РЕШЕНИЕ София, 14.07.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември двехиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 359/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], представлявано от едноличния търговец А. Н. Б. ЕГН [ЕГН], чрез процесуален представител адвокат С. Ц. против въззивно решение на Сливенски окръжен съд, гражданско отделение № 249/13.11.2008 г., постановено по гр. д. № 113/2008 г. в производство по § 2, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 59/2007 г./ по въззивни жалби на [фирма], С. и Областен управител на Област С., с което е оставено в сила решение на Сливенски районен съд № 235/5.08.2005 г., постановено по гр. д. № 2274/2004 г., с което е уважен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като е обявен за нищожен сключения на 19.04.2001 г. в [населено място] между държавата, представлявана от Областен управител на Област С. и [фирма], С. договор за доброволна делба, въз основа на който в дял на последния са поставени 2/3 идеални части от дворно място, цялото от 660 кв.м., образуващо имот пл. № 5549, кв. 141 по плана на [населено място], при граници: [улица], Универсален магазин и Банка Д. , имот с пл. № 5548 и ул. „Б.". Уважен е и иск с правно основание чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на Област С., [фирма], С., Е. Д. Б., П. Г. А., Р. И. Ц. и Г. Н. Б., че Е. Д. Б., П. Г. А., Р. И. Ц. и Г. Н. Б. са собственици на 2/3 идеални части от описания по-горе недвижим имот, като [фирма],С., представляван от А. Н. Б. е осъден да предаде на Е. Д. Б., П. Г. А., Р. И. Ц. и Г. Н. Б. държането на процесния имот и да им заплати 261.21 лв. разноски по делото. С жалбата са изложени съображения в подкрепа на разбирането, че въззивното решение е недопустимо в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд по иска с правно основание чл. 108 ЗС и по иска с правно основание чл. 97 ГПК вр. чл. 26 ЗЗД, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, както и че решението изцяло е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 2 и т. 3, предл. 1 и предл. 3 ГПК. Моли се съдът да обезсили решението или да го отмени изцяло и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 97 ГПК вр. чл. 26 ЗЗД с присъждане на касатора направените по делото разноски за всички инстанции. Към жалбата е приложено изложение на основания за допускане касационно обжалване на решението с позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Посочени са следните материалноправни въпроси: 1. придобиване право на собственост при колизия на ЗОСОИ, ЗВСОНИ; съотношение между двата закона; предпоставки за приложение на реституцията по всеки от тях; 2. значение на произнасянето на съда в производство по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ за граждански спор за собственост; 3. обвързаност на трети лица на административното производство от решението на съда по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ; 4. значение на забраната по решение на Великото народно събрание за частична отмяна на забраната за разпореждане с държавно и общинско имущество от 6 декември 1990 г. /ДВ, бр. 101 от 1990 т.1 и нейното приложно поле във връзка с Конституцията от 1991 г. и приложното поле на чл. 1, ал. 2 ЗВСОНИ; 5. предпоставки за уважаване на иск по чл. 108 ЗС; 6. влизане в сила на съдебните решения. Според процесуалния представител на касатора всеки един от посочените правни въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и че съдът е решил някои от тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС /чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК/ с позоваване на Р. № 22/5.04.2002 г. по гр. д. № 469/2001 г., ВКС, III г.о.; Р.№ 201/13.03.2003 г. по гр. д. №854/2002 г., ВКС, V г.о.; Р. от 22.01.2008 г. по т. д. № 562/2007 г., ВКС, ТК, I т. о.; Р. № 149/8.02.2002 г., ВКС, III г. о.; Р. № 160/19.03.2004 г. по д. № 617/2003 г., ВКС, I г. о.; Р. № 78/12.07.1973 г. по гр.д. № 58/1973 г., ВС, ОСГК; Р. № 3044/4.01.2006 г. по гр. д. № 2294/2004 г., ВКС, IV г.о. Поддържа се и че въззивното решение третира съществен процесуалноправен въпрос, а именно въпросът за основанието на предявения иск във връзка с предмета на делото, съответно предмета на решението и предмета на СПН, произнасянето по който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. След произнасянето на ВКС, Трето г. о. в производство по чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 2 ГПК с решение № 1404/13.02.2008 г., постановено по гр. д. № 1372/2006 г. въззивният съд е бил обвързан от задължителните указания на ВКС относно предмета на делото-основанието на иска по чл. 26 ЗЗД-противоречие със забрана, установена от Великото народно събрание и отказът на въззивния съд да разгледа посоченото основание е в пряко противоречие с отменително решение на ВКС, Трето г. о. № 1404/13.02.2008 г. по гр. д. № 1372/2006 г. Въпросът за предпоставките за уважаване на иск по чл. 108 ЗС е разрешен в противоречие с практиката на ВКС с позоваване на Р. № 926/22.10.2008 г. по гр. д. № 3149/2007 г., ВКС, I г.о .; Р. № 877/16.10.2008 г. по гр. д. № 6127/2007 г., ВКС, III г. о.; Р. № 999/24.06.2004 г. по гр. д. № 491/2003 г., ВКС, IV г. о. Касационна жалба от името на [фирма], С. е подадена и от процесуалния му представител адвокат П. П. Ш. с оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т. 3 ГПК. Приложено е изложение на основания за допустимост на касационното обжалване с позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК; на TP № 6/10.05.2006 г. по т. гр. д. № 6/2005 г., ВКС, ОСГК, на отменителното решение на ВКС, Трето г. о., постановено по настоящото дело № 1404/13.02.2008 г. по гр. д. № 1372/2006 г., ВКС, IV г.о., Р. № 4.02.2004 г. по гр. д. № 292/2003 г., ВКС, II г.о. и Р. № 373/30.05.2007 г., ВКС, V г. о., които са приложени към изложението. От ответника Областен управител на Сливенска област Х. Я. К.-Ч., приподписана от юрисконсулт В. Р. е подадена касационна жалба срещу въззивното решение с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита се, че решението следва да се отмени и постанови друго, с което да се отхвърлят предявените обективно съединени искове като неоснователни. Представено е изложение на основания за допустимост на касационното обжалване с позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на О. № 15/8.02.2001 г. по гр. д. № 387/2000 г., ВКС; Р. № 444/14.01.2008 г. ВАС; Р. от 4.02.2004 г. по гр. д. № 292/2003 г., ВКС, II г. о.; Р. № 1249/4.12.2000 г. по гр. д. № 161/2000 г., ВКС, II г.о.; Р. № 1172/25.10.1985 г., ВС, I г.о. и Р. № 9188/16.10.2002 г. по адм. д. № 6010/2002 г., ВАС, 5-чл. състав. За ответниците по касация ищци по делото Г. Н. Б., П. Г. А., Р. И. Ц. и Е. Д. Б. е подаден писмен отговор срещу касационните жалби от процесуалните им представители адвокатите Л. Д. и Денка К.. Поддържат, че жалбите следва да се отхвърлят като неоснователни с присъждане на доверителите им направените по делото разноски. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК. С определение на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение № 805/9.07.2009 г., постановено по гр. д. № 359/2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационните жалби на процесуални представители на [фирма], [населено място] по заявените с жалбите материалноправни и процесуалноправни въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпроса за приложението на ЗВСОНИ и ЗОСОИ: ЗВСОНИ е реституционен закон, по силата на който при наличие на предвидените с чл. 2, ал. 3, чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от същия предпоставки реституцията настъпва по право. Съгласно чл. 3, ал. 3 ЗВСОНИ, когато не са налице условията за възстановяване собствеността върху имоти по чл. 1 и чл. 2, собствениците се обезщетяват по реда на ЗОСОИ. Последният закон е специален по отношение на ЗВСОНИ, приет е по-късно и има обезщетителен характер. Предпоставки за приложението на ЗОСОИ са налице, когато са налице общите предпоставки по ЗВСОНИ, но липсват условия за реално възстановяване на правото на собственост върху отчуждените имоти. Въпросите за значението на административното производство за гражданския спор, за обвързаността на трети лица от него, относно предпоставките на уважаване на ревандикационен иск и влизането на решенията в сила са правни въпроси от значение за формирането на решаващата воля на въззивния съд по конкретния спор. По тези въпроси съдебната практика е ясна и последователна и не са налице предпоставките за допустимост на обжалването по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в аспект на разясненията с т. 4 от TP № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, осгтк. За да се произнесе по основателността на касационните жалби, като взе предвид доводите на касаторите и данните по делото, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното: В производство по чл. 218з ГПК /отм./ въззивният съд е съобразил указанията, дадени с отменително решение на ВКС, Трето г. о. № 1404/13.02.2008 г. по гр. д. № 1372/2006 г., постановено в производство по чл. 218а, ал. 1, б. „а" ГПК /отм./ и въз основа на заключенията на назначените съдебно-технически експертизи и съобразно събраните по делото доказателства от фактическа страна съдът е приел за установено следното: Ищците Е. Д. Б., П. Г. А., Р. И. Ц. и Г. Н. Б. са наследници на собствениците на процесния имот по нотариален акт № 6, т. I., per. № 3354, hot. дело № 500/1934 г. Три четвърти идеални части от имота и намиращата се в имота сграда са били одържавени по реда на ЗОЕГПНС. Останалата неодържавена една четвърт от мястото и сградата на по-късен етап също е прехвърлена на държавата по реда на ЗСГ /продадена на [община]/ и към влизане в сила реституционните закони през 1991 г. фактически целият процесен имот е бил собственост на държавата. Към момента на влизане в сила на регулационните закони от имота е останала реална площ от 660 кв. м., която е обособена в самостоятелен обект. От правна страна въззивният съд е приел, че ищците имат правен интерес да искат прогласяване за нищожен договора за доброволна делба от 19.04.2001 г., сключен между [фирма] и държавата, поради липса на предмет /към този момент държавата не е била собственик на посочените 2/3 ид.ч. от имота, възстановена по силата на закона-ЗВСОНИ /ДВ, бр. 15/21.02.1992 г./ на бившите собственици/ и искът е основателен, както и че те са доказали, че са собственици на процесния имот на основание настъпила по силата на самия закон /ЗВСОНИ/ реституция. Решението, с което е уважен установителния иск за нищожност по чл. 97 ГПК/отм./ вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД е недопустимо. Ищците нямат правен интерес от този иск, при положение, че целта му те постигат с уважаването на предявения от тях осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС, осигуряващ пълна и всеобхватна защита на носителя на правото на собственост върху процесния имот. Искът с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожен договора за доброволна делба на недвижим имот от 19.04.2001 г., сключен между [фирма] и държавата в лицето на Областен управител на Област С. е предявен от ищците при липса на правен интерес, процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, чиято последица е процесуална недопустимост на постановеното решение. В тази му част решението следва да се обезсили и производството по делото по този иск следва да се прекрати. По осъдителния иск с правно основание чл. 108 ЗС: Решението е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователни са доводите на касатора ответник [фирма], че искът е недопустим, тъй като въззивният съд е изследвал правото на собственост на непредявено основание. С отменителното решение на ВКС по цитираното дело Върховният касационен съд се е произнесъл по това оплакване и го е приел за неоснователно. Неоснователни са и доводите на касатора, че не са налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 108 ЗС. Сливенският окръжен съд при повторното разглеждане на делото е изследвал реституционната история на целия одържавен недвижим имот. От изяснените по делото факти въз основа на събрания доказателствен материал е установено, че предпоставките по чл. 2, ал. 3, чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 ЗВСОНИ са били налице и по силата на самия закон на ищците е възстановена собствеността върху имота с пл. № 5549, кв. 141, с площ от 660 кв. м. Фактът, че кметът на [община] е деактувал само 1/3 част от имота е без правно значение, тъй като това действие има декларативен характер. Проведеното обезщетително производство и постановеното решение по реда на ЗОСОИ също не обвързват гражданския съд. Това решение не може да прояви конститутивно действие, а именно обезщетяване чрез реално възстановяване правото на собственост върху имота на неговите собственици, тъй като собствеността върху имота им е реституирана по право-по силата на ЗВСОНИ. Фактът дали ищците са самостоятелни собственици на процесния имот или съсобственици с трети лица е без правно значение. Предявяването на иска за собственост е действие на обикновено управление и всеки съсобственик може да иска отстраняване на трети лица от имота. Касаторът ответник [фирма] владее целия имот с пл. № 5549 кв. 141, с площ от 660 кв. м., 2/3 част от който е придобил чрез договор за доброволна делба с Областен управител на Област С.. Към датата на извършване на делбата от 19.04.2001 г. процесният имот не се е намирал в собственост на държавата, с оглед на което транслативният ефект на сделката не е настъпил, поради което този касатор владее имота без правно основание. Правилно е въззивното решение относно площта на възстановения имот. Доводите на касатора-ответник [фирма] относно измененията й през годините са ирелевантни за правния спор. Основен индивидуализиращ белег на всеки недвижим имот са неговите граници, а в случая те не са останали непроменени при осъществяваните реституционни и регулационни мероприятия. Неоснователна е жалбата на ответника Областен управител на Област-С.. Неоснователно е оплакването за липса на легитимация по отношение на Областния управител да представлява държавата в процеса. Такъв довод касаторът не е въвеждал в хода на делото и доводът е заявен за първи път с касационната жалба. Представителството на държавата като специфичен правен субект извън уредените хипотези на чл. 18 ГПК /отм./ се определя от конкретното право, чиято защита е предмет на правния спор. По силата на чл. 6 ЗОСОИ исканията за реституционни претенции са разграничени относно органа, пред който те следва да се предявят. Така, областният управител по силата на материалноправната му легитимация, делегирана с посочената разпоредба е определяща и за процесуалната му легитимация в процеса. В конкретния случай в развилото се съдебно производство областният управител е надлежна страна. Искането на ответниците по касационните жалби за присъждане направените пред настоящата инстанция разноски не може да бъде уважено при липса на доказателства за извършването им. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение № 249/13.11.2008 г., постановено по гр. д. № 113/2008 г. на Окръжен съд-Сливен в частта, с която е оставено в сила решение № 235/5.08.2005 г. по гр. д. № 2274/2004 г. на Районен съд-Сливен в частта, с която е обявен за нищожен договор за доброволна делба от 19.04.2001 г., сключен между държавата, представлявана от Областен управител на Област-С. и [фирма], [населено място] и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното решение в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: