О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4 гр. София, 12 януари 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при секретар………………………………………………при становището на прокурора…….…Ат. Гебрев...……..………..…изслуша докладваното от съдия Рушанова частно наказателно дело № 1095 по описа за 2021 г. Производството е с правно основание чл. 44 от НПК. Образувано е за разрешаване на спор за подсъдност между Районен съд - Пловдив и Софийски районен съд във връзка с депозирана жалба от „Панагюрска Медна компания” АД срещу наказателно постановление № 102/29.07.2021г. на Директор на ТД „Тракийска”- Агенция „Митници” към Министерство на финансите. Постъпило е писмено становище от прокурор при ВПК, в което е отразено, че доколкото нарушението на дружеството се изразява в бездействие, а дължимото поведение е следвало да се осъществи по седалището на дружеството, компетентен да се произнесе по делото е Софийски районен съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Пред Пловдивски районен съд е било образувано АНД № 5437/2021г. по жалба на дружеството срещу посоченото по-горе наказателно постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в общ размер на 3500 ( три хиляди и петстотин ) лева за нарушение по чл. 43, ал.1, т.1 от ЗАДС във връзка с чл.44, ал.1, т.4 от ЗАДС, изразяващо се в това, че за седем бр. данъчни периода „….в качеството си на освободен от акциз краен потребител, с местонахождение на обекта, където се получават и използват енергийните продукти……обл. Пазарджик….. за периода от 3-.11.2019г. до 28.09.20г., не е издало регистрирани е-АДД (електронни акцизни данъчни документи), съответно не е начислило акциз за използваните енергийни продукти….”. С протоколно определение от 14.10.21г. съдебното производство по анд № 5437/21г. п описа на ПРС е прекратено, а делото – изпратено по подсъдност на Софийски районен съд по съображение, че нарушението се изразява в бездействие, т.е. че то е извършено по седалището на дружеството, тъй като там е следвало да се изпълни задължението за действие. При постъпване в СРС производството е образувано под № 15833/21г., а с разпореждане от 15.12.21г. съдията- докладчик прекратил съдебното производство и повдигнал настоящия спор за подсъдност. Изтъкнал е съображения, че в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение, както и в наказателното постановление отсъстват твърдения за местоизвършване на нарушението. Поради това е счел, че по силата на препращата разпоредба на чл.84 от ЗАНН е приложима нормата на чл. 36, ал. 3 от НПК, съгласно която „ когато не може да се определи мястото, където е извършено престъплението……., делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство”. Заключил е, че доколкото извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство е приключила в гр. Пловдив, където е седалището на ТД „Тракийска” при Агенция Митници, то компетентен да разгледа и реши делото е Пловдивски районен съд. Според настоящия състав на ВКС компетентен да разгледа делото е Пловдивдски районен съд. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. Къде е извършено/довършено нарушението се решава по правилото на чл. 42, ал. 1 от НПК (с оглед препращащата към НПК разпоредба на чл. 84 от ЗАНН), съгласно което, при определяне подсъдността по наказателно административни дела, следва да се изхожда от обстоятелствената част на наказателното постановление, при съобразяване на посочените в него факти относно местоизвършване на нарушението. В етапа на преценката за подсъдност, извършвана от съдията - докладчик, той не разполага с правомощия да анализира доказателствата, така че да обоснове собствено заключение за местоизвършване на нарушението. В този конкретен процесуален момент от развитието на административно - наказателното производство съдията – докладчик следва да съобрази посоченото в наказателното постановление място на извършване на нарушението, а ако такова липсва – да се позове на нормата на чл. 36, ал. 3 от НПК. В настоящия случай, в обстоятелствената част на наказателното постановление отсъства твърдение за местоизвършване на нарушението, поради което се споделят съображенията на съдията-докладчик при СРС, че следва да намери приложение чл.36, ал. 3 от НПК и делото да се изпрати за разглеждане на този съд, в чийто район е завършена извънсъдебната фаза на административно-наказателното производство, а именно Пловдивски районен съд. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, ВКС, І НО, О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА анд № 15833/2021г. по описа на Софийски районен съд на Пловдивски районен съд за разглеждане и решаване по същество. Определението не подлежи на обжалване и протест. Препис от настоящото определение да се изпрати за сведение на Софийски районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: