О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 582 София 23.06.2022 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март, две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ Членове : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4455/2021 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. К., със съдебен адрес - [населено място], подадена от пълномощниците му адвокат Р. Н. и адвокат С. К., срещу решение №513 от 20.05.2021 г. по гр. дело № 3314/2020 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 23.07.2020 г. по гр. дело №5232/2018 г. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска му за разликата над 120 000 лв. до пълния предявен размер 180 000 лв. Ответникът по касационната жалба Прокуратура на Република България, град София, оспорва жалбата. Касационна жалба е постъпила и от Прокуратурата на Република България срещу същото решение в частта, за осъждането и да заплати на Г. С. К. на основание чл. 2 ал. 1, т.3 ЗОДОВ сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, както и сумата 14 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, предствалвяващи заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба Г. С. К., със съдебен адрес - [населено място], оспорва жалбата. Въззивният съд е приел, че на 23.04.2012 г. ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем по ДП 262/2010 г. по описа на ОД на МВР - гр.Варна, пр.пр. № 1905/2008 год. на Окръжна Прокуратура -гр.Варна и му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал.1, т. 2 НК, като му е взета мярка за неотклонение „подписка“. Във връзка с повдигнатото обвинение в Окръжен съд - гр.Варна е образувано първоначално н.о.х.д. № 957/2014 г., което с разпореждане на съдията-докладчик от 15.09.2014 г. е прекратено и делото е върнато на Окръжна Прокуратура - Варна за отстраняване на съществени процесуални нарушения. На 16.10.2014 г. е внесен нов обвинителен акт срещу ищеца в Окръжен съд - Варна и е образувано н.о.х.д. № 1257/2014 г., по което отново му е наложена мярка за неотклонение „подписка“. С присъда № 42/14.04.2015 г. на ОС - Варна ищецът е оправдан по повдигнатите обвинения по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2 НК. Присъдата на първоинстанционния съд е протестирана от представителя на ОП-Варна, образувано е в.н.о.х.д. № 158/2015 г. по описа на Апелативен съд - гр.Варна, като с решение № 186/22.11.2015 г. тя е потвърдена. Решението на Варненския апелативен съд е оставено в сила с решение № 44/03.05.3016 г. по к.н.д. № 1652/2015 г. на на ВКС ІІІ н.о. Така оправдателната присъда по отношение на ищеца е влязла в сила на 03.05.2016 г. Установено е в производството още, че през 2009 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по друго наказателно производство – ДП № 63/2008 г. на ОД на МВР гр.Бургас, за друго престъпление, по което е задържан в Бургаския затвор с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода 16.10.2009 г. до 23.04.2012 г. От свидетелските показанията се установява, че ищецът е започнал кариерата си като адвокат, впоследствие е станал наказателен съдия във Варненския районен съд, после отново адвокат, синдик и ликвидатор, след това частен съдебен изпълнител. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от дейността на правозащитните органи от незаконно повдигане на обвинение, приключило с оправдателна присъда. Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл.4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. В случая оправдаването на ищеца по повдигнатото му обвинение съставлява основание за ангажиране на отговорността от държавата за репариране на претърпените от ищеца вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Следователно, исковете са основателни. По отношение на размера на иска за обезщетение за неимуществените вреди - негативните отражения върху ищеца от незаконното обвинение, които се установяват от събраните гласни доказателства, са значими, многопосочни и комплексни. Особено съществен е фактът, че ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем на същата дата, на която е отменена мярката му за неотклонение по другото водено срещу него производство. Тези целенасочени действия на държавното обвинение срещу личността му са довели до неговото принизяване, отчаяние и обезверяване. Тенденциозното отпочване на ново наказателно преследване, завършило с оправдателната присъда, е причинило психо-емоционален срив, установим както от показанията на свидетелите, така и от заключението на приетата експертиза. Според свидетелските показания ищецът „рухнал“ след повдигане на второто обвинение, независимо от взетата най-лека мярка за неотклонение. Тези действия на Прокуратурата са го довели до усещането за унищожително въздействие върху личността му, надхвърлящи присъщите функции на органа на съдебната власт. Поради това страданията и вредите от второто повдигнато обвинение в случая са напълно и ясно разграничими. Доказани по делото са и настъпилите промени в неговото здравословно състояние - световъртежи, проблеми със съня, губел равновесие, кървели му венците, имал проблеми със ставите. Установява се и притеснението, че ще бъде конфискувано имуществото му. В случая съществено значение и относително голяма тежест имат и настъпилите негативни последици в неговата професионална дейност – отдръпването на колеги и клиенти. Самият факт, че ищецът е работил като адвокат, съдия и съдебен изпълнител, показва, че той е човек на честта и засягането на това нематериално благо при него има много по-интензивен характер и съставлява траен вредоносен резултат. При определяне на обезщетението на следващо място следва да се вземе предвид, че ищецът е бил незаконно обвинен в извършване на тежко престъпление, за което се предвижда тежко наказание – от три до осем години лишаване от свобода и конфискация на част или на цялото имущество; бил е обвиняем, респ. подсъдим в един продължителен период от време от около 4 години, като явяването му пред досъдебните органи и пред съда за осъществяване на съдопроизводствените действия го е ангажирало физически и емоционално. Вследствие на взетата мярка за неотклонение "подписка", макар и най-леката такава, ищецът е бил подложен на силен стрес, шок и уплах да не бъде задържан отново, предвид, че мярката е взета веднага след изменението на мярката „задържане под стража“, взета по другото наказателно производство. В рамките на този период от четири години воденото наказателно производство го е лишило от средства за ежедневна издръжка за задоволяване както на личните му нужди, така и да осигурява такава на семейството. Трябва да бъдат отчетени също така броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността и начина на живот – от спокоен и уравновесен човек, водещ здравословен начин на живот, той се превърнал в човек, затворен в себе си, притеснен, уплашен за живота си и този на семейството си; разгласяването на информацията за процесното наказателно производство сред колеги, приятели и клиенти и свързаните с това негативни последици; рефлектирането на обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти. От воденото наказателно производство той е търпял неблагоприятни последици, касаещи професионалната му оценка и правото му на добро име на професионалист с оглед факта разгласяване на неговото задържане и относно хода на наказателното производство срещу него сред колеги, приятели и клиенти. Накърнено е неговото професионално достойнство, като е уронено доброто му име на юрист. Следователно, интензитетът на неблагоприятното засягане на неимуществената сфера на ищеца, неговото човешко достойнство и професионална чест е много по-висок, като тези правнорелевантни обстоятелства трябва да бъдат взети предвид при определяне размера на дължимото обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на тежко користно престъпление. Ето защо сумата от 120 000 лв. е онзи паричен еквивалент на справедливото в случая обезщетение, което би репарирало в най-пълна степен всички неимуществени вреди на ищеца от незаконното обвинение в извършването на престъпление по чл. 255,ал. 3 НК, за което е оправдан. По отношение на обезщетението за имуществените вреди е направен извод, че изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство. Видно е, че за конкретното наказателно производство ищецът е направил разходи за адвокат в размер общо на 14 000 лева. По направеното от ответника възражение, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно, въззивният съд е приел, че в случая заплатеното адвокатско възнаграждение не надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимо такова съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело. Касаторите са изложили доводи, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях за размера на обезщетението, както и относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г. и ТР №3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС. Представени са и решения на ВКС. Касаторът Прокуратура на Република България във връзка с присъденото обезщетение за неимуществени вреди е повдигнал и въпросът дали може да се намали адвокатското възнаграждение, платено в наказателния процес поради прекомерност, който е решен в потиворечие с практиката на ВКС – посочени са две решения на ВКС, постановени по реда на ГПК. Касационните жалби са подадени в срок, редовни са и са допустими. Касационно обжалване на решение №513 от 20.05.2021 г. по гр. дело № 3314/2020 г. на Софийския апелативен съд в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси обуславят изхода на делото и за проверка съответствието на въззивното решение с посочената от касаторите практика на ВКС. Касационно обжалване на същото решение относно обезщетението за имуществени вреди не трябва да се допуска, защото повдигнатият въпрос е неотносим - въззивният съд не е приел, че не може да се намали адвокатското възнаграждение, платено в наказателния процес поради прекомерност, а освен това обжалваното решение в тази част е изцяло съобразено с ТР №1/2017 от 11.12.2018 г. по тълк. дело №1/2017 на ОСГК на ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №513 от 20.05.2021 г. по гр. дело № 3314/2020 г. на Софийския апелативен съд в частта относно обезщетението за неимуществени вреди. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №513 от 20.05.2021 г. по гр. дело № 3314/2020 г. на Софийския апелативен съд в останалата обжалвана част. Делото да се докладва на Председателя на ІII г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.