Р Е Ш Е Н И Е № 12 гр. София, 21 април 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на петнадесети януари, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Севдалин Мавров ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Мария Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1898 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения А. Г. Ц. (озаглавено молба) за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №132/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр.Видин. С присъда №222, постановена на 04.04.2014 г. по НОХД №1160/2013 г. по описа на Районен съд- гр.Видин осъденият Ц. е признат за виновен в това, че на 10.04.203 г. в [населено място] в недвижим имот на [улица] държал акцизни стоки без бандерол, като такъв се изисква по закон- 1760 бр. цигари на обща стойност 7 584 лева, като случаят не е маловажен, като на основание чл.234, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години и „глоба“ в размер на 7 584 лева. С присъдата предмета на престъплението е отнет в полза на Държавата, а Ц. е осъден да заплати сумата от 40 лева- разноски по водене на делото. С решение №85 от 04.07.2014 г., постановено по ВНОХД №132/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр.Видин присъдата на първостепенния съд е изцяло потвърдена. С искането се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като се твърди, че съдилищата са допуснали грешки при анализа на доказателствата, като в нарушение на чл.118 НПК са ценили показанията на служители на ОД на МВР- гр. Видин, които са извършвали действия по разследването в рамките на воденото производство. Оспорват се и изводите на съда, че именно подсъдимият е автор на извършеното престъпление, като се поддържа, че той не е осъществил инкриминираното изпълнително деяние „държане“ на процесните акцизни стоки, тъй като липсват доказателства да е упражнявал фактическа власт върху тях. Моли да бъде отчетено, че в имота, в който се твърди, че са държани цигарите е открито минимално количество от тях, както и това, че сградата, където те са били открити (и в която според обвинението са държани всички цигари) принадлежи не на подсъдимия, а на свидетелката Я. Л.. На тези основания се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено и бъде постановена изцяло оправдателна присъда или алтернативно делото да бъде върнато на досъдебното или съдебното производство за ново разглеждане. Защитникът на осъдения, в хода на проведеното съдебно заседание пред касационната инстанция, моли да бъде уважено искането, като поддържа отразените в него оплаквания. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането е допустимо, но неоснователно. Твърди, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да налагат възобновяването на приключилото наказателно производство и връщане на делото за ново разглеждане. Моли да бъде отчетено, че предходните съдебни състави са направили задълбочен, пълен и верен анализ на доказателствените материали, като обосновано са приели, че е осъществено престъплението и негов автор е осъдения Ц.. По допустимостта на искането Депозираното искане на осъдения А. Г. Ц. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №132/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр.Видин се отнася до съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Същото е подадено в срока, предвиден в чл.421 НПК и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. Касационният съдебен състав прецени, че първостепенния и въззивния съд не са допуснали грешки или неточности при анализа на доказателствените материали и правилно са установили фактите, относими към предмета на производството. Настоящият съд категорично не може да се съгласи с твърдението, че служителите на МВР, взели участие в разкриване на престъплението- предмет на приключилото наказателно производство не могат да бъдат свидетели в процеса, тъй като са лица, включени в кръга на тези посочени в чл.118 НПК. Касационната инстанция многократно е имала повод да посочи, че липсва законова пречка полицейски служители (дори такива участвали във връзка с упражняваната от тях професия в разкриването на инкриминираното деяние) да бъдат разпитвани в качеството на свидетели. Често те са възприели факти и обстоятелства, които са от съществено значение за правилното решаване на делото. Ето защо изключването им от кръга на свидетелите от една страна би било неоправдано- с оглед задължението да бъде разкрита обективната истина по делото, а от друга не се налага с оглед разпоредбата на чл.118 НПК. В този законов текст е регламентирана забрана да бъдат свидетели, лица, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество, а не в разкриването на престъплението. Ето защо съдът приема, че служители на МВР, които нямат качеството на разследващ орган, могат да бъдат свидетели и разпита им е допустим. В този смисъл са решение №15 от 08.03.2012 г. по НОХД №2983/2011 г., І НО, решение №90 от 25.02.2012 г. по НОХД №565/2009 г., ІІІ НО, решение №524 от 05.01.2012 г. по НОХД №2401/2011 г., ІІІ НО, решението си № 76 от 12.03.2013 г. по НОХД №2310/2012 г., ІІ НО,решение №367 от 17.12.2011 г. по НОХД №1160/2012 г., І НО и др. Касационният съд не възприе и оплакването, че решаващите съдилища са допуснали грешки при анализа на доказателствените материали по делото. Действително в хода на производството са събрани множество доказателства, като условно гласните доказателства могат да бъдат разделени на две групи- показанията на свидетелите З., Ж., Ц. и Б.- от една страна и от друга обясненията на Ц. и показанията на свидетелите Ранджелович, К., И. и М.. Правилно решаващите съдилища са кредитирали показанията на първите свидетели, като са приели, че същите са възприели поведението на осъдения при извършване на проверката, факта, че той е направил опит да осуети достъпа на полицейските служители до недвижимия имот, където са се намирали акцизните стоки, както и това, че той ги е изхвърлил в двора на съседите, като по този начин се е опитал да възпрепятства откриването им. Вярно съдилищата са преценили, че тези свидетелски показания са непротиворечиви и кореспондират както помежду си, така и с част от доказателствените средства- протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за претърсване и изземване и приложените към тях фотоалбуми. Следва да бъде отбелязано и това, че тези доказателствени средства установяват, че инкриминираните вещи са били открити именно там, където посочените по- горе свидетели твърдят, че са видели осъдения да ги изхвърля. Правилно решаващите съдилища са приели, че показанията на втората група свидетели не опровергава обвинителната теза, доколкото същите не установяват факти, които да й противоречат. В показанията на тези свидетели се съдържа информация, че те са видели непознат за тях човек да преминава през техните дворове, идвайки от къщата на Л., но няма информация, която да то свързва с акцизните стоки. В показанията си свидетелят Ранджелович поддържал, че е имал достъп до къщата и се е случвало да оставя в имота вещи. В неговите показания обаче не се съдържа информация, че инкриминираните акцизни стоки са негови или това, че той ги е оставил там. При тези гласни доказателства съдилищата правилно са приели, че автор на инкриминираното деяние е осъдения Ц., тъй като той е предприел действия непосредствено преди задържането си, с които е направил опит да укрие цигарите, като ги изхвърли в съседен имот. Касационният съд не възприе и оплакването, отразено в искането, че липсват доказателства осъденият Ц. да е осъществил изпълнителното деяние „държане“ по отношение на инкриминираните стоки. В съдебната практика не е спорно, че упражняването на фактическа власт върху предмета на престъплението (в което се състои държането) може да бъде осъществено без тази власт да е непрекъсната, като тя може да бъде упражнявана и на място, което не е собственост на субекта на престъплението. Поведението на Ц. към инкриминираната дата сочи на извод, че той е съхранявал акцизните стоки в дома на майка си, знаел е къде се намират същите и при възприемането на полицейските служители се е опитал да ги изхвърли. Обстоятелството, че липсва конкретна информация кога и как са поставени тези стоки в имота не е основание да се приеме, че осъденият не е извършил престъплението по чл.234, ал.1 НК, още повече, че обвинението му е единствено за осъществяването на престъплението на датата когато той е бил задържан. Предвид всичко изложено касационният съд прецени, че в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал. 3 НПК и правилно е била ангажирана наказателната отговорност на осъдения Ц. за извършеното от него престъпление по чл.234, ал.1 НК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Г. Ц. а възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №132/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр.Видин. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.