Ключови фрази
Делба * съсобственост * определяне на квоти * приращения * суперфиция * право на строеж * пристрояване * надстрояване * самостоятелен обект * присъединяване


4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 137

С.,17.08. 2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА


при участието на секретаря А. И.
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3954/2008 година по описа на Второ гражданско отделение

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Подадена е касационна жалба от Й. Й. Й. и К. К. Й. против въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 100 от 16.04.2008г. по гр.д.№ 72/2008г.
Ответниците Е. П. Н. и Л. Х. Д. са подали отговор, в който изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационното обжалване е допуснато с определение по чл.288 ГПК от 14.07.2009г. на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса възниква ли във всички случаи на основание чл.92 ЗС съсобственост върху построеното в съсобствен имот извън обема на учредената суперфиция. След приемане на задължителното за съдилищата ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК основанието за допускане на касационното обжалване следва да се преквалифицира по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като по разгледания от въззивния съд въпрос не съществува задължителна съдебна практика на ВКС.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:
Производството е за делба във фазата по допускането.
Твърденията на ищците Е. П. Н. и Л. Х. Д. в исковата молба са, че са съсобственици с ответниците Й. Й. Й. и К. К. Й. на дворно място – урегулиран поземлен имот с идентификатор 68850.505.231 с квадратура от 340 кв.м. и притежават една от жилищните сгради. В същото дворно място в източната му част към улицата ответниците са построили без да им е учредено право на строеж нова жилищна сграда с търговски обект, както и самостоятелен гараж, за които на основание чл.92 ЗС е възникнала съсобственост, която ищците са поискали да бъде прекратена чрез делба.
Старозагорският окръжен съд е отменил решението на Старозагорския районен съд № 66 от 25.07.2007г. по гр.д.№ 1835/2005г. и е допуснал делба на жилищна сграда с обект за стопанска дейност – магазин, намираща се в източната част на дворно място , урегулиран поземлен имот с идентификатор 68850.505.231 както и на гараж при следните части: за Е. П. Н. 29 106/110 880 ид.ч. , за Л. Х. Д. 13 860/110 880 ид.ч., за Й. Й. Й. и К. К. Й. общо 24 948/110 880 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност и за С. С. Д. и Иван С. С. – по 21 843/110 880 ид.ч.
Въззивният съд е приел, че сградата, предмет на делбата е построена в съсобствено между съделителите дворно място. С нотариално заверени декларации от 22.01.1991г. Е. П. Н. и Л. Х. Д. са дали съгласие по реда на чл. 56 ал.3 З. /отм./ Й. Й. Й. да извърши пристройка и надстройка към съществуващата негова собствена двуетажна жилищна сграда в имота. Подадено е и заявление до кмета на Община[населено място] от съсобствениците , с което се изразява съгласие да се извърши строеж – ремонт – пристройка и надстройка на съществуващата жилищна сграда. Строежът обаче надхвърля площите на отстъпеното право на строеж и действително изпълненото е 102.66 кв.м. като общо разгърнатата площ е 394.75 кв.м. при дадено съгласие за 243 кв.м. Въз основа на тези фактически констатации съдът е направил извод, че е налице съсобственост върху цялата сграда, която е построена в отклонение от одобрения през 1993г. проект, а гаражът е незаконно построен и без учредено право на строеж. Изложил е и съображения, че макар и незаконни, обектите могат да бъдат предмет на делба, след като няма открита процедура за премахването им по предвидения в ЗУТ ред.

В решение № 980 /1994г. по гр.д № 781/1994 г. на ВС, I г. о. е възприето друго становище, основано на тълкуването на разпоредбата на чл.92 ЗС във връзка с чл. 97 ЗС – че построеното извън обема на правото на строеж на основание утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение се придобива по приращение отсобствениците на земята, когато има юридическо основание да бъде самостоятелен обект,.
На основание чл.291 ал.1 т.2 ГПК настоящият състав на ВКС приема за правилно разрешението, дадено в решението на ВС, І г.о. № 980 по гр.д.№ 781/1994г.
Разпоредбата на чл.92 ЗС въвежда правилото, че собственикът на земята е и собственик на постройките и насажденията върху нея , освен ако не е установено друго. Изключението е налице когато е било учредено право на строеж и то е реализирано в рамките разрешеното - чл.63 ЗС. Когато е надхвърлен обемът на правото на строеж вещноправният режим на допълнително построеното е различен и се определя от неговата юридическа характеристика. Чл.92 ЗС ще намери приложение когато постройката представлява самостоятелен обект по строителните правила и норми. Когато обаче извършеното строителство не представлява такъв обект, следва да се приложи чл. 97 ЗС. Тази хипотеза възниква, когато при неспазване на учреденото право на строеж е увеличена застроената площ на съществуваща сграда, както и на разрешена нова пристройка или надстройка. Това тълкуване се основава на правилото, че собствеността не може да възникне върху несамостоятелен обект. За такъв обект важат правилата на чл.97 или 98 ЗС – той или следва режима на главната вещ, или се присъединява, но не към земята, а чрез неделимото му свързване с друга главна вещ.
В разглеждания случай правото на строеж е учредено по реда на чл. 56 ал.3 З. /отм./ за пристрояване и надстрояване , а не за изграждане на самостоятелен обект и така е изпълнено строителството – вещото лице е обяснило в с.з. на 12.04.2007г., че старата сграда във вида, в който е фигурирала не съществува, а е пристроена и надстроена. Според заявлението за учредяване на право на строеж площта на обекта за стопанска дейност следва да бъде 52 кв.м., а площта на застрояване на първия и втория жилищен етаж - 191кв.м. От допълнителното заключение на тричленната техническа експертиза е изяснено, че квадратура на стопанския обект е в рамките на даденото съгласие - 48.69 кв.м.; квадратурата на първия жилищен етаж е 139.80 кв.м. и на втория жилищен етаж – 105 кв.м., а в таванския етаж са построени четири тавански стаи с обща площ 59 кв.м. Следователно налице е отклонение от обема на учреденото право на строеж, състоящо се само в увеличение на квадратурата, за което следва да се приложи разпоредбата на чл.97 ЗС, изключваща придобиването на собствеността по приращение от собствениците на земята. Това се отнася и за избените и тавански помещения, които не са самостоятелни обекти. Като е приел обратното, въззивният съд е допуснал нарушение на закона , поради което решението следва да се отмени на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК и искът за делба да жилищната сграда да се отхвърли поради липса на съсобственост. Следва да се отхвърли и иска за делба на гаража, който съгласно данните по преписката за узаконяване на обекта е изграден въз основа на дадено строително разрешение за несамостоятелен обект - навес по реда на ЗППИНМ /отм./ № 675/1958 г. като допълващо застрояване и върху него стъпва част от надстрояването на първия етаж от узаконената жилищна сграда.
При този изход на спора на ответниците Й. Й. Й. и К. К. Й. следва да се присъдят разноските за всички инстанции в размер на 260лв., а на основание т.9 от Тарифата, приета с ПМС 39/2008г. ищците Е. П. Н. и Л. Х. Д. следва да заплатят държавна такса по сметка на ВКС в размер на 100 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд , първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 100 от 16.04.2008г. по гр.д.№ 72/2008г. изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Е. П. Н. и Л. Х. Д. против Й. Й. Й., К. К. Й. , С. С. Д. и Иван С. С. за делба на жилищна сграда с обект за стопанска дейност – магазин, намираща се в източната част на дворното място урегулиран поземлен имот с идентификатор 68850.505.231 , както и на гараж в същото място.
ОСЪЖДА Е. П. Н. и Л. Х. Д. да заплатят на Й. Й. Й. и К. К. Й. сумата 260лв. /двеста и шестдесет лева/ разноски за всички инстанции.
ОСЪЖДА Е. П. Н. и Л. Х. Д. да заплатят 100 лв./сто лева/ държавна такса по сметка на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: