Р Е Ш Е Н И Е                                   № 633     София, 07 януари 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети декември две хиляди и осма година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                             ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА                                                                                       БЛАГА ИВАНОВА                                                                                    при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 656 по описа за 2008 година.   С присъда по нохд № 240/07 г. Районният съд-гр. Исперих признал подсъдимите С. И. И. и М. И. И. за невинни, като на основание чл.304 НПК ги оправдал по предявеното им обвинение по чл.195 ал.1 т.т.3,4 и 5 вр.с чл.194 ал.1 НК, за подс. М. И. – във вр.и с чл.63 ал.1 г.3 НК. По протест на Районна прокуратура-гр. Исперих, с присъда по внохд № 57/08 г. Окръжният съд-гр. Разград отменил присъдата на ИРС и постановил нова такава, с която осъдил двамата подсъдими по предявеното им обвинение и при условията на чл.55 НК им наложил наказания, както следва – на подс. С. И. – 6 месеца лишаване от свобода условно за срок от 3 години, а на подс. М. И. – обществено порицание. По жалба на подсъдимите с решение № 292 от 02.07.2008 г. по кд № 249/08 г. ВКС ІІІ-то наказателно отделение отменил новата присъда и върнал делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото РОС по внохд № 189/08 г. отменил първоинстанционната оправдателна присъда и постановил нова присъда № 86 от 06.10.2008 г.. Подсъдимите са осъдени на основание чл.195 ал.1 т.т.3,4 и 5 вр.с чл.194 ал.1 НК, за подс. М. И. във вр.с чл.63 ал.1 т.3 НК, като по реда на чл.55 НК са им определени наказания – за подс. С. И. лишаване от свобода условно за срок от 3 години, а за подс. М. И. – обществено порицание. Срещу тази присъда е постъпила обща жалба от двамата подсъдими. Възразява се, че са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както и нарушение на закона. Правят се алтернативни искания за връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на подсъдимите по предявеното им обвинение. Жалбоподателите и защитникът им не вземат участие в касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура преценява подадената жалба за неоснователна. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи: Жалбата е основателна. При посоченото по-горе процесуално развитие на делото, свързано с влязлото в сила решение на първия касационен състав, настоящият такъв, най-напред следва да установи изпълнени ли са указанията на ВКС, които по силата на чл.355 ал.1 т.3 НПК се явяват задължителни за РОС. От мотивите на посоченото решение на ВКС, ІІІ-то наказателно отделение, е видно, че първото въззивно решение е отменено на основание чл.348 ал.1 т.2 във вр.с ал.3 т.1 НПК. По-конкретно е констатирано нарушение на задълженията по чл.339 ал.3 във вр.с чл.305 НПК, както и на правилата за оценка на събраните по делото доказателства непременно в тяхната взаимна връзка, без, при това, да се игнорира което и да било от доказателствената съвкупност (както това е било установено относно показанията на св. Д, В. и Ю. ). Изрично е акцентирано върху необходимостта показанията на св. М да бъдат оценявани – за достоверност и добросъвестност, с оглед на установеното му участието в извършване на инкриминираното деяние. Мотивите на оспорения съдебен акт не дават основание да се приеме, че указанията на предходния касационен състав са изпълнени. Нещо повече, допуснати са и нарушения при събирането на доказателствата. Отделен е въпросът за избрания подход при оценката на доказателствата. ВКС намира за необходимо да отбележи, че досъдебното производство е проведено едностранчиво, като въпреки наличието на основания, очевидно е пренебрегнато изискването за проверка на различни версии за деянието, предмет на конкретното производство. Това обстоятелство по своеобразен начин рефлектира върху възможностите на съда да установи обективната истина по делото, съобразно изискванията на чл.13 НПК. Известно е, че съдът не разполага с възможности за оперативно-издирвателна дейност. На тази плоскост, решаващият съд е бил длъжен да подходи с особена прецизност при събирането на доказателствата, без това да означава, че в други случаи, той не дължи такова поведение. И в оспорения съдебен акт, в основни линии, изводите по фактите относно авторството на деянието в лицето на двамата подсъдими, се основават на показанията на св. М. Същият свидетел е разпитван по делото три пъти – два пъти на досъдебното производство – на л.30 пред органа по разследване, на л.39 пред съдия по реда на чл.223 НПК, и пред първоинстанционния съд – л.33,34. Внимателното запознаване с показанията му налага извод за наличието на съществени противоречия в определени части, от значение за правилното решаване на делото – за оценката на достоверността на показанията на този свидетел, а оттам и за достоверността на следващите от тях фактически положения. Достатъчно е само да се посочи, че при трите разпита, св. М е посочил три причини за първоначалната му среща с братята И. – да замени мобилния си телефон, да даде същия за поправка, да купи такъв от тях. Все в тази посока, според свидетеля, лекият автомобил е бил управляван към мястото на срещата им от М. И. , а по-късно пред съда – от С. И. Противоречията не са били констатирани и поради това не са били отстранени посредством възможностите, развити в чл.281 ал.1 т.1 и ал.3 във вр.с ал.1 т.1 НПК. Отстраняването на съществени противоречия в показанията на свидетеля не е по усмотрение, а задължение за съда по същество, като неговото неизпълнение злепоставя постигането на обективната истина по делото. От друга страна, въпреки, че изрично е заявено, показанията на св. М не са анализирани във връзка с останалите събрани по делото доказателства, произтичащи от други източници на доказателства. В частност те не са анализирани свързано с показанията на св. Ю, дадени от него пред ИРС (л.31) – най-вече относно заявеното от св. М време на извършване на деянието, на по-късната вечерна среща с подсъдимите, значително различно от приетото от решаващия съд; както и относно ползването на одеало при преноса на телевизора. Вън от погледа на съда са останали показанията на св. Ю относно известни му обстоятелства относно поведението на св. М неговия по-малък брат. На следващо място, впечатлява неизясняването на обстоятелства от кръга по чл.102 НПК. С оглед на данните, съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествие, очевидно прозорчето на банята е с размери 0,38 х 0,40 см.. При второто въззивно разглеждане на делото, св. М не е разпитван, въобще не е участвувал във въззивното производство, което указва на отсъствието на непосредственост при събирането на доказателства, в посоката, която е очевидна и определено е свързана с възможността св. М да проникне в дома на пострадалия тъкмо през този прозорец. Нещо повече, мястото на проникване е прието от органа по разследване и по-късно от съда, само и единствено въз основа на показанията на св. М, при липсата на каквито и да било обективни находки. В тази връзка, съдът по същество е следвало да анализира и останалите данни, съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествие и придружаващия го албум, относно местоположението на същия прозорец и прилежащите в близост и не съвсем други части на сградата. Очевидно е наличието на перваз, който непосредствено под прозореца е счупен – обстоятелство, което се отразява върху възможността за ползването му с цел проникване през прозореца. Придържането към извода, че този прозорец е мястото на проникване, най-малко изисква допълнителен оглед и установяване на действителните размери на отстоянието му от земята и от перваза - по височина, както и изясняване височината на подсъдимите и на св. М. Доколкото, на плоскостта на казаното дотук, РОС е приел, че св. М е отишъл при подсъдимите за да закупи от тях мобилен телефон, е бил длъжен да установи възможностите на същия свидетел да си позволи това, още повече, че сам той е изяснил, че по същото време е полагал труд при В. и е получавал за това пари. При налагащия се, поради изложеното дотук, преразпит на св. М, за съда е налице възможност за установяване самоличността и местоживеенето на В. и разпита му в качеството на свидетел. Аналогичен следва да е и подходът относно по-малкия брат на св. М, чийто разпит е бил необходим при отпочване на досъдебното производство, а понастоящем е наложителен, щом според показанията на св. М, получения от него мобилен телефон (конкретизиран като вид), той е предал тъкмо на този си брат. Изложеното дотук дава основание за критично отношение към приетото от РОС относно достоверността на показанията на св. М, т.к. те не са непротиворечиви и не кореспондират с показанията на св. Ю(л.5 от мотивите). Твърдяната от съда тяхна логичност и пълнота, не намира не само опора в данните по делото, но и с оглед на констатациите, за които стана дума, не е налице. На същото място в мотивите на оспорената присъда са изложени детайлни съображения по логичността на показанията на св. М, които могат да бъдат характеризирани като предположения, които нямат място при оценката на едни или други доказателства и източниците им, а и по-късно при изграждане на изводите по фактите. Необходимо е да се добави и това, че след като е роден на 16.01.1992 г., то очевидно към времеизвършване на инкриминираното деяние на 21.03.2007 г., св. М е бил на малко повече от 15 години, а не на 14, както и приел РОС. Това се споменава за да се акцентира за повече внимателност при изясняване на обстоятелства от кръга по чл.102 НПК, а не защото възрастта (в посочените предели) непременно се отразява на възможността един портативен телевизор да бъде пренесен на известно близко или далечно разстояние, с или без ползването на МПС. Изложеното дотук предопределя отмяна на новата присъда и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на посочените съществени нарушения на процесуални правила по събиране, проверка и оценка на отделните елементи на доказателствената съвкупност и в тяхната взаимна връзка, за изясняване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото – по чл.102 НПК. Положителната констатация за наличието на основанието по чл.348 ал.1 т.2 НПК е пречка за ВКС да вземе отношение по останалите доводи на жалбоподателите – относно правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието (който се съдържа в оспорването на авторството в тяхно лице). Тези доводи трябва да получат убедителен отговор, като относимо към доброволното възстановяване, законът и практиката по приложението му, следва да бъдат внимателно проучени от решаващия съд. Водим от горното, на основание чл.354 ал.3 т.2 вр.с чл.355 ал.1 т.т. 1 и 3 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО присъда № 86 от 06.10.2008 г. постановена по внохд № 189/08 г. на Окръжен съд-гр. Разград и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: