ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 368 София, 28.05.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2729 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Транс-5“ ЕООД срещу решение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният от В. П. иск по чл. 124 ГПК, с изложени оплаквания за недопустимост и неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ищецът не изразява становище. I. Въззивният съд е приел, че предмет на производството е главен иск по чл. 124 ГПК за установяване на нищожност на решения, взети от управителя на ответника-жалбоподател, за освобождаване на управителя на дъщерното дружество “Матпу“ ЕООД и за назначаване на нов управител, съединен с евентуален иск по чл. 71 ТЗ за отмяната им. Извода си за основателност на предявения главен иск въззивният съд е обосновал с правните съображения, че взетото от Общото събрание на ООД решение за освобождаване на управителя поражда незабавно действие във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството, а предвиденото в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивно действие на вписването в търговския регистър е от значение за отношенията с трети лица. Поради това е приел, че взетото на 2010.2016 г. решение, с което управителят на ответното дружество е била освободена, е породило незабавно действие, поради което на 07.11.2016 г. същата не е била управител на дружеството и не е имала правото да го представлява при вземане на решението от 07.11.2016 г. за освобождаване на управителя на дъщерното дружество, поради което оспореното решение е нищожно. II. Допускане на касационно обжалване се обосновава с основания по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Очевидна неправилност се обосновава с доводи за недопустимост на предявения иск, останали необсъдени от въззивния съд. Поддържа се такава неправилност и с довода, че въззивният съд не е съобразил отсъствието на вписване в търговския регистър на решението за освобождаване на управителя на ответното дружество, взел оспорваното решение. Поддържа се по-нататък, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса кога поражда правни последици решението за промяна на управител на ООД с оглед чл. 140, ал. 4 ТЗ – със самото вземане на решението или едва след вписването му в търговския регистър. Във връзка с този въпрос са изложени доводите, че с оглед предвиденото конститутивно действие на вписването до извършването му новият управител няма управленски правомощия, които остават в лицето на предишния управител. Твърди се също и произнасяне на въззивния съд по въпроса ой орган притежава правомощие да взема решения от компетентността на Общото събрание на ЕООД, когато негов едноличен собственик е друго търговско дружество. Във връзка с този въпрос са изложени доводи, че когато ООД е едноличен собственик на капитала на друго дружество, решенията от компетентността на дъщерното дружество са в правомощията на управителния орган на дружеството-едноличен собственик съгласно чл. 65, ал. 3 ТЗ. III. 1. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Що се отнася до довода за очевидна неправилност на решението, произтичаща от недопустимостта на иска съобразно поддържаната от ответника теза, следва да се отбележи, че недопустимостта на иска има за последица недопустимост, а не неправилност, още по-малко очевидна, на решението по същество. Поради това този довод подлежи на обсъждане по-нататък във връзка със служебната преценка за вероятна недопустимост по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. 2. По поставените от жалбоподателя въпроси касационно обжалване не следва да се допуска. Вторият въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обусловил правните изводи на въззивния съд. Извода си за нищожност съдът не е основал върху съображение, че не управителят на дружеството-принципал, а друг негов орган, има компетентност да взема решения от името на дружеството като едноличен собственик на дъщерно дружество, а върху извод, че физическото лице, взело решението от името на принципала, не е било управител на последния. Освен това и по отношение на двата въпроса не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебна практика следва да бъде създадена или осъвременена. В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Във връзка с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не се твърди и липса на практика, нито се обосновава да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, а съобразно поддържаната от жалбоподателя теза са изложени оплакванията му за неправилност на обжалваното решение, която не е предмет на настоящата фаза на касационното производство. Извън липсата на надлежно обосноваване, следва да се отбележи, че и по двата въпроса е установена последователна практика на ВКС, която, при липсата на изложени аргументи за необходимост от изоставянето или осъвременяването й, изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 3. Касационно обжалване обаче следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – за проверка на допустимостта на въззивното решение от гледна точка на правния интерес от предявения иск. Държавна такса се дължи от жалбоподателя, независимо от откритото производство по несъстоятелност, предвид липсата на връзка между настоящото дело и масата на несъстоятелността. С тези мотиви съдът ОПРЕДЕЛИ: Допуска касационно обжалване на решение № 1513/20.06.2019 г. по т. д. № 1780/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд. Указва на жалбоподателя „Транс-5“ ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв. При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено. При внасяне на таксата или изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: