3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 12 Гр. София, 25 януари 2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП Н. Любенов, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно частно дело № 63/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано на осн. чл. 44, ал.1 вр. чл. 43, ал.1 от НПК по повод повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – гр.Несебър и Окръжен съд- гр.Бургас, касаещ разглеждането на н.ч.д. № 9/2017 г. по описа на Районен съд – гр.Несебър. В писмено становище представителят на Върховна касационна прокуратура застъпва тезата, че компетентен да разгледа делото е Окръжен съд – гр.Бургас, тъй като делото е образувано по повод молба за правна помощ от Руската Федерация с искане за налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на лице, по отношение на което в чуждата държава е образувано наказателно производство за престъпления, аналогични с инкриминираните в българското законодателство по чл.209-211 от НК. Компетентен съд в този случай е окръжният съд по местонахождението на имота, съгласно чл.72 от НПК и чл.390, ал.2 от ГПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и в рамките на законовите си правомощия, намира за установено следното: Наказателното производство по н.ч.д. № 1304/2016 г., по описа на Окръжен съд – гр.Бургас е било образувано пред същия съд по искане на прокурор от ВКП, внесено на осн. чл.72, ал.1 от НПК за вземане на временна мярка по смисъла на чл.11 от Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъплението / КИИИКОП / под формата на налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на обвиняемо лице, с цел обезпечаване наказанията глоба и конфискация, предвидени за престъплението по чл.159, ал.4 от НК на Руската Федерация, измама в особено големи размери, за което е образувано наказателно производство спрямо него. Искането е в изпълнение на молба за правна помощ от Руската Федерация по наказателно дело № 15830028/15380012 , от 23.05.2016 г. , с която се иска да бъде наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на съпругата на обвиняем по делото, С. Л. Е., находящ се на територията на Р България – в [населено място], [община], за обезпечаване на наказанието глоба в размер до един милион рубли, предвидено за престъплението по чл.159, ал.4 от руският НК, измама в особено големи размери, за което на Е. е предявено обвинение от 01.12.2015 г. и за обезпечаване на предявения по делото граждански иск от „ПО С.”. В молбата се съдържат данни, че с постановление на съдия от Октябърски районен съд на град Архангелск от 29.02.2016 г. върху имота е наложен „запор” до 18.05.2016 г., продължен с постановление на съдия от същия съд от 10.05.2016 г. за срок до 26.07.2016 г. Към молбата за правна помощ са приложени извадки от НК и НПК на Руската Федерация, копия от постановленията на Октябърски районен съд на град Архангелск за налагане и продължаване на срока на „ запора” от 26.02.2016 г. и от 10.05.2016 г. Във връзка с изискана от прокурор при ВКП допълнителна информация за целите на изпълнение на молбата за правна помощ, с писмо № 23/ 00/0004-16 от 09.11.2016 г. на Следствения комитет на Русия са изпратени допълнителни мотиви към искането, като е конкретизирано, че с налагането на възбрана върху недвижимото имущество на съпругата на обвиняемия се цели осигуряване на изпълнението на присъдата на съда в частта относно налагането на глоба, други имуществени възбрани и възможна конфискация на имущество. След образуването на делото пред Окръжен съд-Бургас съдията-докладчик по същото с определение № 268 от 28.12.2016 г. е приел, че не е компетентен да се произнесе по искането за правна помощ, тъй като се касае за искане за допускане на обезпечение, направено в рамките на разследване, образувано за извършено престъпление измама, квалифицирано по българския наказателен кодекс по чл.209-211 от НК , което е подсъдно като първа инстанция на районен съд, поради което съответният първоинстанционен съд, който е компетентен да разгледа искането по чл.72, ал.1 от НПК е Районен съд-гр. Несебър. Отделно от това е изложил съображения, че исканата обезпечителна мярка е налагане на възбрана върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [община] и съгласно разпоредбата на чл.390 от ГПК компетентен да наложи възбраната е районният съд по местонахождението на имота, а именно – Районен съд – гр.Несебър По изложените съображения е прекратил съдебното производство по н.ч.д. № 1304/2016 г. , по описа на Окръжен съд-гр. Бургас и е изпратил същото за разглеждане от Районен съд- гр.Несебър. С определение № 1 от 04.01.2017 г. съдията –докладчик по образуваното пред Районен съд-гр. Несебър н.ч.д. № 9/2017 г. е приел, че не е компетентен да се произнесе по направеното искане по реда на чл.72, ал.1 от НПК вр. чл.390, ал.2 от ГПК, тъй като съгласно предвидения в чл.390, ал.1 от ГПК ред по искане за налагане на възбрана върху недвижим имот се произнася родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение, като съгласно ал.2 на чл.390 от ГПК при произнасяне относно недвижими имоти компетентен е винаги окръжният съд по местонахождението на имота ,независимо от цената на иска, а това е Окръжен съд – гр.Бургас. С оглед изложеното е прекратил съдебното производство по н.ч.д. № 9/2017 г., по описа на Районен съд-гр. Несебър и е повдигнал спор за родова подсъдност пред ВКС по реда на чл.44, ал.1 от НПК. Становището на съдията-докладчик при РС-гр.Несебър е неправилно и не почива на вярно тълкуване на текста на разпоредбата на чл.72, ал.1 от НПК, поради което не може да бъде възприето. Отправеното искане от прокурор при ВКП за налагане на възбрана върху конкретния недвижим имот в [населено място], [община], собственост на съпругата на обвиняемото лице Е. е на осн. чл.72, ал.1 от НПК, вр. чл.11 от КИИИКОП като временна обезпечителна мярка по молба на друга страна започнала наказателна процедура или процедура за конфискация, която другата страна предприема с цел предотвратяване на продажба, трансфер или разпореждане със собственост, която по-късно би могла да бъде предмет на молба за конфискация на имущество. Съгласно чл.12 от КИИИКОП, посочените в чл.11 временни мерки се осъществяват съгласно вътрешното право на замолената страна според уточнените в молбата процедури и доколкото те не противоречат на това право. Съгласно вътрешното право на Република България мерките за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата се вземат при условията на чл.72 от НПК, в рамките на образувано наказателно производство, като съгласно чл.72, ал.1 от НПК в досъдебната фаза на производството - по искане на прокурора от съответният първоинстанционен съд, като обезпечението се допуска по реда на ГПК. Пояснението „ по реда на ГПК „ в случая касае само процесуалния ред за разглеждане на искането за обезпечение и налагането на обезпечителната мярка, тъй като в НПК не се съдържат правилата за това, като не се отнася до родово компетентния да наложи обезпечението съд, тъй като наказателният закон съдържа уредба по този въпрос и не се налага субсидиарно прилагане на ГПК. Последното е приложимо само в случаите, в които НПК не съдържа съответни правила, какъвто не е настоящият случай, с оглед наличието на изрична разпоредба относно съда, който е компетентен да разгледа искането. С оглед изложените съображения, искането за налагане на възбрана върху недвижим имот, отправено от прокурор при ВКП на осн. чл.72, ал.1 от НПК с цел вземане на временна мярка по чл.11 от КИИИКОП следва да се разгледа от съответният първоинстанционен съд, на който е подсъдно наказателното дело, по което се иска обезпечаване на наказание. Престъплението, за което е образувано наказателното производство в чуждата държава е за „измама в особено големи размери”, което по българският процесуален закон е подсъдно като първа инстанция на районен съд, който е родово компетентният съд да разгледа и искане по чл.72, ал.1 от НПК. В конкретният случай компетентен да разгледа искането по чл.72, ал.1 от НПК, вр. чл.11 от КИИИКОП се явява Районен съд-гр. Несебър. По изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА н. ч. д. № 9/2017 г. по описа на Районен съд – гр.Несебър на същия съд по компетентност за разглеждане и решаване по същество. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от определението се изпрати на Окръжен съд-гр. Бургас за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.