Р Е Ш Е Н И Е № 386 Гр.София,20.09.2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева Теодора Стамболова При участието на секретаря ВИДЕНОВА В присъствието на прокурора ГЕБРЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 372/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. Постъпило е искане от осъдения по Н.О.Х.Д.500/09 г.по описа на РС-Нови П. /НПзРС/, В.Н.О.Х.Д.35/10 г.по описа на ОС-Шумен /ШОС/ Е. Р. С. за възобновяване на наказателното производство по посоченото дело. Основното изтъкнато съображение е за допускане на процесуални грешки при постановяване на първостепенния съдебен акт-отнасящи се както до недоказаност на авторство,така и до допуснато нарушение на правото на защита. На второ място се набляга на явна несправедливост на наложеното наказание. Конкретно искане не се отправя, но имплицитно може да се извлече претенция за възобновяване на съдебното производство, отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство или за изменение на възивното решение в насока на намаляване на наложеното наказание,отново след възобновяване на производството. В съдебно заседание пред ВКС осъденият не желае да се явява и бива представляван от назначен служебен защитник. Последният допълва изложението по искането, позовавайки се на нарушения на чл.348,ал.1,т.2 и 3 НПК, изразяващи се в накърнено право на защита на осъдения още на фаза досъдебно производство,поради което на първо място настоява за отмяна на актовете на решаващите съдилища и връщане на делото за ново разглеждане още на посочената току-що фаза. На второ място, при отхвърляне на тази възможност, моли да се прецени явна несправедливост на наложеното наказание. Представителят на ВКП намира претенциите за неоснователни. ВКС, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изтъкнатите в него доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, ценими в настоящата процедура, намира за установено следното: Предвид обстоятелството, че присъдата на първоинстанционния съд е влязла в сила на 22.03.10 г., а искането за възобновяване е постъпило в съда на 09.06.10 г., е спазен визираният в процесуалния закон шестмесечен срок и искането е допустимо. По същество разгледано обаче, то е неоснователно. Видно от материалите, приложени към Н.О.Х.Д.500/09 г.по описа на РС-Нови П., в съдебно заседание на 19.11.09 г.всички подсъдими са признали фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт и производството е протекло по диференцираната процедура по глава 27- чл.371,т.2 и сл.НПК. Фактическата обосновка на престъпната дейност на подсъдимите, включително и тази на искателя, основателно е била възприета като установена по материалите по досъдебното производство и в светлината на вменените обвинения. Като се е възползувал от спомената диференцирана процедура по разглеждане на делото, С. сам се е поставил в невъзможност да спори по авторството на вменената му престъпна фактология, което би било възможно единствено в рамките на пълнокръвно проведено съдебно следствие. Затова и процесната осъдителна присъда срещу му се явява естествена, при положение че фактите по продължаваното престъпление в никакъв случай не насочват на липса на съставомерност. На следващо място, в личното си искане искателят твърди, че е неграмотен и не е разбрал над какви обяснения полага подпис на досъдебното производство. Видно от приложените на л.297 и 298 от ДП постановление за привличане в качеството на обвиняем и разпит на С., няма данни за негова генерална неграмотност. Казаното, дори и да бе вярно, не води до автоматичен порок,заради присъствие на служебен защитник на лицето /адвокат Минкова/ по време на посочените процесуално-следствени действия. От друга страна то не променя факта на обясняване и разбиране на процедурата по глава 27 НПК, осъществени в открито съдебно заседание пред НПзРС. Все в тази връзка трябва да се заяви, че обсъжданото разглеждане на делото по съкратена процедура не изисква обясненията на обвиняемия на досъдебното производство да са депозирани пред съдия от първостепения съд. Достатъчно е те да се в унисон с останалите събрани доказателства и да установяват престъпната дейност на подсъдимито лице. Обясненията,дадени от обвиняем пред съдия или показанията на свидетел по този ред, на фаза досъдебно производство, се ползуват от по-облекчен режим на прочит пред съдебен състав, разглеждащ делото по същество, при провеждане на цялостно съдебно следствие. Не от събрани по този ред доказателствени средства обаче зависи провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371,т.2 и сл.НПК. На четвърто място, характерът на воденото досъдебно производство и инкриминираните деяния в съответни персонални престъпни конфигурации на тази фаза не навеждат настоящата инстанция на извод,че е допуснато съществено нарушение на правото на защита по смисъла на чл.94,ал.1,т.5 НПК, което респективно да е касационно основание по силата на чл.348, ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Прецизният преглед на доказателствата не сочи на заключение интересите на дейците да са били противоречиви, за да са се нуждаели от различни защитници, ако един от тях е имал такъв. А принципният подход при разглеждане на делото по реда на гл.27 НПК по отношение на всички подсъдими не изключва единен защитник на въззивното производство. В конкретния случай дори, второстепенното разглеждане на делото е инициирано по жалба на един подсъдим, който е искателят, а останалите дейци са се присъединили по съответен процесуален ред към нея. Като при това С. е имал упълномощен от него защитник пред ШОС. На последно място, наказанието, наложено на искателя е законосъобразно и справедливо отмерено. ВКС не намира никакви основания за по-нататъшно снизхождение,преценявайки явна несправедливост по смисъла на чл.348,ал.5 вр.ал.1,т.3 НПК. Всички посочени и пред касацията смекчаващи отговорността обстоятелства са били взети предвид от решаващите по фактите и правото съдилища и са намерили своето отражение в мотивите към постановените актове. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение счита, че поради неналичие на визираните в чл.348,ал.1,т.1-3 НПК предпоставки, искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. Затова Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения по Н.О.Х.Д.500/09 г. по описа на РС-Нови П. /НПзРС/, В.Н.О.Х.Д.35/10 г.по описа на ОС-Шумен /ШОС/ Е. Р. С. за възобновяване на наказателното производство по посоченото дело. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/