3 гр. д. № 260/2010 г. на ВКС на РБ, І г. о. РЕШЕНИЕ N 618 София, 30.09.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 28 септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА Бонка Дечева при секретар Д. Н. изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 260/2010 год. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Образувано по молба на Г. Р. А. и В. А. Николов, двамата от гр. Варна, за отмяна на влязлото в сила решение № 529 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 717/2008 г. на ВКС, ІV г. о. и потвърденото с него решение по гр. д. № 195/2007 г. на Добрички окръжен съд, с което е уважен иска на Р. И. Г. като е признато за установено по отношение на Ж. Н. Ц., Д. В. Г., З. А. Н., В. А. Николов, В. Р. Г. и Г. Р. А., че възстановените в полза на наследниците на Р. и Н. А. земеделски земи са принадлежали към момента на внасянето им в ТКЗС на общия на страните наследодател Г. А. И., б. ж. на с. Крапец, починал през 1970 г. В молбата се поддържа, че след влизане на решението в сила на 18.06.2009 г., когато е било потвърдено от с решение на ВКС, молителите са намерили писмени доказателства, съхранявани в държавен архив, за съществуването на които не са знаели и които са от значение за изхода на спора, тъй като с тях се установява, извършени замени на земеделски имоти през 1948 г. Процедурата е проведена по отношение на наследниците на Г. А., което намират за доказателство, че той не е бил носител на правото на собственост върху имотите, към този момент и съответно към 1950 г., когато са били кооперирани. Молба за отмяна на решението е подадена и от Р. П. П.. Молителката поддържа, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал.1 т. 5 ГПК, тъй като е нарушено правото и на участие в разглеждане на делото пред ВКС. Тя е наследница на ответницата по иска В. Р. Г., починала на 27.01.2009 г. С настъпване на смъртта й е прекратено пълномощното на адв. Т. З.. За проведеното открито съдебно заседание по гр. д. № 717/2009 г. на В., ІV г. о. на 1.06.2009 г., молителката, в качеството й на наследник и процесуален правоприемник на Г., не е била призована, с което е нарушено правото й на участие в процеса. Молбите за отмяна са подадени в срок по чл. 305, ал.1, т. 1 и 5 ГПК, от легитимирани страни и са допустими. По молбата за отмяна на Г. Р. А. и В. А. Н.: Разгледана по същество молбата е не основателна. С решението, отмяна на което се иска, е прието за установено, че възстановените земеделески земи на двама от синовете на наследодателя Г. А. И., не са били индивидуална собственост на синовете му на основание давностно владение, към момента на кооперирането им, тъй като по делото не е установено те да са установили владение с намерение да ги придобият за себе си, не е установен и началния момент на това владение и неговото притовопоставяне на собственика. Установено е, че имотите са владяни и обработвани от бащата и синовете му. В емлячните и данъчни регистри има записвания за притежаваните от бащата земи, но няма разкрити партиди на името на синовете, както и данни те да са декларирали, че са собственици на земеделски имоти. След съвкупна преценка на доказателствата, както и факта, че бащата е починал през 1970 г., е направен извод, че синовете му не са придобили вещни права върху земеделските земи на оригинерно основание давностно владение преди кооперирането им, поР. което неправилно са възстановени на наследниците им. Искането за отмяна на влязлото в сила решение е основано на факта на намиране на нови писмени доказателства, съхранявани в Държавен архив, преписи от които са издадени на молителите на 30.10.2009 г. Тези доказателства са: протокол от 15.VІ.1950 г. на комисия по чл. 11 ПЗ на ТКЗС за извършени замени на земеделски земи, като в т. 11 е посочено, че е извършена замяна на земи на н-ците на Г. А.; списък на членовете на ТКЗС, чиито земи са били включени в блокове на ТКЗС- в т. 10 са посочени наследниците на Г. Д.; друг списък на лица, чиито имоти са подлежали на групиране без дата; декларация изходяща от Н. Г. А. от 27.Х.1950 г.; заявление от Г. Ат. И. от 15.08.1950 г. за приемането му за член на ТКЗС и декларация за притежаваните от него земи от същата дата; протокол от 17.02.1948 г. за отчуждаване на едър земеделски инвентар от братя Н. и Р. Г. А.: протокол с данни за внесен мъртъв инвентар от Н. Г. А.. Отмяната по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК брани страните срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Нужно е заинтересуваната страна да не е знаела за обстоятелството, съществуващо към момента на приключване на устните състезания по делото, приключило с влязло в сила решение или макар и да е знаела за това обстоятелство, да не е била в състояние да се снабди с документа, който го удостоверява. Основания за отмяна по т. 1 на посочената норма са само новооткрити обстоятелства (юридически и доказателствени факти), които не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на проявена от страната небрежност. В случая новооткритите писмени доказателства са съхранявани в държавен архив и при полагане от страна на молителите на грижата за добре водене на процеса, те са могли да се снабдят с тях. На следващо място доказателствата следва да са относими към спора и ако са били известни на съда да са основание за формиране на друг правен извод. Представените писмени доказателства не са преки такива за установяване принадлежността на правото на собственост към момента на обобществяването им в кооперативното стопанство. Записването в протоколите за замяна, че имотите се отнемат от наследниците на Г. А., не може да обоснове извод, че те са били собственост само на две от седемте му деца, още повече към този момент Г. А. е бил жив. Молбата като неоснователна следва да се остави без уважение. По молбата на Р. П. П.. Молбата е основателна. Гр. д. № 717/2008 г. е било образувано на 13.02.2008 г. по касационна жалба подадена и от ответницата по иска В. Р. Г., майка на молителката, чрез процесуалния й представител адв. Т. З., която е била представител и на останалите касатори. Г. е починала на 27.01.2009 г., с настъпването на това юридическо събитие е прекратена представителната власт на адвоката. На 1.06.2009 г. е проведено открито съдебно заседание, за което касаторите са били уведомени чрез адв. З.. По делото не са постъпили данни за настъпилата смърт на касаторката Г. и за нейните наследници, поР. което молителката, като единствен наследник, не е била конституирана и уведомена за насроченото съдебно заседание. С това е нарушено правото й на участие в процеса, което е основание по чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК за отмяна на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖИНИЕ молбата на Г. Р. А. и В. А. Николов, двамата от гр. Варна за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПКна влязлото в сила решение № 529 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 717/2008 г. на ВКС, ІV г. о. на основание чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК. ОТМЕНЯВА на основание чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК влязлото в сила решение № 529 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 717/2008 г. на ВКС, ІV г. о. Връща делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: