4 Р Е Ш Е Н И Е № 201 гр. София, 14.12.2011 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и девети ноември , две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №721/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303 ал.1,т.1 от ГПК. Образувано е по молба на управителя на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] за отмяна по реда на чл.303 ал.1, т.1 от ГПК на решение №35 на Софийския апелативен съд постановено на 13.01.2010 г. по гр. д. № 1184/2008 г., с което е оставено в сила решението на СГС, ТО постановено на 13.03.2008 г. по т.д. №62/2005 г.. С това решение дружеството-молител в настоящото производство е било осъдено да заплати на [фирма]-София сумата от 10 400 лева по иск с правно основание чл.361 от ТЗ,ведно със законната лихва от завеждане на иска-20.12.2004 г. до окончателното плащане. Въззивното решение не е допуснато до касация и е влязло в сила на 21.12.2010 г.,съгласно определение № 850 от същата дата постановено по т. д. №459/2010 г. на ВКС - Търговска колегия, ІІ т. о. В молбата за отмяна се сочат доводи за наличие на отменително основание по чл.303 ал.1, т.1 от ГПК, позовавайки се на представени нови доказателства – писмо от 21.02.2011 г. от Председателя на Фондация България , писмо от началника на ВМА изх.№72/05.01.2010 г. до [фирма], с приложени към него протокол от 08.07.2004 г., международна товарителница от 05.07.2004 г., копие от платежно нареждане от 09.08.2004 г., писмо рег.№ 2476/11.03.2011 г. от началника на ВМА до молителяс приложения . Излагат се съображения, че новите доказателства разкриват и нови обстоятелства, които не са били известни на молителя към момента на гледане на делото и които са от съществено значение за крайния изход на спора. Твърди се, че от страна на молителя като ответник са предприети всички действия по събирането на тези доказателства в рамките на висящия исков процес, но това е било невъзможно, поради забавата от страна на трети лица-автори на писмата. Иска се отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответникът по молбата за отмяна [фирма]-гр.София чрез процесуалните си представители поддържа становище, че молбата за отмяна е е неоснователна, тъй като не е налице соченото основание за отмяна. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена е от надлежна страна срещу влязло в сила на на 21.12.2010 г, решение №35 на Софийския апелативен съд, постановено на 13.01.2010 г. по гр. д. № 1184/2008 г.в срока по чл.305, ал.1, т.1 от ГПК. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Видно от данните по делото, с въззивното решение, чиято отмяна се иска е оставено в сила първоинстанционното решение, с което дружеството-молител в настоящото производство е било осъдено да заплати на [фирма]-София сумата от 10 400 лева по иск с правно основание чл.361 от ТЗ,ведно със законната лихва от завеждане на иска-20.12.2004 г. до окончателното плащане. Въз основа на извършен цялостен анализ на събрания по делото фактически и доказателствен материал, съдът е приел, че между страните по делото е сключен договор за спедиция, задълженията по който са изпълнени от страна на ищеца [фирма] в качеството му на спедитор. Последният е осигурил международен превоз по възлагане от ответника [фирма] по две международни товарителници, съгласно заявката на същия до ищеца от 02.07.2004 г..Не се доказва задължението за заплащане на възнаграждение по спедиционния договор от страна на [фирма] да е било изпълнено. Съдът е приел за недоказано твърдението на ответника, че възнаграждението по единия от извършените два превоза в размер на 5200 лева е заплатено на ищеца от трето за спора лице –ВМА-София, доколкото същото се опровергава от заключението на транспортната експертиза , която установява, че това плащане касае друг превоз осъществен по същото време, но различен от процесните два. В случая молителят иска отмяна на основание чл.303 ал.1, т.1 от ГПК, позовавайки се на представени нови доказателства – писмо от 21.02.2011 г. от Председателя на Фондация България , писмо от началника на ВМА изх.№72/05.01.2010 г.до [фирма],с приложени към него протокол от 08.07.2004 г., международна товарителница от 05.07.2004 г., копие от платежно от 09.08.2004 г.,писмо рег.№ 2476/11.03.2011 г. от началника на ВМА до молителя . Така представените писмени доказателства не обуславят наличие на твърдяното основание за отмяна по чл.301, ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, отмяна на влязло в сила решение се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Тези три предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на някоя от тях отмяната е недопустима. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи не небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Представените от молителя в настоящото производство и описани по-горе писмени доказателства не отговарят на така изискуемите се от закона характеристики по следните съображения: Трите писма: от 21.02.2011 г. от Председателя на Фондация България , писмо от началника на ВМА изх.№72/05.01.2010 г.до [фирма], писмо рег.№ 2476/11.03.2011 г., макар и да не фигурират като част от събрания доказателствен материал в рамките на висящия процес завършил с решението, чиято отмяна се иска, не отговарят на изискването непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Това е така, доколкото по своето съдържание тези писма представляват изявление за знание на факти от страна на определени лица в определено качество, които са могли да бъдат ангажирани като свидетели в исковия процес по време на неговата висящност. Или вслучая се касае за виновно процесуално бездействие на страната-молител да ангажира съответните доказателства във висящия процес, което е пречка това да става основание за отмяната на влязлото в сила решение . Независимо от това следва да се отбележи, че не се установява така представените доказателства да са от съществено значение за изхода на спора и по никакъв начин не биха могли да променят направения от съда краен извод. От съдържанието им най-малкото не става ясно, дали се отнасят изобщо до спорното правотношение , предмет на делото, решението, по което се атакува с настоящата молба за отмяна , тъй като тези писма изхождат от трети за процеса лица и касят въпроси, по които са събрани и обсъдени доказателства от които се установява точно обратното на изложеното в тях. Останалите писмени доказателства: протокол от 08.07.2004 г., международна товарителница от 05.07.2004 г., копие от платежно от 09.08.2004 г., фигурират като доказателства събрани от страните в хода на производството по спора и са взети в предвид от съда при произнасяне на решението, което от своя страна изключва възможността да бъдат ценени като новооткрити доказателства –основание за отмяна по чл.303 т.1 от ГПК. Отмяната по чл.303 ГПК не е фаза от исковия процес, който в случая е приключил, тъй като делото е разгледано от три съдебни инстанции, а самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изчерпателно изчерпателно изброените от закона основания, които не могат да се прилагат разширително. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав на ВКС счита, че не е налице соченото основание по чл.303,ал.1,т.1 от ГПК за отмяна на атакуваното решение, поради което молбата не следва да бъде уважена. Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на управителя на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] за отмяна по реда на чл.303 ал.1, т.1 от ГПК на решение №35 на Софийския апелативен съд постановено на 13.01.2010 г. по гр. д. № 1184/2008 г., с което е оставено в сила решението на СГС, ТО постановено на 13.03.2008 г. по т.д. №62/2005 г.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: