О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 743 Гр.София, 28.12.2015 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.д. № 2415/2015 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на СА КОМБИФУРАЖ – Вулканещи, М., чрез процесуалния му представител адв. Г. Ф., против определение № 1771/29.06.2015 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12-ти състав, постановено по ч.гр.д.№ 2533/2015 г., с което е потвърдено определение от 04.05.2015 г. по гр.д.№ 1665/2014 г. по описа на СГС, ТО, VІ-1 състав. С първоинстанционното определение е върната искова молба с вх.№ 32111/17.03.2014 г., подадена от жалбоподателя, и е прекратено производството по т.д.№ 1665/2014 г., поради неотстранени в срок нередовности на молбата по чл.51 ЗМТА, вр. чл.119 ал.2 КМЧП. В частната жалба се излага, че определението е неправилно, поради неправилно приложение на закона и необоснованост. Според частния жалбоподател, неоснователно съдът е изискал от него да представи чуждестранното арбитражно решение, чието признаване и изпълнение се претендира в процеса, със заверка от Министерството на външните работи. Твърди, че такава заверка е невъзможна, съобразно действащите правила, евентуално на решението не може да бъде поставен и апостил, т.к. то представлява частен /а не публичен/ документ. По тези съображения моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което делото да се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед допускане на обжалваното определение до касация в частната жалба се обосновава основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: Задължителна ли е съгласно съществуващата правна уредба заверката на чуждестранно арбитражно решение /представляващо частен документ/ от Министерството на външните работи, в производство по признаване на чуждестранно арбитражно решение; както и по допълнителния въпрос: Възможна ли е заверката на чуждестранно арбитражно решение от Министерството на външните работи, съгласно съществуващата правна уредба. Против частната касационна жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – СКАНУЕЛ БЪЛГАРИЯ АД [населено място]. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК. За да прекрати производството по делото с правно основание чл.51 ал.3 ЗМТА, съставът на Софийския градски съд е приел, че в указания едномесечен срок ищецът не е отстранил недостатъците на исковата си молба, а именно – да изпълни изискванията на чл.119 ал.2 КМЧП, като представи заверени от Министерството на външните работи преписи от международното арбитражно решение и удостоверението за влизането му в сила. Сезиран с частна жалба против прекратителното определение, въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция. Посочил е, че според нормата на чл.51 ал.3 ЗМТА, за разглеждане на исковете за признаване и допускане изпълнението на решения на чуждестранните арбитражни съдилища се прилагат съответно чл.118 – чл.122 от КМЧП, с изключение на правото на длъжника да прави възражение за погасяване на вземането. Счел е за несъстоятелни доводите на частния жалбоподател, че вменените му задължения по чл.119 ал.2 КМЧП са неизпълними, т.к. с цитираната норма се въвежда императивно изискването приложените към молбата документи да бъдат заверени от Министерството на външните работи на Република България. Касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд следва да бъде допуснато по първия въпрос, от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, уточнен, както следва: Задължителна ли е, съгласно съществуващата правна уредба, заверката на чуждестранно арбитражно решение от Министерството на външните работи на РБ в производството по неговото признаване /чл.51 ал.3 ЗМТА/. Въпросът е обусловил решаващата воля на въззивния съд, т.к. той е приел, че изискването на чл.119 ал.2 КМЧП в този смисъл е императивно. Във връзка с него вече е налице задължителна съдебна практика по чл.274 ал.3 ГПК, постановена по реда на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, надлежно публикувана и служебно известна на настоящия съдебен състав, а именно определение № 457/10.07.2012 г. по ч.гр.д.№ 328/2012 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО. Според нея, изискването на чл.119 ал.2 КМЧП преписът на решението на чуждестранния съд, надлежно заверено от постановилия го съд, ведно със съответно издаденото удостоверение за влизането му в сила, да бъдат заверени от МВнР на РБ, има за цел да гарантира автентичността на решението и представените документи. Това изискване е изпълнено, когато посочените документи са легализирани чрез удостоверението „Апостил”, съгласно чл.4 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове /т.нар. Х. конвенция/, към която България е присъединена, считано от 30.04.2001 г. Предвид горното, документи, удостоверени с апостил, не е необходимо да бъдат заверявани от Министерството на външните работи на РБ. Изхождайки от това принципно разрешение, което напълно се споделя от състава на ВКС, ТК, ІІ ТО, следва да бъде даден отговор на въпроса от значение за изхода по конкретното дело в смисъл, че заверката на преписи от чуждестранното арбитражно решение и удостоверението за влизането му в сила от Министерството на външните работи на РБ в производството по чл.51 ал.3 ЗМТА не винаги е задължителна, тъй като от правилото на чл.119 ал.2 КМЧП съществуват изключения. На първо място, такава заверка не е необходима случаите, когато документите по чл.119 ал.2 КМЧП подлежат на удостоверяване с „Апостил” по реда на чл.4 от Х. конвенция. След снабдяване на документите с апостил, те подлежат на формална процедура в консулския отдел на МВнР, при която се заверява подписът на заклетия преводач. На второ място, това изискване отпада тогава, когато между България и държавата, в която документите са издадени, е налице двустранен договор за правна помощ, предвиждащ по-облекчен режим за легализация в сравнение с Конвенцията, водещ до директното им признаване в случаите, когато документите имат административен печат от съд или друго държавно учреждение или са заверени от нотариус. В тази хипотеза също на заверка от МВнР подлежи единствено подписът на заклетия преводач. Когато се иска признаване в Република България на частни документи, каквито са решенията на чуждестранния арбитражен съд и неговите удостоверения, издадени в държава, която също е обвързана от правилата на Х. конвенция, е необходима заверка от нотариус на подписите и качеството на лицата, които са ги издали. Нотариално заверените документи придобиват публичен характер и попадат в обхвата на чл.1 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, приложима, ако липсва сключен по-благоприятен договор между съответните държави. Приложното поле на Конвенцията изключва по силата на чл.2 от същата всички други формалности по легализация на документите. При така дадения отговор на значимия за изхода от спора правен въпрос, обжалваното определение се преценява като неправилно. Не е спорно, че изискванията на чл.119 ал.2 КМЧП са приложими в производството по чл.51 ал.3 ЗМТА по силата на изричното законово препращане, както и че изпълнението им е условие за редовност на исковата молба /в този смисъл вж. и определение № 79/25.02.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 7343/2014 г., І ГО, постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК/. За да се приложат последиците, предвидени в ГПК в случай на неизпълнение в срок на указания на съда за отстраняване на недостатъци на исковата молба, е нужно молбата действително да е била нередовна и на страната да са дадени точни и надлежни указания за отстраняване на констатираните пороци. Т.е. правилността на разпореждането по чл.129 ал.2 ГПК относно редовността на исковата молба е едно от условията за законосъобразност на определението за прекратяване на производството по делото, на основание чл.129 ал.4 вр. ал.3 ГПК. В случая въззивният съд не е съобразил, че указанията на първата инстанция са формални и по същество - неправилни. Следвало е да се отчете, че арбитражното решение на Международния арбитраж на Ф. на асоциациите за олио, семена и мазнини /FOSFA/ със седалище в Л. и удостоверението за влизането му в сила подлежат на нотариална заверка по местоиздаването им, а така заверените документи – на облекчена легализация по реда на чл.4 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, към която са присъединени както издаващата държава – Обединено кралство на Великобритания и С. И., така и Република България, като същевременно между тях липсва пряк режим за признаване на публичните им актове. Като е изискал преписите от горните документи да бъдат заверени от Министерството на външните работи, вместо по реда на Х. конвенция, съдът е постановил неправилно разпореждане, което като последица опорочава в същата степен и акта му за прекратяване на производството по делото. По тези съображения обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което, след отмяна на първоинстанционния съдебен акт, делото да се върне на постановилия го съд за предприемане на дължимите процесуални действия, а именно – даване на указания за отстраняване на нередовности на молбата по чл.51 ал.3 ЗМТА, съобразно тук изложените мотиви. Водим от горното, съставът на ВКС, ТК, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1771 от 29.06.15 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12-ти състав, постановено по ч.гр.д.№ 2533/2015 г. ОТМЕНЯ определение № 1771/29.06.15 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12-ти състав по ч.гр.д.№ 2533/2015 г. и потвърденото с него определение от 04.05.2015 г. по гр.д.№ 1665/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-1 състав. ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него, съобразно указанията в настоящия съдебен акт. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: