Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4 1602_10_dec_303р.1.doc Р Е Ш Е Н И Е № 70 София, 24.02. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, разгледа докладваното от съдия Й. гр.дело N 1602 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по молба на „К. И. В & Ко” ООД доколкото е допустимо във фирмата на търговеца да се включват знаци от латиница и други чужди езици – „&” вместо „и” за отмяна на влязло в сила решение на № 170 /27.04.2009 г. по гр.д. № 3081 /2007 г. на ІІІ г.о. на ВКС, с което е оставено в сила решение от 26.02.2007 г. по гр.д. № 2931 /2004 г. на СГС, с което е оставено в сила решение на СРС, с което е уважен иск на [фирма] срещу молителя с правно основание чл.108 ЗС за следните имоти : цех за градивни елементи със застроена площ 1590 кв.м., Ц. за печатни платки със застроена площ 1062 кв.м. и земята, върху която са построени с площ 5152 кв.м., представляваща парцел ХХХVІ, от кв. 16 по плана на София. Молителят твърди, че се снабдил с информационен меморандум, изготвен във връзка с приватизационната процедура на [фирма], който по делото е представен само в извлечение, от което не могло да се придобие цялостна представа за констатациите относно сделката, при разглеждането на делото съдът оставил без уважение искането на молителя да бъде задължен [фирма] да представи меморандума по реда на чл.152 ГПК, както и искането за издаване на съдебно удостоверение за снабдяването с меморандума, така бил възпрепятстван да представи документите, въз основа на които да се определи характера на изложената сделка. Искането на молителя до Агенцията за приватизация от 17.07.2009 г. (след постановяване на решението на ВКС, чиято отмяна се иска) било уважено и така молителят се снабдил с посочения меморандум. Твърди, че той е ново писмено доказателство, от значение за делото, за който бил възпрепятстван и не могъл да се снабди своевременно и който касае активната легитимация на ищеца, поради което е от съществено значение за делото (не пояснява това твърдение). Ответникът по молбата [фирма] оспорва допустимостта на молбата – че „К. И. В & Ко” ООД е обявено в несъстоятелност и правомощията на органите му са прекратени, че държавната такса по молбата не е внесена в пълен размер, че е подадена след 3 месечния срок по чл.305,т.1 ГПК, в който молителят е могъл да се снабди с документа и по същество – че доказателството не е ново, тъй като молителят е могъл да се снабди с него в хода на производството - издадени са му съдебни удостоверения пред втората инстанция, по силата на които се е снабдил с извлечения, а е могъл да се снабди и с документа в цялост и да го представи. Съдът намира молбата за допустима, тъй като е подадена на 24.07.2009 г. преди постановяване на 19.03.2010 г. на съдебното решение, с което „К. И. В & Ко” ООД е обявен в несъстоятелност и са прекратени правомощията на органите му, държавната такса е определена правилно по първата представена по делото данъчна оценка и в изпълнение на указанията на съда е внесена с два отделни платежни документа (представени са доказателства за първоначално платена държавна такса 30 лева и съобразно указанията на съда (които са правилни) в размер на още 3,588.57 лева – общо 3,618.57 лева (в размер на 0.5 % от дан. оценка - за 723,713 лева съгл. чл.18,ал.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата), видно от писмото от 17.07.2009 г. с него на „К. И. В & Ко” ООД е предоставен меморандумът. Съдът обаче намира молбата за неоснователна, защото : Доказателството не е новооткрито, то е създадено през 2001 г. – преди завеждане на делото (и съответно преди приключване на устните състезания пред въззивния съд). Молителят твърди, че не могъл да се снабди с доказателството своевременно поради това, че въззивният съд не уважил искането му да бъде задължена другата страна в спора - [фирма] да представи меморандума по реда на чл.152 ГПК, както и не уважил искането за издаване на съдебно удостоверение за снабдяването с меморандума. Това е твърдение за процесуално нарушение на въззивния съд. За да се приеме, че молителят е положил дължима грижа за добро водене на делото и снабдяването с доказателство, не е достатъчно той да е поискал то да бъде прието по делото. При твърдение, че не се е снабдил с него поради процесуални нарушения на съда, молителят е имал процесуалната възможност да се защити срещу твърдяното процесуално нарушение, като обжалва въззивното решение с довод за съществено процесуално нарушение – изтъкване на нарушението и обосноваване на тезата, че то се е отразило на правилността на въззивното решение. Молителят е обжалвал въззивното решение и по жалбата му е постановено касационното решение № 170 /27.04.2009 г. по гр.д. № 3081 /2007 г. на ІІІ г.о. на ВКС, чиято отмяна иска. С това е преклудирано правото му да се позовава на твърдените процесуални нарушения на въззивния съд. Затова и настоящият състав не обсъжда основателността на твърдението за допуснати процесуални нарушения.Впрочем оплакване за изтъкнатите в тази молба процесуални нарушения не се съдържа в касационната жалба. Молителят твърди, че се е снабдил с документа, като е подал молба до Агенцията по приватизация след приключването на съдебния спор и без съдебно удостоверение. Не представя обаче доказателства, че е направил това по-рано, нито изтъква никакви причини, поради което не е направил това по-рано, както би следвало, ако беше положил дължимата грижа за добро водене на делото. Но представеният меморандум, който включва множество отделни документи (доказателства) не е и от значение за изхода от спора, защото с решението, чиято отмяна се иска, Върховният касационен съд е разгледал наведените в касационната жалба на молителя основания за недопустимост и неправилност и ги е намерил за неоснователни, като е обсъдил и приел за правилни изводите на въззивния съд за основателност на иска по чл.108 ЗС : че ищецът е собственик на процесните имоти, за които са съставени актове за държавна собственост от 1987 г., които са били предоставени за оперативно управление, че ищецът е придобил имотите по реда на ПМС №19 /1991 г. и пар.17а ЗППДОП (отм.) и чрез универсално правоприемство от ищцовото дружество, че правният анализ не е елемент от приватизационната сделка; че молителят не е придобил правото на собственост върху имота, тъй като е основателно твърдението на ищеца [фирма], че сключеният между страните [фирма] и „К. И. В & Ко” ООД писмен договор за покупко-продажба от 05.02.1997 г. е нищожен, защото не е сключен в предвидената за неговата валидност нотариална форма и е неоснователно твърдението на ответника „К. И. В & Ко” ООД, че е придобил правото на собственост чрез сделката, която е сключена съобразно изискванията на закона – че праводателят му е собственик, че тя е валидна и има породила прехвърлително действие (изразено в становище по иска от 25.07.2004 г., и след това), евентуално чрез давностно добросъвестно владение (молба от 06.04.2005 г. пред въззивния съд – л.43). Молителят не е пояснил твърдението си, по какъв начин с информационния меморандум (номериран от л.31 до л.216, съдържащ множество и различни документи) опровергава извода, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесните имоти. Не се сочи конкретен съдържащ се документ, нито произтичащ от съдържанието му правен извод. Затова и следва да се приеме, че като не е пояснил значението на документите за спора, молителят не е обосновал твърдението си, че конкретно доказателство има значение за спора. Поради изложеното дотук молбата е неоснователна. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Ответникът иска присъждането на разноски, но не е доказал, че е направил такива, представил е адвокатско пълномощно, но не и договор за процесуално представителство и не е представил платежни документи за направени разноски, поради което искането му е неоснователно. Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „К. И. В & Ко” ООД, в несъстоятелност, за отмяна на влязло в сила решение № 170 /27.04.2009 г. по гр.д. № 3081 /2007 г. на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.