Р Е Ш Е Н И Е № 297 гр.София, 24 септември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и на прокурора от ВКП БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 974/2014 г. на ВКС, въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Производството е образувано на основание чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.2 от НПК по исканe от осъдения К. А. Г., [ЕГН], за възобновяване на внохд№19/2014 год. на Окръжен съд гр.Монтана и отмяна на постановеното по същото дело решение от 28.04.2014 год., с което е потвърдена присъда от 23.01.2014 год. по нохд№370/2013 год. на Районен съд гр.Берковица. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Данните, изтъкнати в подкрепа на това основание са следните: решаващите инстанции са нарушили чл.14 от НПК при изграждане на вътрешното си убеждение; доказателствените източници не са обсъдени и оценени обективно, всестранно и пълно; кредитирани са само показанията на свидетелите на обвинението Г., Т., Т. и А. – служител в РПУ [населено място], но не и показанията на свидетелите Д. и К., които установяват обстоятелства, оправдаващи подс. Г., а именно, че той не е влизал в жилището на свид.Г. на деянието, не е разбивал вратата и не е влизал с употреба на сила в къщата на свид.Г.; не са изложени мотиви в присъдата и решението защо не е дадена вяра на тези двама свидетели; не са отстранени противоречията между двете групи свидетели с поставянето им в очни ставки; кредитирани са показанията на недопустим свидетел - свид.А., който е участвал като технически помощник при извършването на оглед на местопроизшествие, с което е нарушен чл. 126, ал. 3, вр. чл. 148, ал. 1, т. 2 от НПК; правото на защита на искателя е нарушено, тъй като разпитът на свидетеля И. С. в досъдебното производство е извършен след като на обвиняемия К. Г. са предявени материалите от разследването. В съдебно заседание осъденият К. Г. поддържа искането. Заявява, че не е влизал неправомерно в чуждия дом и деянието му е несъставомерно по чл.170, ал.1 от НК. Иска оправдаване по обвинението Прокурорът от ВКП предлага искането да бъде оставено без уважение, тъй като не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1,т.2 от НПК. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА, СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ ПРИЕ СЛЕДНОТО: Искането е допустимо, тъй като е подадено в срока по чл. 421 от НПК и с него се атакува влязъл в сила съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, искането Е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда ОТ 23.01.2014 ГОД. ПО НОХД№370/2013 год. на Районен съд гр.Берковица, подсъдимите К. А. Г., [ЕГН] и П. М. П., [ЕГН] са признати за виновни в това, че 10.06. 2013г. в [населено място], [община], Област М., на [улица], в съучастие като съизвършители са влезли в чуждо жилище, собственост на Д. Ц. Г., като са употребил сила – разбили входната врата и деянието е извършено нощем от две лица, поради което и на основание чл. 170, ал. 2, пр.1 и пр.3, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл. 54 от НК, всеки от тях е осъден на по една година „лишаване от свобода” и на основание чл. 66 от НК е отложено - за всеки от тях, изпълнението на това наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Присъдата е потвърдена с решение от 28.04.2014 год. по внохд№19/2014 год. на Окръжен съд гр.Монтана / образувано по въззивна жалба от подсъдимия К. Г. срещу присъдата на РС гр.Берковица/. Съдебните състави не са нарушили правилата по събиране, проверка и оценка на доказателствените източници. Решенията си относно обстоятелствата от предмета на доказване съдилищата са взели по вътрешно убеждение, изградено на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото като са се ръководили от закона. Аналитичната им дейност е съобразена с правилата на чл. 305, ал. 3 от НПК, съответно – на чл. 339, ал. 2 от НПК. Изложени са убедителни и аргументирани съображения защо е дадена вяра на пострадалия и на останалите обитатели в къщата, а не е дадена изцяло вяра на показанията на свидетелите Д. и К., и на обясненията на подсъдимите. Основното съображение на съдебните състави е, че тези гласни доказателствени средства възпроизвеждат изолирани от останалите доказателствени средства фактически данни, поради което са недостоверни. Оценката за достоверност на показанията на свидетелите Г., Т. и Т. е основана на цялостната им проверка, извършена в мотивите на присъдата и на въззивното решение, както помежду им, така и с данните от протокола за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум /приобщени от досъдебното производство по реда на чл. 283 от НПК/ и с данните за постъпилото обаждане на свид.Г. на „телефон 112”, прието в 23.15 часа от дежурния полицейски служител в ОДЧ на РУП [населено място], последвано от посещение на екип от служители на полицията на местопроизшествието в 00,30 ч. Обитателите в жилището са възприели взломяването на входната врата на жилището малко след 23.00 часа през нощта на процесната дата като сочат подсъдимите К. Г. и П. П. за извършители на деянието. Свидетелите са описали с конкретика в детайли поведението на всеки от двамата подсъдими: първоначално чутият силен удар и трясък от разбиване на бравата на входната врата на дома, която преди това е била заключена от свид.Г. ; влизането пръв в къщата на подс.К. Г. е описано от свид.Г. и свид.Т. Посочили са еднозначно, че свид.Г. е бил ударен и повален на пода, а Т. - ударена в лицето, след което, тя и синът й- свид.Т.са описали скриването си в тоалетната на къщата като мярка за физическа защита от нападателите. Априори оспорването на изводите на съдебните състави относно приетите за достоверни показанията на тази група свидетели, само защото те са се идентифицирали като пострадали от деянието е неоснователно. Този факт не компрометира показанията им като заинтересовани. Дадената им вяра е последица от изводите в мотивите на съдебните актове за детайлното, логично и непротиворечиво разкриване от тези свидетели на фактическите данни от предмета на делото, поради преките им възприятия за тяхното настъпване и връзката им с обективните данни от протокола оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него. В него са фиксирани установените следи от деянието – нарушаване на целостта на ключалката и бравата на входната врата в процесното жилище, сочещи на извод за нейното взломяване по начина, съобщен от пострадалите; изкривяване на металната пластинка, служеща за заключване на вътрешната страна на вратата в посока отвън навътре, към касата на вратата; изкривяване на металната скоба на касата ; за изкривено резе на бравата. Съдебните инстанции са изложили аргументирани съображения защо е дадена вяра на пострадалия и на останалите обитатели в къщата, а не е дадена изцяло вяра на показанията на свидетелите Д. и К.. Недадената изцяло вяра на показанията на свидетелите Д. и К. не е в нарушение на чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК. Основателно показанията на тези свидетели са кредитирани отчасти, доколкото в определени части кореспондират с останалите доказателствени източници - а именно, че в нощта на деянието са видяли двамата подсъдими до къщата на пострадалия, дори подс.П. е бил гост в нея непосредствено преди деянието, а подс.К. Г. е стоял пред къщата. В останалата им част, в която твърдят, че подсъдимите са влезли, но не са разбивали вратата на къщата, са опровергани от обективните данни в протокола за оглед и от показанията на първата група свидетели, които са изяснили и мотивът за деянието – желанието за разправа от страна на осъдения подс.К. Г. със свидетелите Т. и Г. по повод спор за лицето, което да полага грижи за свид.Г., с очакване за прехвърляне от него на собствеността на имота върху полагащия грижите, за каквито грижи се е кандидатирал бащата на Г.. Неоснователно е оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради непоставяне от решаващите съдилища в очна ставка на свидетелите Д. и К. с останалите свидетели за изясняване факта за начина на влизане от подсъдимите в жилището на пострадалия. Разпитът на свидетелите чрез поставянето им в очни ставки не е единствено възможният способ за проверка и оценка на доказателствата. Съдът е суверенен да прецени кой от способите, предвидени в чл. 136 от НПК, за събиране и проверка на доказателствата ще приложи по конкретното дело, за да извърши обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства от предмета по чл. 102 от НПК. Съставът на ВКС споделя довода на искателя, че съдилищата по фактите неправилно са кредитирали показанията на свид.А. – който е участвал и в друго процесуално качество - като лице технически помощник при извършването на огледа на местопроизшествие/ спр. л.9-10 от ДП/. Недопустимо е лицето, участвало в друго процесуално качество, какъвто се явява техническият помощник при извършването на огледа на местопроизшествие, да е и свидетел по делото. Съгласно чл. 118 от НПК, не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество. Специалистите-технически помощници, които участват при изготвянето на веществените доказателствени средства извършват дейност, свързана с провеждането на процесуално следствени действия и не могат да бъдат свидетели, тъй като се намират в друго процесуално качество по смисъла на чл. 118 от НПК. Следователно, след като свид.А. е имал процесуално качество по чл. 126, ал. 2 от НПК на технически помощник, не е могъл да бъде допуснат и като свидетел по делото. Макар и да е допуснато процесуално нарушение, то не се е отразило върху правилността на съдебните актове на инстанциите по фактите, тъй като релевантните за предмета на доказване изводи са изградени и от оценката на всички останали доказателствени средства. Недопустимите показания не са довели до претендирания порок на съдебните актове. Проверката показа, че разпитът на свидетеля И. С. от досъдебното производство е проведен след предявяване материалите от досъдебното производство на обвиняемите и не е последвало допълнително предявяване на протокола за разпит на този свидетел. В случая, нарушението на процесуалните правила не е съществено, тъй като не е засегнало правото на защита на искателя К. Г.. Фактическите констатации и правни изводи на решаващите инстанции не се основават на показанията на свид.С., които не са приобщавани в съдебната фаза, нито са събирани отново в съдебната фаза на процеса. Правилно установените факти от предмета на делото са подведени вярно под признаците от състава на престъплението по чл. 170, ал. 2, пр.1 и пр.3, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което претенцията на искателя за отмяна на решението по реда на възобновяването и оправдаване по обвинението е неоснователна. Не е допуснато основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна по реда на възобновяването на атакуваното въззивно решение по внохд№19/2014 год. на Окръжен съд гр.Монтана, поради което и съгласно чл. 426, вр. чл. 425 НПК, съставът на ВКС, ІІІ н.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. А. Г., [ЕГН], за възобновяване на производството по внохд№19/2014 год. на Окръжен съд гр.Монтана, по което с решение от 28.04.2014 год. е потвърдена присъда от 23.01.2014 год. по нохд№370/2013 год. на Районен съд гр.Берковица. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: