Ключови фрази
Неустойка * забава * прекомерност на неустойка

РЕШЕНИЕ

РЕШЕНИЕ  447

 

София, 25. юни 2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети май две хиляди и десета година в състав:

РЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ:          Марио Първанов

                            Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4618 по описа на Трето гражданско отделение за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решението на Ямболския окръжен съд от 07.07.2008 г. по гр.д. № 237/2008, с което е отхвърлен предявеният иск за намаляване на неустойка за забавено изпълнение на парично задължение. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправния въпрос за силата на пресъдено нещо на съдебната спогодба и възможността за намаляване на уговорената с нея неустойка и на материалноправния въпрос за възможността да бъде уговорена компенсаторна неустойка за вредите от неизпълнение на парично задължение.

По процесуалноправния въпрос за силата на пресъдено нещо на съдебната спогодба и възможността за намаляване на уговорената с нея неустойка едни съдилища приемат, че съдебната спогодба се ползва със сила на пресъдено нещо, което изключва възможността да бъдат оспорени с иск породените от нея задължения, а други съдилища – че съдебната спогодба се ползва със сила на пресъдено нещо, но действителността й може да бъде оспорена с иск, може да бъде поискано и намаляване на уговорената с нея неустойка, ако е прекомерна.

Правилно е второто разрешение. Съдебната спогодба е договор, уреден в чл. 365 – 367 ЗЗД, който е одобрен от съда съгласно чл. 234 ГПК и производството по делото е прекратено. Одобрението от съда е предпоставка да възникне силата на пресъдено нещо на спогодбата, но то не я прави съдебен акт и нейният правен режим се различава от този на съдебните решения. Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение – сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила, но не подлежи на обжалване пред по-горен съд, не подлежи на тълкуване по реда на чл. 251 ГПК, не подлежи на допълване по реда на чл. 250 ГПК и допуснатите в нея очевидни фактически грешки не подлежат на поправка по реда на чл. 247 ГПК. Спогодбата е подчинена на режима на договорите, определението за одобряването й е подчинено на режима на охранителните актове, а определението за прекратяване на производството по делото – на режима на определенията, които турят край на производството по делото. Със съдебната спогодба страните прекратяват един спор, като преуреждат отношенията си по общо съгласие и занапред отношенията им са такива, каквито ги прогласява спогодбата, но ако договорът за спогодба е опорочен, няма пречка този порок да бъде предявен с иск за прогласяване на нейната нищожност, за унищожаването й или за обявяване или прогласяване на недействителността й, както и да бъдат предявени искове за развалянето, отменянето й поради новонастъпили обстоятелства или други потестативни права. Когато съдът одобрява спогодбата, той проверява единствено противоречието й на закона и добрите нрави, но по този въпрос той се произнася не с решение, а с охранителен акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо, така че при последващо оспорване на спогодбата (или на отделни нейни части) са допустими всякакви искове. Единствената последица от одобрението е, че съдията, който е одобрил спогодбата трябва да си направи отвод, ако разглежда иск за прогласяване на нищожността й поради противоречие на закона и добрите нрави. С иска за намаляване на неустойката страната предявява свое потестативно право, подобно на потестативното право да се иска намаляване на цената по договор за продажба. При одобряването на спогодбата съдът не знае какви може да бъдат евентуалните вреди от забавеното или от неизпълнението й и не може да провери размера на уговорени неустойки. Той, както и нотариусът при условията на чл. 574 ГПК, проверява единствено противоречието на закона и добрите нрави, като се произнася с охранителен акт.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по силата на съдебна спогодба ответницата е получила в дял имот, като се е задължила в 3-месечен срок да изплати на ищеца сумата 7.820 лева, а при неизпълнение на задължението в уговорения срок и неустойка в размер на 3.910 лева.говорената неустойка е за забава, но произтича от акт, който има значението на влязло в сила решение, поради което не може да бъде намалена от съда.

Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че уговорената неустойка е за забава, тъй като е уговорена наред с дължимото, а не вместо него. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че неустойката, уговорена с одобрена от съда спогодба не подлежи на намаляване поради прекомерност.

Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени събраните доказателства по делото, намира за установено, че по силата на съдебна спогодба 18.04.2006 г. ответницата е получила в дял имот, като се е задължила в 3-месечен срок да изплати на ищеца сумата 7.820 лева, а при неизпълнение на задължението в уговорения срок и неустойка в размер на 3.910 лева. Сумата 7.820 лева е внесена от ответницата по сметка на ищеца на 24.08.2006 г. На 29.06.2006 г. ищецът е сключил предварителен договор за покупка на имот, като е заплатил капаро 1.000 лева и се задължил да внесе остатъка от цената в размер на 19.000 лева до 20.07.2006 г., като е уговорено автоматично разваляне на договора при просрочие на задължението за плащане на цената, а обещателят има право да задържи капарото и на неустойка в размер на 10 % от уговорената цена (т.е. двойния размер на капарото). Предварителният договор е развален поради неизпълнение, като отношенията между страните не са уредени.

Съдът намира, че уговорената неустойка е за забава, тъй като е уговорена наред с дължимото, а не вместо него. Забавянето на изпълнението на парично задължение винаги уврежда кредитора със законната лихва, което не изключва възможността той да претърпи в действителност и по-големи вреди. За да избегнат нуждата от доказване на такива вреди, страните могат на основание чл. 9 ЗЗД да уговарят наказателна лихва над установения в закона размер, като са ограничени единствено от добрите нрави, тъй като министерският съвет не е определил максималния размер на договорната лихва съгласно чл. 10, ал. 2 ЗЗД. Между страните е установено със сила на пресъдено нещо, че уговорената неустойка за забавено изпълнение на парично задължение не противоречи на морала и е валидна. Тази неустойка обаче е прекомерна. Действително ищецът е поел задължения, като е разчитал да ги изпълни след като събере вземането си от ответницата, но в действителност той не е изплатил никакви обезщетения. Следва да се има предвид и обстоятелството, че задълженията, които той е поел надхвърлят значително вземането му от ответницата – тя му дължи до 18.07.2006 г. сумата 7.820 лева, а той е поел задължението да плати до 30.07.2006 г. сумата 19.000 лева. Освен това той е могъл да води по-добре работите си, като е уговарял последиците от неговата забава, тъй като не е бил длъжен да приеме толкова тежки условия при сключването на своя договор. Предвид изложеното съдът намира, че уговорената неустойка следва да бъде намалена до двойния размер на законната лихва за времето на забавата или 780 лева.

С оглед предмета на делото са без правно значение причините за забавянето на плащането. Съгласно чл. 81, ал. 1 ЗЗД длъжникът на парично задължение винаги дължи обезщетение за забава. Причините за забавянето на плащането могат да имат значение при другите последици от забавянето, напр. за развалянето на спогодбата.

На истцата следва да бъдат присъдени 427,20 лева разноски по компенсация за всички инстанции.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решението на Ямболския окръжен съд от 07.07.2008 г. по гр.д. № 237/2008.

НАМАЛЯВА неустойката, уговорена със съдебната спогодба от 18.04.2006 г. по гр.д. 928/2005 на Ямболския районен съд между Д. С. Б. от Ямбол като кредитор и М. М. В. от Ямбол като длъжница до размера на 780 лева на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ иска за намаляване на неустойката в останалата част до размера на законната лихва за времето на забавата.

ОСЪЖДА Д. С. Б. от Ямбол да заплати на М. М. В. от Ямбол сумата 427,20 лева разноски по компенсация за всички инстанции.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.