РЕШЕНИЕ № 317 София, 16.07.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на седми юни две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретар изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 4722 /2008 година, образувано по описа на I отд., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл .290-293 ГПК. В. Б. К. от [населено място] обжалва и иска да се отмени Решение No 248 от 21.04.2008 година, по гр.възз.д. No 106/2008 година на Плевенския окръжен съд. Поддържа се , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото и при приложението на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.З ГПК. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника [община]. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и в рамката на правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 ГПК / отм./ по жалба на В. К. е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск за собственост на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ на следния недвижим имот-АПАРТАМЕНТ No 9 , [населено място] , ул.Б. м." No 6 вх.В, претендирай на основание чл. 7 ал.2 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и бр.благоустройствени закони. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.З ГПК е мотивирана с извода, че по въпроса за приложимостта на чл. 7 ал. 2 от ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ u другите благоустройствени закони е обоснована необходимостта от обобщаване на съдебната практика за еднаквото и точно приложение на закона с оглед на развитие на правото. За да отхвърли иска заявения положителен установителен иск , съдът е приел, че ищецът , като лице-член от семейството на отчужден собственик, получил процесния недвижим имот като обезщетение на отчуждена собственост на майка му- Ц. К. , не е доказал наличието на собствено придобивно основание на правото на собственост. Проведеното административно производство по отмяна на отчуждаването по ЗВСВНОИ по З.,. ЗПИНМ и другите благоустройствени закони по искане на Ц. К. е произвело действието си и неговият вещно-правен ефект е проявен , като с отмяната на отчуждения имот , процесният апартамент, получен като обезщетение от Ц. К. и сима и В. К. , е преминал в патримониума на О. по силата на закона- чл. 5 ал.1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. благоустройствени закони. При данните по делото, настоящата инстанция намира , правните изводи за правилни и законосъобразни. Разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и другите благоустройствени закони урежда хипотезата , когато отчуждаването не може да бъде отменено по причина , че полученият в обезщетение на отчужден от собственика недвижим имот е разпореден чрез сделка на трето лице. Настоящият състав намира , че цитираната норма следва да бъде тълкувана в смисъл, че отчуждаването не може да се отмени когато се касае до разпореждане с правото на собственост с получения като обезщетение имот след като отчуждителната процедура е проведена и отчуждения собственик е придобил собствеността на имота. В хипотезите на обезщетяване , по желание на отчуждения собственик , на член от семейството му на основание чл. 102 З./отм./ правоимащото лице /отчужден собственик/ цедира своето право да се получи в обезщетение недвижим имот. Или към момента на подаване на декларацията от отчужденият собственик, същият не притежава вещно право, а само право да получи имотно обезщетение, което същият прехвърля безвъзмездно на лице , от кръга на тези определение от закона. В този смисъл не може да се приеме , че цедирането на правото да се получи имотното обезщетение по чл. 102 З./ отм./ / без процедурата по обезщетяване да е приключила със заповед на оторизирания административен орган попада в приложното поле на „разпореждане с получения в обезщетение недвижим имот" по чл. 7 ал. 2 от ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и другите благоустройствени закони. Декларацията по чл. 102 З./ отм./ цедира право, което няма вещно правен характер към този момент - правото да се получи имотно обезщетение на отчужден имот . Цедираното вземане по чл. 102 З. /отм./ няма характера на разпореждане с вещно право , то произтичащо от , и съставляващо част от, обема на правото на отчуждения собственик да се получи в собственост имотно обезщетение. В контекста на изложената теза, касационната жалба се явява неоснователна. Ищецът В. К. е заявил положителен установителен иск за собственост на АПАРТАМЕНТ [населено място], [улица]No 6 на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./,поддържайки , че е налице хипотеза на чл. 7 ал. 2 от ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и другите благоустройствени закони тъй като процесният недвижим имот е получен, като обезщетение недвижим имот, е прехвърлен чрез сделка на трето лице и отмяна на отчуждаването не може да се иска , а поискана от прехвърлителката реституция чрез отмяна на отчждаването, няма действие спрямо него. Майката на В. К.- Ц. К., починала 03.02.2004 година , е била собственик на недвижим имот - 1/8 идеална част от застроено дворно място в [населено място] , ПИ * в стар кв. 134, ведно с 2/5 идеални части от построената в дворното място жилищна сграда, отчужден за мероприятие по улично-регулационни план. На същата , като отчужден собственик е предоставено право да се включват в ново строителство, по Решение на ИК на С.-П. No 23 от 22.10.1969 година. Със Заповед No 1449/12.06.1979 година по чл. 100 З. на Председателя на ИК на С.-П. и молба , нотариално заверена , 2738 от 31.05.1979 година на Ц. К., имотното обезщетение е получено от същата и сина и В. К.- а именно процесния апартамент No 9 в [населено място]. С влязло в сила съдебно решение по молба на Ц. К., по АХД No 43/1999 година на ВАС е отменен мълчаливия отказ на К. на [община] за отмяна на отчуждаването по ЗПИНМ. При конкретните данни по делото и с оглед на вече изложените правни мотиви по приложението на чл. 7 ал. 2 от ЗВСНОИ по ЗПИНМ,З. и др. благоустройствени закони , следва , че въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, след като правоимащият обезщетен собственик е поискал отмяна на отчуждаването, то това искане рефлектира и по отношение на лицето, придобило вещни права в резултат на цесията на правото да бъде обезщетен наред с отчуждения собственик в рамките на отчуждителното производство, тъй като е искане в обема на цялото право да се иска имотно обезщетение като равностоен имотен еквивалент на отчуждената собственост. След като цялата отчуждена собственост се връща по силата на отмяна на отчуждението в патримониума на заявителя-собственик , то всичко получено като имотно обезщетение се връща в патримониума на държавата, в случая на общината. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия РЕШИ ОСТАВЯ В СИЛА Решение No 248 от 21.04.2008 година, по гр.възз.д. No 106/2008 година на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск за собственост, на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./, на следния недвижим имот- АПАРТАМЕНТ No 9 , [населено място] , ул.Б. м." No 6 вх.В, претендирай на основание чл. 7 ал.2 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и бр.благоустройствени закони. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: