така приетите нови фактически положения, въззивният съд е направил задълбочен анализ на останалите обстоятелства, имащи отношение към изясняване отговорността на подсъдимия М. за настъпилия съставомерен резултат. Внимателно е изследван въпросът относно разрешената скорост за движение в съответния пътен участък, относно останалите фактори, обуславящи избора на съобразена скорост за движение, както и относно момента, в който пострадалата е могла да бъде възприета като опасност за движението. Въз основа на изискана и надлежно приобщена към делото информация от Агенция „Пътна инфраструктура” относно статута на пътния участък, на който е настъпило ПТП, наличието на сигнализация чрез пътни знаци и маркировка към датата на произшествието е установено, че се касае до участък от автомагистрала „Х.”, за който не са били налице ограничения на скоростта, поради което разрешената такава за л.а.”А. – А4” съобразно чл.21, ал.1 от ЗДвП е била 140 км/ч. Установената по експертен път конкретна скорост на движение на процесния автомобил е била 133 км/ч, с оглед на което е направен верния извод, че подсъдимият е управлявал МПС с разрешена скорост. Преценката дали тази нормативно разрешена скорост е била и съобразена с конкретната пътна обстановка, САС е направил въз основа на детайлния анализ на събраните гласни и писмени доказателства, включително в рамките на въззивното съдебно следствие (проведен е допълнителен разпит на подсъдимия, както и преразпит на свидетели). Основният въпрос, на който акцентира държавното обвинение – намалената видимост, предопределена от наличието на мъгла и ранния час, в който е настъпило произшествието, е изяснен чрез внимателна съпоставка на показанията на свидетелите Е., К. и В. от една страна и обективните данни от съдържащите се в удостоверение от НИМХ, приложено по досъдебното производство (т.2, л.35). Съществуващото противоречие в показанията на свидетелите – вътрешни и помежду им, правилно са отдадени на субективната им преценка за „окомерно разстояние”, на което автомобилът на подсъдимия е бил видим за тях в по-късен час от този на произшествието (около 06,00 ч.) и при динамична обстановка с оглед развиделяването. В същото време, макар информацията, предоставена от НИМХ да не касае конкретния пътен участък, то според синоптичната обстановка и данните от съседните до [населено място] метеорологични станции е установено, че времето на 22.08.2014 г. между 05.00 ч. и 06.00 ч. е било: променлива облачност, духащ слаб вятър със скорост 2-3 м/с, без валежи. Поради високата относителна влажност на въздуха – 90 – 95%, имало условия за намалена видимост под 1000 м, но над 500 м. При съпоставка между данните от свидетелските показания, тези от удостоверението от НИМХ и експертното заключение за видимостта пред автомобила на разстояние близко до опасната зона за спиране при управлението му на дълги светлини (каквито са твърденията на подсъдимия в обясненията му), изводът на въззивния съд за това, че избраната от водача на МПС скорост на движение (133 км/ч) е била съобразена с пътните условия е верен, основан на възприетата от него видимост на разстояние, съвпадащо като параметри в цитираните доказателствени източници, поради което следва да бъде изцяло споделен. Верен е и изводът на САС за това, че предприето внезапно пресичане на пътното платно на автомагистрала от пешеходец при конкретните пътни условия, независимо от начина на придвижване, не може да бъде оценено като „предвидимо препятствие”. С оглед на това правилна е оценката на въззивната инстанция, че попадането на пострадалата в опасната зона за спиране на управлявания от подсъдимия М. автомобил не по негова вина и водещо до непредотвратимост на удара, изключва неговата наказателна отговорност, защото той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Въз основа на приетите от САС фактически положения, основани на всички събрани по делото доказателствени материали, включително и тези от въззивното съдебно следствие, законосъобразно е възприет изводът за това, че подсъдимият е управлявал превозното средство правомерно, не е допуснал нарушения в режима на скоростта, но не е успял да предотврати удара поради независещи от него причини. С оглед изложеното не могат да бъдат споделени доводите в касационния протест за процесуални пороци относно начина на формиране на изводите по тези съществени факти, които впоследствие да са довели до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимия. В тази връзка следва да бъде припомнено, че преценките както за достоверността и надеждността на доказателствените източници, така и за тяхната достатъчност да обусловят един или друг фактически извод, е суверенно правомощие на решаващия съд, стига да е ясно по какъв начин това е било постигнато. Несъгласието на прокурора се отнася до резултата от направената въз основа на доказателствата оценка, която е била извършена в съгласие с изискванията по чл.13, чл.14 и чл.107, ал. 5 от НПК. Въз основа на установените фактически положения от първата инстанция и приетите нови такива от въззивната относно видимостта в района на пътния инцидент, величината на скоростта, с която подсъдимият е управлявал МПС, поведението на пострадалата на пътното платно и внезапността на настъпилия удар между нея и лекия автомобил на подсъдимия (които са обусловили извод за настъпване на удара в опасната зона за спиране при внезапната поява на пешеходката на разстояние между 57 и 22 м в зависимост от начина на придвижване), законосъобразно е прието, че деянието е случайно и същият е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Както бе подробно отразено и в настоящото решение, предвид новоприетите фактически положения от САС подсъдимият М. не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.1-во от ЗДвП, тъй като съобразно характеристиките на пътя (автомагистрала без ограничения за скоростта в участъка) и наличието на необходимата видимост за избраната от него правомерна скорост на движение, е могъл да спре при наличие на предвидимо препятствие. Отново съобразно изяснените по експертен път факти за поведението на пострадалата А. преди настъпване на удара (предприето внезапно пресичане отдясно наляво за посоката на движение на процесния автомобил) и то на разстояние между 57 м (при бавен ход) и 22 м (при бърз ход), появата й пред автомобила на подсъдимия няма характеристиката на предвидимо препятствие. В такава пътна обстановка единственото задължение за подсъдимия като водач на МПС остава това по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, каквато техническа възможност същият доказано не е имал, поради което не е допуснал нарушение и на това правило за движение по пътищата. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК, поради което протестът в тази му част е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Не се споделя от касационната инстанция и оплакването, съдържащо се в касационния протест и допълнението към него за нарушени процесуални права на прокурора като страна в процеса, изразили се в ограничаване възможността му да участва в събирането на доказателства в входа на въззивното производство. Основание за това оплакване е дал отказът на съда да назначи допълнителна експертиза за определяне на съобразената скорост на движение на автомобила в тъмната част на денонощието, при наличието на мъгла и п ри включени дълги светлини. Аргументите, с които съдебният състав на САС е оставил без уважение направеното искане от представителя на апелативната прокуратура, напълно се споделят и от касационната инстанция. Формулираните в искането въпроси са били предмет на обсъждане от изготвената КСМАТТЕ. Отговорите, съдържащи се в експертното заключение напълно изясняват поставените от прокурора при САП допълнителни въпроси, поради което оплакването му за ограничени процесуални права при събирането на доказателства не може да бъде споделено. Съобразно изложеното този състав на касационната инстанция намери, че не е допуснато нарушение и на материалния закон, който е приложен правилно, поради което липсва и касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 10 от 13.05.2019 г., постановена по ВНОХД № 783/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7-ми състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.