5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 105 гр. София, 15.02.2022 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 3083/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Франкщал България“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. К. против решение № 260554 от 19.04.2021 г. по гр. д. № 705/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив. Ответникът Б. М. Р. чрез адв. К. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение, с което е отменено решение № 87 от 26.01.2021 г. по гр. д. № 10552/2020 г. на Районен съд – Пловдив (СРС) и са уважени предявените от Б. М. Р. против „Франкщал България“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ, последният във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, а именно : 1/ признато е за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ със заповед № 151/23.06.2020 г. на прокуриста на ответното търговско дружество; 2/ ищецът е възстановен на предишната работа на длъжността „специалист логистика“ и 3/ осъден е работодателят да заплати на ищеца сумата от 7 473. 68 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода 24.06.2020 – 24.12.2020 г. като ответникът е осъден за разноски и за дължимата по трудовия спор държавна такса за две съдебни инстанции. Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил на длъжността „специалист логистика“ и същото е прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване на обема на работата, считано от 24.06.2020 г. Приел, че в случая тази материалноправна предпоставка от състава на уволнителното основание отсъства. Мотивирано е разбирането, че фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ изисква намаляването на количеството работа (а в разглежданата хипотеза - извършвани услуги) да е действително, да има траен характер и да обхваща по-продължителен период от време. Изтъкнато е също, че за да е релевантно намаляването на обема на работата трябва да се отнася до конкретна трудова дейност, извършвана в предприятието на работодателя, а не до общия обем работа, като то трябва да е трайно и осезаемо, обективно и фактически да съществува. Съобразявайки подробните данни, изнесени от назначеното вещо лице за основните показатели, касаещи дейността на ответното дружество за по - продължителен период (поне от шест месеца) преди уволнението на ищеца и в частност извършения сравнителен на цифровото им изражение за първото шестмесечие на 2019 г. и първото шестмесечие за 2020 г. (като такова от значение за спора), втората инстанция е приела, че така отразените икономически критерии относно обема на работата не показват такова намаление на количеството работа, обосноваваща приложение на уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Посочено е, че извършваните в предмета на дейност на ответното търговско дружество транспортни и спедиторски услуги за 2019 г. и 2020 г., както и реализираните от тях обороти от предприятието за релевантното шестмесечие на всяка от двете календарни години показват незначителна разлика в показателите. В тази връзка е отчетено намаление в общия брой на визираните услуги за първото шестмесечие на 2020 г. спрямо 2019 г. – спад от 365 на 356, на оборотите от тях за същия период – от 126 367. 07 лв. (2019 г.) на 122 533. 50 лв. (2020 г.). Развити са доводи, че трудовите функции и задължения на ищеца включват договаряне и организиране на транспорт на стоки за складовете на ответното дружество, както и транспортирането на продадените стоки до посочени от клиенти места, и са в пряка връзка и обусловеност от описаните по – горе икономически критерии от дейността на ответното предприятие. Ето защо съществуването на оспореното потестативно право на работодателя на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ е отречено с последица незаконност на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца и налагащо неговата отмяна. Като обусловени от главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ са уважени и акцесорните претенции за възстановяване на предишната работа (по т. 2 от същия текст) и за обезщетение за принудителна безработица за исковия период (по т. 3 от горната разпоредба, вр. чл. 225, ал. 1 КТ). В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за селектиране на касационната жалба. Поставят се следните правни въпроси, за които се твърди да са обуславящи изхода на делото, а именно (част от въпросите са уточнени и конкретизирани от касационния съд с оглед правомощията му съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): 1. „При доказано намаляване обема на работата и връзка между него и трудовата функция на освободения служител длъжен ли е съдът да проверява преценката на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с това лице?“ Тук се сочи отклонение на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в следните решения: решение № 1853/14.12.2004 г. по гр. д. № 2884/2002 г., решение № 270/02.06.2011 г. по гр. д. № 1661/2010 г. и решение № 12/24.01.2012 г. по гр. д. № 1819/2010 г., последните две по описа на IV г. о. 2. „Следва ли намаляването на обема на работата да е значително и как се извършва преценката за това обстоятелство при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ?“ По този въпрос се поддържа противоречие на обжалвания съдебен акт с решение № 375/25.11.2015 г. по гр. д. № 1925/2015 г. на ВКС, IV г. о. 3. „Длъжен ли е въззивният съд при преценката дали е налице намаляване обема на работата да обсъди и вземе предвид всички събрани по делото доказателства относно показателите (икономическите критерии), касаещи дейността на предприятието на работодателя и конкретната трудова функция, изпълнявана от освободения служител?“ По това питане се твърди наличие на основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касационното обжалване не следва да се допуска. Повдигнатият първи въпрос не осъществява предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Той не формира общо основание за достъп до касация, тъй като в обжалваното решение липсва решаващ мотив в аспекта на питането. Въззивният съд е приел, че отсъства основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, поради факта не че не е установено по делото намаление на обема на работата в предприятието за релевантния период (първите шест месеца на 2020 г. спрямо същото това време на 2019 г.), а че то е незначително. Както спрямо общия брой поръчки за извършваните услуги, така и за реализираните от тях обороти (в атакуваното решение не е посочено процентното изражение на това намаление, но при там отразените цифри то е от порядъка на 2-3 %), макар това намаляване да е свързано с изпълняваните от уволненото лице трудови функции. Инстанцията по същество не е подлагала на контрол преценката на работодателя дали да извърши уволнението на инициираното основание, тъй като тя предполага - на първо място - намаляването на работата (като обективно състояние на предприятието към датата на уволнение) да е в обем, даващ основание да се намали броят на работниците, изпълняващи съответните трудови функции. В случая такъв релевантен факт с оглед приложението на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ не е установен по делото. Съгласно мотивите към указанията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Затова по това питане касационен контрол не може да се допусне. Искането за достъп до касация и по втория поставен въпрос е неоснователно. Въпросът не е обусловил правните изводи на въззивния съд по делото, тъй като в решението му липсват изложени аргументи и съображения за наличие на значително намаление в обема на работата на предприятието на работодателя като предпоставка за законосъобразно уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Липсата на поставен релевантен въпрос с обуславящо значение за изхода по спора само по себе си (както вече се посочи по-горе) е основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Освен това, тук липсва и допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като решението не е в отклонение, а напротив – изцяло е съобразено с практиката на ВКС, на която страната се позовава. Според тази практика въпросът дали намаляването на обема на работата дава основание за приложение на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ следва да се преценява във всеки конкретен случай, като се изхожда от това в каква степен то е засегнало трудовите функции за съответната длъжност и дава ли това намаление основание за отпадане на една или повече щатни бройки. Прието е, че всяко трайно намаление на обема на работата (а не такова, което е пренебрежимо малко спрямо общия обем) е основание за уволнение, когато тази работа се изпълнява от неколцина. Когато обаче работата е намалена само за определена длъжност, работодателят може да запази длъжността, възлагайки и други трудови функции или да я съкрати, като разпредели трудовите функции между други длъжности, но не може да уволни изпълняващия длъжността само поради намаление обема на работата му на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Съобразяването на въззивното решение с установената съдебна практика на ВКС, която се сочи от касатора, изключва приложно поле на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК и по втория поставен въпрос. Последният от повдигнатите въпроси е релевантен, доколкото е поставен в основата на правните изводи на второинстанционния съд по делото и формира общо основание за селекция на касационната жалба. Същият обаче не удовлетворява допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдения за наличието на което се обосновава това питане. По приложението на чл. 328, ал.1, т. 3 КТ е установена трайна съдебна практика на ВКС, вкл. и цитираното от страната решение № 375/25.11.2015 г. по гр. д. № 1925/2015 г. на IV г. о., според която намаляването на обема на работата не се отнася общо към дейността на предприятието - работодател, а към конкретна дейност, осъществявана чрез определени трудови функции. Не всяко трайно намаляване в обема на работата може да служи за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т.3 КТ. Намалението на работата с оглед приложение на това уволнително основание се преценява във всеки конкретен случай като се изследва дали и в каква степен то е засегнало трудовата функция на съответната длъжност, за да обуслови отпадне на една или повече щатни бройки. Касае за фактическо състояние на предприятието, което се установява въз основа на сравнителен анализ и оценка на показателите за дейността му като се изследва и дали то е рефлектирало върху изпълняваните от уволнения трудови функции. Предвид на изложеното и с оглед разрешенията, дадени с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не се обосновава допълнителната предпоставка на соченото основание за достъп до касация. Според тази задължителна съдебна практика поставеният в очертаната хипотеза правен въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва такава обосновка, което характеризира искането за допускане на касационно обжалване и по третото питане като неоснователно. В случая не са осъществени и предпоставки от състава по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - за достъп до касация поради очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. Такъв порок на обжалваното въззивно решение не се открива. Освен това, соченото селективно основание не следва да бъде установявано служебно от съда, а се изисква да бъде обосновано от страната. В случая касаторът аргументира наличие на очевидна неправилност с необоснованост в изводите на решаващия състав за неосъществена материалноправна предпоставка по чл. 328, ал.1, т. 3 КТ – намаляване обема на работата. Касае се за общо касационно оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението, което не реализира предпоставки на соченото селективно основание в очертаната по – горе негова дефинитивност. В заключение следва да се посочи, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол. С оглед на изхода по делото касаторът следва да заплати на ответника по жалба сторените и претендирани разноски в настоящото производство. Те възлизат на 1 740 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, уговорено с приложения договор за правна защита и съдействие, като са представени доказателства за извършеното плащане по банков път с извлечение от кредитните движения по сметката на упълномощителя, отразяващо заверяването й с посочената сума - така постановките по т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, III г. о. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260554 от 19.04.2021 г. по гр. д. № 705/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив. ОСЪЖДА „Франкщал България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Б. М. Р. с ЕГН [ЕГН] и адрес с. гр., [улица], ет. 1, ап. 3 сумата от 1 740 (хиляда седемстотин и четиридесет) лева – разноски за касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.