Р Е Ш Е Н И Е № 219 София, 26 май 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесети май …………........... 2014 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Цветинка Пашкунова ........................ ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ............................... .. Лада Паунова ...................................... при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петя Маринова ................, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ НОХД № .. 596 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. Постъпило е искане от осъдения С. И. за отмяна по реда на възобновяването на присъда от 04.02.2010 год., постановена по НОХД № 6298/27 год. по описа на Софийски районен съд, изменена с решение от 16.08.10 год. по ВНОХД № 2875/10 год. на Софийски градски съд. Посочено е основанието по чл. 423ал. 5 НПК. Иска се връщане на делото за ново разглеждане от СРС. Искането се поддържа в съдебно заседание от осъдения и назначения му служебен защитник. Прокурорът излага доводи за допустимост и основателност на искането. Пледира да бъде уважено. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, развоя на делото в първата и въззивната инстанции във връзка с участието на И. в производството, постановените съдебни актове, приложеното копие от Европейска заповед за арест и поетите с нея гаранции за възобновяване, намира следното: С първоинстанционната присъда И. е признат за виновен за извършено на 14.10.06 год. престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, като на осн. чл. 54 НК му е наложено наказание ДВЕ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при строг режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип на осн. чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. По жалба от страна на защитника на осъдения СГС е изменил присъдата, като е намалил наказанието на ДВЕ години лишаване от свобода. Делото в двете редовни инстанции е протекло по реда на задочното производство изцяло по вина на осъдения. Последният редовно е участвал в качеството на обвиняем на досъдебното производство, разследването, по което му е предявено на 02.04.07 год. Макар и с мярка за неотклонение „подписка” И. се е отклонил и е напуснал пределите на страната. Съдът не е бил в състояние да му връчи обвинителния акт. След три поредни отлагания на делото първоинстанционният съд е събрал цялостна информация за пребиваването му на постоянен и настоящ адрес, в арестите или местата за лишаване от свобода. Изискана е справка за задграничните му пътувания. Обявен е за общодържавно издирване, което не е дало резултат. Делото е разгледано по реда на задочното производство съгласно чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК, като съдът е назначил служебен защитник на И. и е преценил, че към момента на инкриминираното деяние по чл. 144, ал. 3 НК, законът е предвиждал наказание до три години лишаване от свобода или пробация. След продължаващо издирване е постановил присъдата на 04.02.10 год. И. е издирван и от въззивната инстанция. Производството е протекло в негово отсъствие и окръжният съд е постановил решението си на 16.08.10 год. При този процесуален развой на делото двете инстанции законосъобразно са преценили, че са налице предпоставките за разглеждането му по реда на задочното производство. И. е бил наясно с повдигнатото му обвинение, но сам се е поставил в невъзможност да реализира правата си по чл. 55, ал. 1 НПК. Европейската заповед за арест е издадена на 29.03.13 год. Със същата са предоставени гаранции за възобновяване на делото по чл. 423, ал. 5 НПК. Решението по ЕЗА на Апелативния съд – Париж, отделение VІІ, пета следствена колегия е от 29.01.14 год. В последното апелативният съд не е акцентирал на реализацията на предоставените гаранции за възобновяване на делото от българските власти. Към момента на издаването на ЕЗА и на постановеното решение, действа разпоредбата на чл. 41 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/ в настоящата и редакция /ДВ, бр. 55/11 год., в сила от 23.07.11 год., съгласно която отпада изискването за даване на гаранции при задочно осъждане на лице. Задочното осъждане в издаващата ЕЗА държава-членка представлява факултативно основание за отказ в изпълняващата държава-членка, уредено в чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕЕЗА. Съгласно тази норма, прието по повод транспонирането на Рамково решение № 2009/299/ПВР на Съвета от 26.02.09 год. за изменение на Рамково решение 2002/584/ПВР всяка държава-членка има правото да откаже изпълнение на ЕЗА, когато тя е издадена за предаване на лице за изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода в задочен процес – исканият за екстрадиция не е присъствал лично. Тази възможност на изпълняващата държава е препятствана от четири изрични хипотези, посочени в чл. 2 от Рамково решение 2009/299ПВР, с което се въвежда нов чл. 4а в Рамково решение 2002/584ПВР. Една от тях е тази, при която ЕЗА съдържа информация за спазване на следното условие – решението не е било връчено лично, но това ще бъде извършено незабавно след предаването на лицето, като то ще бъде изрично уведомено за правото на обжалване или ново разглеждане с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. В същия смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз, изразена в решението по дело С-399/11 „Stefano Melloni срещу Ministerio Fiscal”, според която не се допуска изпълняващият съдебен орган да обвързва изпълнението на ЕЗА, издадена с цел изтърпяване на наказанието по задочна присъда, с императивното изискване за възобновяване на производството в издаващата държава-членка. ВКС и Съдът в Страсбург са категорични в практиката си, че уведомяването на дадено лице за започнало срещу него наказателно преследване съставлява юридически факт с голяма важност, поради което трябва да отговаря на условията за форма и съдържание, които могат да гарантират ефективното упражняване на процесуалните му права. При фактически данни, доказващи, че обвиняемият, съответно подсъдимият знаят за наказателното преследване, за естеството и причините за повдигнатото обвинение, но нямат намерение да вземат участие в наказателния процес или умишлено го избягват, е изключена възможността да искат възобновяване на делото след узнаване на съдения акт, поради неучастие в производството. Не съществува забрана в чл. 6 от КЗПЧОС по своя собствена вола едно лице да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите на справедливо гледане на наказателното дело. За да се счита действителен отказът, съгласно целите на Конвенцията, трябва да бъде категорично установен и придружен с минимални гаранции, без да противоречи на обществения интерес. В случая, тези минимални гаранции са реализирани. И. е знаел за образуваното срещу него наказателно производство и повдигнатото му обвинение. След предявяване на разследването се е укрил – напуснал е адреса си и пределите на страната в нарушение на взетата му мярка за неотклонение – подписка, установено със съответните документи, приложени по делото – призовки, уведомителни писма за обявяването му за общо държавно издирване, за евентуалното му пребиваване в арестите и затворите на страната, за промяна на настоящ и постоянен адрес, за извършени оперативно-издирвателни мероприятия. Поради тази причина не му е връчен обвинителния акт и не е предупреден за възможността делото да се разгледа в негово отсъствие. Назначен му е служебен защитник и делото е разгледано задочно. При тези обстоятелства осъденият съм се е поставил в невъзможност да упражни правото си на лично участие и в двата стадия на съдебната фаза на производството. При разглеждане на делото не са допуснати процесуални нарушения, засягащи интересите на И.. На базата на установените по реда и със средствата по НПК доказателства, законосъобразно е ангажирана наказателната му отговорност по чл. 144, ал. 3 НК. Съгласно посочените съображения, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. С. И. за отмяна по реда на възобновяването на присъдата от 04.02.2010 год., постановена по НОХД № 6298/27 год. по описа на Софийски районен съд и решението от 16.08.10 год. по ВНОХД № 2875/10 год. на Софийски градски съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................