Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     № 994     София  26.01.2010 г.       В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание на десети декември, две хиляди и девета година в състав:                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА                                                                                                                                                   МАРИО ПЪРВАНОВ     при секретаря  Райна Пенкова         и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1742/2008 г.   Производството е по чл. 231, ал. 1, б. „е” ГПК/отм./ вр. §2, ал.12 ПЗР ГПК. Образувано е по молба на С. П. З. и Е. С. З., двамата от град В., за отмяна на влязло в сила решение №380 от 09.03.2006 г. по гр. д. № 5546/1998 г. на Варненския районен съд, с което е извършена делба на недвижими имоти и молителите са осъдени да заплатят за уравняване на дяловете на Д. С. Д., Ц. К. Д. сумата 7 816 лв. и на З. П. М. и Т. С. М. 29 316 лв. Ответниците по молбата Д. С. Д., Ц. К. Д., З. П. М. и Т. С. М., всички от град В., оспорват молбата. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл.232, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима. Съобразно разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК/отм./, отмяна на влязло в сила решение страната може да иска на няколко основания, а именно когато установи, че вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или не е могла да се яви по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В разглеждания случай молителите твърдят, че решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила и същевременно има нарушение на процедурата по съобщаване на разпореждането за връщане на въззивната им жалба, поради което са били лишени от възможността да участват в процеса пред въззивния съд. Молителите конкретно твърдят, че не са подписвали съобщенията, с които са уведомени, че въззивната им жалба е върната. Тези твърдения сами по себе си не обуславят отмяна на решение №380 от 09.03.2006 г. по гр. д. № 5546/1998 г. на Варненския районен съд, тъй като не касаят нарушаване на правилата при постановяване на решението, а тези относно неговата възможност за въззивно обжалване. Отмяната по чл.231 и сл. ГПК/отм./ е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения. Тя не е обжалване на невлязло в сила решение или съответно на преграждащо определение за връщане на възивна жалба. Освен това извършеното от длъжностното лице по призоваването официално удостоверяване, че съобщенията са получени от молителката Е. С. З. лично и като съпруга на молителя С. П. З., има обвързваща доказателствена сила относно удостоверените факти. Изпълнено е и задължението по чл. 41, ал. 1 ГПК/отм./ да се удостовери начинът на призоваване, т.е. дали съобщенията са връчени лично или чрез някое от лицата, които са длъжни или могат да се съгласят да ги приемат. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице визираните в молбата нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страната в производството, поради което и при разглеждане на делото молителите не са били лишени от възможността да участват в делото. След като не е налице основанието за отмяна по чл.231, ал.1, б. “е” ГПК/отм./, то молбата е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение. Съобразно изхода на спора на ответниците по молбата не трябва да се присъждат деловодни разноски, тъй като такива не са направени. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. П. З. и Е. С. З., двамата от град В., за отмяна на влязло в сила решение №380 от 09.03.2006 г. по гр. д. № 5546/1998 г. на Варненския районен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ:1.         2.