Р Е Ш Е Н И Е № 12 гр. София, 27 февруари 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...….Аврора Караджова….......……и в присъствието на прокурора….....….........Димитър ГЕНЧЕВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 2210 по описа за 2013 г. Производството е образувано по касационна жалба на частния обвинител Х. В. Г. срещу въззивна присъда № 258 от 13.09.2013г., постановена по внохд № 2953/13г. на Софийски градски съд, НО – ХVІ въззивен с-в. В жалбата се релевира касационно основание по чл.348, ал.1 т.1 от НПК а в допълнително изложение към нея, подадено в срока за обжалване се сочи и основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Твърди се, че обществената опасност на престъплението е исторически обусловена от характера на обществените отношения, а инкриминираното деяние било осъществено в години, когато измамата е била разпространена като начин за незаконно обогатяване. Настоява се за отмяна на присъдата и правилно приложение на закона, като наказанието се съобрази с генералната превенция. Пред касационния съд жалбата се поддържа както е подадена, като се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и потвърждаване на присъдата на районния съд. Защитникът на подсъдимия – адв. Ц. пледира присъдата на градския съд да бъде оставена в сила, по изложените в мотивите съображения. Представителят на ВКП счита, че е налице смесване на гражданската претенция с наказателната отговорност. Дава становище, че частният обвинител не е доказал обвинителната си теза, поради което жалбата се явява неоснователна. Подсъдимият Г. Д, редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 29.09.2011г., постановена по нохд № 8940/10г., по описа на Софийски районен съд, НО – 17 с-в, подсъдимият Г. П. Д. бил признат за виновен в това, че на 01.12.2003г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 20 000 лв., възбудил у Х. В. Г. заблуждение, че ще му върне предоставения му заем в уговорения срок с 2000 лв. лихва или ще му прехвърли правото на собственост върху закупено от общината жилище, като причинената вреда е в големи размери, поради което и на основание чл. 210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 от НК му било наложено наказание от една година „лишаване от свобода”, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Присъдата била обжалвана от подсъдимия с искане за оправдаването му и от частния обвинител с настояване за увеличаване на наказанието и ефективното му изтърпяване. С присъда № 258 от 13.09.2013г., постановена по внохд № 2953/13г. на Софийски градски съд, НО – ХVІ въззивен състав, първоинстанционната присъда била отменена и постановена нова, с която подсъдимият Д. бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата е неоснователна. В допълнението към жалбата не се навеждат конкретни правни съображения относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Фактическите обстоятелства по делото са били установени по несъмнен начин от инстанционните съдилища и не се оспорват от страните. Налице е договор за заем с уговорена лихва между подсъдимия и частния обвинител, който подсъдимият не изпълнил в рамките на уговорения срок поради възникнали финансови затруднения. След поискването от страна на кредитора за връщане на сумата, подсъдимият доброволно подписал запис на заповед в полза на частния обвинител за сумата от 22 420 лв. Въз основа на издаден изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20067900400643 при частен съдебен изпълнител. От обективна страна съставът на престъплението „измама” по чл.209, ал.1 от НК изисква деецът при наличието на специална цел - получаване на имотна облага, да възбуди и/или поддържа заблуждение у физическо лице, като мотивира последното да извърши юридическо или фактическо разпореждане с имущество, от което да последва вреда за измаменото или за друго лице. В случая Д. е използвал заетите средства по предназначение, според уговорката с Г., което сочи, че не го е въвел в заблуждение. Не е налице и специалната цел за набавяне на имотна облага, предвид обстоятелството, че подсъдимият доброволно е подписал запис на заповед за претендираната сума. Липсата на елементи от състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК от обективна страна правят деянието несъставомерно. Въззивният съд е приложил правилно закона като е приел, че не е осъществен състав на престъпление, а са налице гражданско - правни отношения, Доводите в жалбата относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК не могат да бъдат коментирани, тъй като с атакувания съдебен акт подсъдимият е оправдан и няма наложено наказание. Предвид горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 258 от 13.09.2013г., постановена по внохд № 2953/13г. на Софийски градски съд, НО – ХVІ въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.