Р Е Ш Е Н И Е № 148 гр. София, 07.05.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на девети април през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Галина Захарова при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Генчев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 414 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Н. Ц. против въззивно решение № 481 от 16.12.2013 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1056/2013 г. В жалбата са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК с доводи за необсъждане на част от свидетелските показания, превратно тълкуване на доказателствата, неотстранени процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд и явна несправедливост на наложените наказания. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, както за намаляване по размер на наложените наказания и продължителността на изпитателния срок. В съдебно заседание защитникът (адв. К.) поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 218 от 26.06.2013 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 1979/2012 г. подсъдимият А. Н. Ц. е признат за виновен в това, че на 22.11.2007 г. в гр.С. при управление на моторно превозно средство (т.а. „Ск.” с ДК [рег.номер на МПС] ) е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на С. Д. З., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” НК и чл. 54 НК е наложено наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от четири години, както и лишаване от право да се управлява моторно преводно средство за две години и шест месеца. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С въззивно решение № 481 от 16.12.2013 г. по в. н. о. х. д. № 1056/20 г. на Софийския апелативен съд присъдата е изменена, като всяко от наказанията е намалено по размер на две години. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Преимуществена част от доводите са били наведени по сходен начин и пред въззивния съд като оплаквания срещу присъдата на първоинстанционния съд. Те ефективно са били разгледани и в мотивите на решението са получили обстоен и законосъобразен отговор. В жалбата най-общо са формулирани твърдения, че въззивният съд е проявил избирателност при обсъждане на показанията на св. В., които са противоречали на показанията на св. Ц.; че Софийският апелативен съд не е съзрял допуснати нарушения от първоинстанционния съд, който е отменил определението си за поставяне в очна ставка на св. В. и на св. Ц. и превратно е тълкувал показанията на св. Й.. От една страна, липсата на достатъчна мотивировка в жалбата поначало затруднява възможността на Върховния касационен съд да осигури по-добър контрол над въззивното решение, което подсъдимият обжалва. От друга страна, въззивният съд разглежда делото по същество и в неговите правомощия е да направи собствен анализ и преценка на събраните и проверени доказателства. В случая всички нарушения на първоинстанционния съд са били констатирани и надлежно отстранени от Софийския апелативен съд. От мотивите на решението ясно може да се проследи аналитичната преценка на целия обем от доказателствени източници, които съдът не е тълкувал еднопосочно, превратно или изопачено, а внимателно, логично и задълбочено. Не е пропуснал да обсъди показанията на св. В. и св. Ц., прецизно е изследвал съществуващите противоречия и изчерпателно е отразил кои от тях и защо приема за достоверни и кои от тях и защо отхвърля като недостоверни. Пред въззивния съд нито подсъдимият, нито неговият защитник са направили искане за поставяне в очна ставка на св. В. и св. Ц., а в касационната жалба не са изложени съображения за необходимостта от извършване на процесуално-следственото действие. Софийският апелативен съд подробно е анализирал експертизите и ги е поставил в основата на своето решение, пространно мотивирайки се и по направените в тази връзка възражения от защитника на подсъдимия. В съответствие с изискванията на чл.14 НПК вътрешното убеждение е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства и не са допуснати съществени процесуални нарушения. В рамките на възприетите фактически положения, изведени въз основа на съвкупността от доказателствени материали и с помощта на специалните знания на експертите, материалният закон е приложен правилно. Липсва и касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Неприемлив е доводът на подсъдимия, че Софийският апелативен съд е подценил смекчаващите вината обстоятелства (чисто съдебно минало, добри характеристични данни, изразено съжаление за престъпния резултат, продължителност на процеса, поведение на пострадалия на пътя), тъй като наказанията са били намалени предвид адекватно отчетената им относителна тежест и значение. Съвкупната санкция от две години лишаване от свобода с отложено изпълнение за подходящия изпитателен срок от четири години и наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК в размер на две години, напълно отговаря на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и на целите по чл. 36 НК. Касационната жалба е неоснователна, поради което решението на Софийския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 481 от 16.12.2013 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1056/2013 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: